лице

Любимият педиатър на родителите

14-12-2018 07:52
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Любимият педиатър на родителитеСлед 32 години работа д-р Гочева получи най-високото отличие
Това е д-р Захаринка Гочева. Семеен лекар и педиатър в 29-то ДКЦ. Тя спечели тазгодишната награда на Българската педиатрична асоциация в категорията „ Моят любим педиатър". За тайната как се печели доверието на пациентите. За професионалните битки и за научените уроци започва разговорът ни с нея.
В който и час на деня да видиш д-р Гочева, тя е с усмивка на лицето. Научила се е да скрива умората и грижите от очите на пациентите си. И няма как да е другояче, защото те са 3 хиляди малки ангелчета. 70 от тях ежедневно минават през кабинета й.

 

Практика й наброява 4 хиляди души

 

Споделя, че няма събота , няма неделя, телефоните просто не спират да звънят. „Работя почти непрекъснато. Вече усещам, че умората ми тежи. Макар да съм дала на медицински център моите пациенти, те и в почивните дни ме търсят за съвет." В практиката на д-р Гочева, работи и съпругът й, който също е лекар. Така планирането на отпуските и почивките става доста трудно. „ Проблемът при общо практикуващите лекари е, че за да излезеш в отпуска трябва да си намериш заместник, а това никак не е лесно", уточнява тя.

 

Медицината е тази, която ги е събрала

 

в живота със съпруга й. Запознават се в университета, когато са били втори-трети курс. В пети курс се женят, а в шести курс се ражда и дъщеря им. „Минах всички държавни изпити с новородено бебе". Бързах да завършим заедно с мъжът ми и да отидем заедно по разпределение. И така се случва. След дипломирането двамата са изпратени в Самоков. Това е градче с огромно на брой ромско население, връща лентата на времето тя. Запомнила съм първото си нощно дежурство с големия екшън, споделя д-р Гочева. „ В отделението се биха две жени от ромски произход. И то при децата, представяте ли си!" Толкова е била шокира от случилото се, че не е успяла да реагира. Медицинската сестра, се окaзва доста оправна. След като вижда как пищят децата, а жените се бият грабва метлата и успява с нея да ги разтърве.

 

Тази случка винаги ще я помни,

 

макар , че днес я разказва смеейки се. Самоиронизира се как е отишла нахъсана в самоковската болница да прави голяма медицина, а то е трябвало не да лекува, а да разтървала разбеснели се жени. След разпределението започва работа в София , в 29- ДКЦ. И така до днес. За всичките 32 години професионален път е научила много уроци, но най-ценният е бил: „Бързай, бавно"! По думите й не е нужно да бърза човек с поставянето на окончателни диагнози. Нито да бърза с прегледите на пациентите. Според нея времето отделено на малчугана е гаранция, за добре свършена работата. „Ако бързаш бавно, далеч ще стигнеш в истинската диагноза", категорична е тя.

 

Мечтае работата на семейните лекари

 

един ден да се облекчи. Всичко, което влиза в компютъра не е нужно да излиза и на хартия от принтера. Това е двойна и тройна работа, възмутена е д-р Гочева. Не е нужно да се дават различни отчети в ХЕИ и в НЗОК, добавя тя. И обяснява, че веднъж даден отчета в Здравната каса, той по служебен път трябва да стигне до ХЕИ.

Да отпадне бумащината, която е свързана с детските градини и с училищата, продължава разказа си лекарката. Негодува, че всички семейни лекари са принудени да се затрупват с хартия, която вече няма къде да съхраняват. „Пълним с нея мазетата на поликлиниката", възмущава се тя. Споделя, че за изминалите 18 години се е нагледала на всякакви идеи за реформи в сектора, които обаче не са довели до по-добро.

 

Обича да ходи и на море

 

и на планина, но рядко и се случва повече от седмица да отдели за това. За разтоварващо романче време не й остава. Намира такова, обаче за медицинска литература. За предстоящите празници пожелава на малките си пациенти здраве. А на колегите си и късмет, за да оцелеят въпреки реформите в сектора.



Игра на съдбата

Игра на съдбата

Работя в болницата, в която и аз съм роден, казва д-р Васил Димов
Медик зад кадър

Медик зад кадър

Трансфузионните хематолози не сме видимите медици, но без нас нито една трансплантация не може да се случи, казва старши лейтенант д-р Елисавета Грънчарова
Урок по достойнство

Урок по достойнство

Поемането на отговорност е много важна част от моралния кодекс, казва проф. Карен Джамбазов
Образите в огледалото

Образите в огледалото

Трябва да знаеш, че всеки ден започва от нулата, независимо от успеха на предишния ден, казва доц. Венелин Герганов
Спешен медик майстор на рапирата

Спешен медик майстор на рапирата

Най-хубавите подаръци, които ми е давала работата са бебета, които са се родили с мое участие и спасения човешки живот, казва д-р Делян Георгиев, завеждащ смяна в ЦСМП-София
С обич в сърцето

С обич в сърцето

Да си нося новите дрехи, тази мисъл ме води напоследък, казва д-р Феодор Оджаков
Ловец на успехи

Ловец на успехи

Русенци сме особена порода хора, винаги си помагаме, казва д-р Мария Димитрова
Да посрещаш живота е привилегия

Да посрещаш живота е привилегия

Удовлетворението идва от радостта в очите на майките, когато си им помогнал да родят бебето си, казва д-р Пенков
Превърнал професията си в живот

Превърнал професията си в живот

За мен не е важно да съм известен, а да съм добър и да оставя нещо след себе си, казва д-р Иван Мартинов
Да правиш китки за обич

Да правиш китки за обич

Сбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
1 2 3 4 5 ... 14 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Септември 2019