лице

Любимият педиатър на родителите

14-12-2018 07:52
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Любимият педиатър на родителитеСлед 32 години работа д-р Гочева получи най-високото отличие
Това е д-р Захаринка Гочева. Семеен лекар и педиатър в 29-то ДКЦ. Тя спечели тазгодишната награда на Българската педиатрична асоциация в категорията „ Моят любим педиатър". За тайната как се печели доверието на пациентите. За професионалните битки и за научените уроци започва разговорът ни с нея.
В който и час на деня да видиш д-р Гочева, тя е с усмивка на лицето. Научила се е да скрива умората и грижите от очите на пациентите си. И няма как да е другояче, защото те са 3 хиляди малки ангелчета. 70 от тях ежедневно минават през кабинета й.

 

Практика й наброява 4 хиляди души

 

Споделя, че няма събота , няма неделя, телефоните просто не спират да звънят. „Работя почти непрекъснато. Вече усещам, че умората ми тежи. Макар да съм дала на медицински център моите пациенти, те и в почивните дни ме търсят за съвет." В практиката на д-р Гочева, работи и съпругът й, който също е лекар. Така планирането на отпуските и почивките става доста трудно. „ Проблемът при общо практикуващите лекари е, че за да излезеш в отпуска трябва да си намериш заместник, а това никак не е лесно", уточнява тя.

 

Медицината е тази, която ги е събрала

 

в живота със съпруга й. Запознават се в университета, когато са били втори-трети курс. В пети курс се женят, а в шести курс се ражда и дъщеря им. „Минах всички държавни изпити с новородено бебе". Бързах да завършим заедно с мъжът ми и да отидем заедно по разпределение. И така се случва. След дипломирането двамата са изпратени в Самоков. Това е градче с огромно на брой ромско население, връща лентата на времето тя. Запомнила съм първото си нощно дежурство с големия екшън, споделя д-р Гочева. „ В отделението се биха две жени от ромски произход. И то при децата, представяте ли си!" Толкова е била шокира от случилото се, че не е успяла да реагира. Медицинската сестра, се окaзва доста оправна. След като вижда как пищят децата, а жените се бият грабва метлата и успява с нея да ги разтърве.

 

Тази случка винаги ще я помни,

 

макар , че днес я разказва смеейки се. Самоиронизира се как е отишла нахъсана в самоковската болница да прави голяма медицина, а то е трябвало не да лекува, а да разтървала разбеснели се жени. След разпределението започва работа в София , в 29- ДКЦ. И така до днес. За всичките 32 години професионален път е научила много уроци, но най-ценният е бил: „Бързай, бавно"! По думите й не е нужно да бърза човек с поставянето на окончателни диагнози. Нито да бърза с прегледите на пациентите. Според нея времето отделено на малчугана е гаранция, за добре свършена работата. „Ако бързаш бавно, далеч ще стигнеш в истинската диагноза", категорична е тя.

 

Мечтае работата на семейните лекари

 

един ден да се облекчи. Всичко, което влиза в компютъра не е нужно да излиза и на хартия от принтера. Това е двойна и тройна работа, възмутена е д-р Гочева. Не е нужно да се дават различни отчети в ХЕИ и в НЗОК, добавя тя. И обяснява, че веднъж даден отчета в Здравната каса, той по служебен път трябва да стигне до ХЕИ.

Да отпадне бумащината, която е свързана с детските градини и с училищата, продължава разказа си лекарката. Негодува, че всички семейни лекари са принудени да се затрупват с хартия, която вече няма къде да съхраняват. „Пълним с нея мазетата на поликлиниката", възмущава се тя. Споделя, че за изминалите 18 години се е нагледала на всякакви идеи за реформи в сектора, които обаче не са довели до по-добро.

 

Обича да ходи и на море

 

и на планина, но рядко и се случва повече от седмица да отдели за това. За разтоварващо романче време не й остава. Намира такова, обаче за медицинска литература. За предстоящите празници пожелава на малките си пациенти здраве. А на колегите си и късмет, за да оцелеят въпреки реформите в сектора.



Пирамидите на медицината и любовта

Пирамидите на медицината и любовта

Единствената чуждестранна студентка със златен Хипократ у нас
Китара и сърце в дует

Китара и сърце в дует

Към медицината ме привлече неизвестното, търсенето на отговора на загадката, каквато е всеки един пациент, казва д-р Иван-Асен Шишманов
Глътка вяра от шепа надежда

Глътка вяра от шепа надежда

"Сутрин като се събудиш, помисили какво добро да сториш" е мисълта, с която започва моят ден, казва проф. Георги Байчев
С дъх за нов живот

С дъх за нов живот

Дадох обет пред Бог, че след трансплантацията, ще направа документален филм, казва Наталия Маева
Омагьосан от Родопите

Омагьосан от Родопите

Работният ден на доц. Георги Попов е строго подреден, но започва с дъх на билков чай
С перото срещу болестта

С перото срещу болестта

Надеждата е по-силна от страха, казва българският Стивън Кинг
На една мечта разстояние от ума

На една мечта разстояние от ума

Следващата неврология, която ще преподаваме е тази с невронните мрежи, казва акад. Лъчезар Трайков
Сбъднала мечтата си

Сбъднала мечтата си

Още от ученичка исках да уча медицина, казва д-р Ивона Вълчева от Александровска болница
Не знаех, но изход има

Не знаех, но изход има

Когато разбрах, че алкохолизмът е болест, започнах да го използвам като извинение, разказа член на АА
В името на един живот

В името на един живот

Лекари от три болници обединиха усилия, за да спасят Снежана Атанасова, а тя им благодари от сърце

1 2 3 4 5 ... 11 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Ваксинирани ли сте срещу морбили, а децата ви?

Февруари 2019