Етика

Непосилната цена на здравето

26-08-2016 11:44
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Непосилната цена на здравето Високите стойности на новите терапии за Хепатит С предизвикаха поредица от протести
Свикнали сме да ни учат, че здравето няма цена. Съвременната медицина обаче опровергава тази философия. Непрекъснато се появяват нови терапии за сериозни заболявания като туморните, СПИН, множествена склероза или алцхаймер, които могат да пратят в историята нелечими диагнози. За съжаление, възможността това да се случи, често остава на теория. Повечето нови терапии се оказват прекалено скъпи и недостъпни за болшинството пациенти. Типичен пример са безинтерфероновите антивирусни терапии за лечение на хепатит С. Те навлязоха по-масово в света през тази година и поставиха етични проблеми за достъпа до лечение не само в България, но и в западните държави. Как стоят нещата у нас и по света ви представяме в този текст подготвен специално за списание "Икономист".

От „Хепатит С: пациенти, а не патенти!" до „НЗОК ни осъжда на смърт!". Това са двата полюса в гледните точки на хората по света върху един и същ проблем – липсата на достъп до лечение с най-новите терапии за хепатит С. Първото възприятие е на испанците, които през май подеха кампания, насочена към фарма бранша, за да накарат компаниите да намалят цените на новите безинтерферонови медикаменти. Втората гледна точка е на българските пациенти, които преди седмица потърсиха вината за липсата на по-добър достъп до лечение в институцията, която заплаща лекарствата – здравната каса. Най-вероятно истината е някъде по средата.

Четири са основните безинтерферонови антивирусни терапии срещу хепатит С, напът е да се появят и нови. Предимствата на всички тях са безспорни. За първи път опасната болест, чиито усложнения водят до смърт, може да се излекува при 90% от пациентите, и то само за 12 седмици. Подобна новина няма как да не разтърси света, в който болестта е засегнала близо 150 млн. души, а 700 хил. умират всяка година, по данни на Световната здравна организация. Проблемът обаче е, че лечението остава недостъпно за повечето от тях.

Стойността на новите терапии е различна за отделните страни. От $54 000 до $84 000 струва 12-седмичен курс за лечение на английски пациент според „Гардиън". Така например цената на Sovaldi на Gilead за три месеца е $84 000,
a на Harvoni - $80 000. Третото лекарство, Viekira, е на друг производител – AbbVie, и струва $83 000 за същия период на лечение. По-евтин е четвъртият медикамент от същата група, който е одобрен за употреба наскоро – Zepatier на Merck. Според „Гардиън" курс на лечение с него струва $54 600.

В България се реимбурсират първите три медикамента, като пределно регистрираните им цени са съотносими с тези в Англия. Един тримесечен курс на лечение с тях се движи между 90 и 105 хил. лв. на човек. Реално цената е два пъти по-ниска, тъй като фирмите са дали на касата отстъпки между 30 и 50 процента. Така според данните на НЗОК разходите за лечението на 85 души за 4 месеца са 4,42 млн. лв., или по 52 хил. лв. на човек.

И въпреки че цената в България е по-ниска, отколкото в Англия, тя остава непосилно висока за българската здравноосигурителна система. За сравнение стойността на стандартното лечение с pegIntron и ribavirin за същия период за 215 души е била 1,9 млн. лв., или около 8800 лв. на човек. Драстична разлика в разходите, заради която здравният фонд реши да затегне още критериите за изписване на новите антивирусни терапии, което доведе до напрежение и протести сред пациентите.

Достъпът до лечение с тези медикаменти обаче е затруднен навсякъде по света. Според изследване на СЗО покриването на разходите за лечението на всички пациенти, болни от хепатит С,
ще коства огромна част от държавните бюджети за лекарства. Разходите ще варират от 10,5% в Холандия до 190% в Полша. Заради това дори във високоразвити и богати държави като Великобротания едва 10 000 пациенти с хепатит С на година ще получат новото лечение от общо 215 000 болни. Проблемът е още по-голям в държавите от Третия свят, където броят на инфектираните е огромен, а средства за скъпите медикаменти на практика липсват. Колкото и да свалят компаниите цените си за тези страни, разходите продължават да са прекалено големи на фона на държавните бюджети и доходите на домакинствата. Глътка въздух за тези държави могат да бъдат инициативи като тази на неправителствената организация The Drugs for Neglected Diseases initiative (DNDi) и египетския фармацевтичен производител Pharco Pharmaceuticals, който се е съгласил да произвежда една от новите терапии за $300 курс на лечение.

Заради орязания достъп до лечение от Световната здравна организация също призоваха да се направи повече, за да се увеличи възможността на пациентите да ползват антивирусните терапии. Въпреки че реалните разходи за производство на тези терапии са ниски, цените им остават много високи, се казва на сайта на СЗО.

Новите терапии за хепатит С обаче далеч не са единствените и най-скъпи медикаменти на света. Най-високите стойности се падат на така наречените лекарства „сираци". Това са медикаменти за много малък брой пациенти – понякога има само по един-двама души за държава или дори нито един. Подобен пример, с който се сблъскахме и в България, са децата с мукополизахаридоза. Лечението на едно от тях на година коства над половин милион лева. За миналата година касата е дала над 4,5 млн. лв. за 7 болни. Точно заради малкия брой пациенти обаче проблемите с достъпа до тези терапии нямат толкова голям отзвук, както при социално значимите заболявания, от които страдат милиони хора по света.

Заради това натискът на правителствата в цял свят върху фармацевтичната индустрия за намаляване на цените става все по-голям. Битката засега не е спечелена. Основният аргумент на компаниите за високите цени са техните разходи при откриването на молекулите. Според данните на Европейската асоциация на иновативните компании (EFPIA) през 2015 г. инвестициите в нови молекули възлизат на 31 млрд. евро. Разходът през 2016 г. за откриването на ново лекарство е средно 1,926 млрд. евро. Според анализите на фарма бранша в търсенето и изпитването на молекулата се губят 12 – 13 години. В същото време само един или два от 10 000 опита се оказват сполучливи. Заради това обаче компаниите получават финансова помощ от Европейската комисия за научно-развойна дейност. Освен това имат патентни защити за 20 години, през които само те могат да продават новия медикамент и да му сложат каквато си искат цена (реално от тези 20 години им остават около 10, тъй като през първите все още не са регистрирали лекарството). След изтичането на патентите се появяват подобни (генерични) медикаменти на други компании, които свалят цената.
Засега това е най-ефективната политика за увеличаване на достъпа до лечение, но тя е прекалено бавна. Освен това фармацевтичните компании в цял свят поддържат прекалено големи разходи за маркетирането на медикаментите си, което допълнително оскъпява цената им. Така стигаме до момента, в който световните фармацевтични гиганти имат приходи, многократно надвишаващи здравните бюджети на една държава като България. За миналата година например постъпленията на Pfizer са в размер на $48,9 млрд. Оборотът на GSK за 2015 г. е бил 23,9 млрд. лири, а оперативната печалба 10,3 млрд. Нетните продажби на Novartis са възлизали на $49,4 млрд., на Abbvie – $22,819 млрд., а на Gilead - $32,6 млрд. Дали и кога ще се коригират тези изкривявания на пазара и морала, предстои да видим.



Регулират лекарствата от паралелен внос

Регулират лекарствата от паралелен внос

ВАС отмени ограничението цените им да не са по-високи от регистрираните у нас, МЗ го въвежда отново
Вещество в течност за е-цигари вече е наркотик

Вещество в течност за е-цигари вече е наркотик

Министерски съвет прие промени в наредба, с които забранява използването му
Над 78 млн. лв. за лекарства за редки болести

Над 78 млн. лв. за лекарства за редки болести

Толкова е платила НЗОК през тази година, разходите растат от 2011 г. насам, сочат данните до края на август
130 млн. лв. е инвестирала АстраЗенека в България

130 млн. лв. е инвестирала АстраЗенека в България

Компанията е осигурила 20 иновативни лекарства на пазара в страната ни
ИАЛ блокира лекарствата с ринитидин

ИАЛ блокира лекарствата с ринитидин

Пациентите не трябва да преустановяват лечението, без консултация с лекар, подчертават от Агенцията
Ръст на разходите за лекарства в болниците

Ръст на разходите за лекарства в болниците

В някои лечебни заведения парите за медикаменти и медицински изделия достигат до 70% от общите разходи
Пак затягат контрола при клиничните проучвания

Пак затягат контрола при клиничните проучвания

Председателят на Етичната комисия се задължава да пази декларациите за конфликт на интереси, гласи проект на МЗ
Селища без аптеки - с филиали

Селища без аптеки - с филиали

Целта е да се подпомогнат хората от отдалечените населени места, каза проф. Гетов
БФС стана част от Международната федерация по фармация

БФС стана част от Международната федерация по фармация

Организацията представлява над 4 млн. специалисти от цял свят
Лекарства с трамадол – на обикновена рецепта

Лекарства с трамадол – на обикновена рецепта

МЗ разреши облекчения режим до 1 април 2020 година
1 2 3 4 5 ... 61 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Октомври 2019