Отхвърлиха трансформацията на Лозенец

Идеята за необходимостта от създаване на Национална детска болница беше подкрепена от всички политически сили и експерти. Критики обаче имаше по отношение на липсата на ясна визия от страна на МЗ за създаването на педиатрията като конкретни стъпки и срокове, както и за бъдещето на Медицинския факултет в Софийския университет, който ползва „Лозенец" за учебна база.

 

Приемането на поправките

 

е необходимата стъпка, която дава основание за създаване на такъв план, аргументира се здравният министър Кирил Ананиев. МФ на СУ не е застрашен от закриване, студентите ще имат възможност да ползват и клиниките на други университетски болница, обясни за пореден път той. Aко не се преструктурира, положението в болницата ще бъде неспасяемо и може да стане късно както за нея, така и за Медицинския факултет, обясни още Ананиев. Kaкто clinica. bg. вече писа болницата има дългове от около 33 млн. лв.

От най-старото висшето училище обаче  имат сериозни опасения за бъдещето на Медицинския факултет. „Няма практичен начин преподавателите да запазят местата си", каза ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков.

 

Той апелира за отлагане на решението

 

поради липса на яснота кои са конкретните клиники, в които биха могли да се прехвърлят преподавателите от МФ. За същото призова и деканът на МФ и директор на Лозенец проф. Любомир Спасов. „Какво става със съдбата на колектива, свързан с базата. Той не може просто механично да бъде прехвърлен. Да не разрушаваме къща, за да построим колиба", каза той.

Няма колизия в предложените законови изменения и запазването на МФ като структура към СУ, обясни д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия.

 

Акредитацията се дава на университета,

 

не на факултета, добави тя.  Съща така тя подкрепи предложените законови промени с аргумента, че е крайно време властта да се раздели с привилегиите, които е давала болница „Лозенец". Тя постави и въпроса дали е нормално за 200 легла в „Лозенец" да се грижат 900 души персонал. От БСП категорично поискаха отлагане

на решението. „Защо да се унищожи една структура, за да се построи друга", запита проф. Анелия Клисарова. Тя предложи „Лозенец" да се запази, а  педиатрия да се построи в двора на болницата. Въпросът за липсата на ясно формулирани цели, стъпки и срокове относно визията за създаване на нова болница бе поставен и от страна на проф. Георги Михайлов от БСП.

 

„Въпросът за преструктурирането

 

на болница „Лозенец" не е обсъждан на Коалиционен съвет, той трябва да бъде обсъден там", каза от своя страна Георги Колев от Обединени патриоти.

Резерви изразиха и самите педиатри. „Ние педиатрите като общност в никакъв случай не искаме поради това, че се прави детска болница да унищожаваме нещо, което вече съществува. Така или иначе ние в момента нищо не знаем , докато не се направи точен анализ какви точно структури са необходими в тази болница", каза проф. Владимир Пилософ, председател на Българската педиатрична асоциация.

 

Той ще представи на Ананиев визията

 

на педиатрите за създаване на детската болница, която включва площ, необходимите структурни промени и т.н. Ако конкретните параметри не бъдат спазени, няма как да се изгради и Педиатрията, обясни проф. Пилософ. Въпросът не е просто да се направи болница, а тя да изпълнявам конкретните цели и да лекува комплексно децата, допълни той.

Пациентски и неправителствени организации защитаващи правата на децата подкрепиха твърдо създаването на детска болница. Преди гласуването обаче бе поставен въпросът и за проследяването на пациентите с белодробна трансплантация, което в момента се извършва в „Лозенец".

 

Предстои Законопроектът да бъде гласуван

 

и в пленарна зала.

Ако Анекса по Националния рамков договор бъде приет от БЛС на утрешния им събор, то документът може да бъде подписан и да влезе в сила от началото на 2019 година. Това обясни здравният министър Кирил Ананиев по време на блиц контрола в парламента, който предшестваше гласуването по казуса „Лозенец".

 

Клиничните пътеки средно с 5% нагоре   Цените и обемите на медицинските дейности в доболничната и болничната помощ са завишени средно с около 5% в новия НРД. Ако Анекса към Националния рамков договор получи подкрепа, след утрешния събор на БЛС, се очаква той да бъде подписан до края на годината или първите дни на януари. Това каза здравният министър Кирил Ананиев по време на блиц контрола в НС. Темата бе поставена от депутата от БСП проф. Анелия Клисарова, която попита дали занижените цени при високотехнологичните процедури като роботизираната хирургия, ПЕТ-скенерите, лъчелечението означава, че пациентите сами ще си доплащат разликата в цената. Намалението се дължи на намеренията да се договорят по-ниски цени за консумативи с доставчиците, обясни Ананиев, като изтъкна, че високотехнологичните процедури са приоритет за МЗ. Макар договорния процес по НРД да е приключил на експертно ниво, разговорите не са финализирани и крайното решение ще бъде ясно при подписването на анекса. Няма да допуснем пациентите да плащат каквато и да било част от цената на лечението, увери Ананиев. ЕК е одобрила проекта за модернизация на спешната помощ и вече са одобрени 71 млн. лв. за оборудване на звената в страната. Общата стойност на големия инвестиционен проект е над 163 млн. лв. Той предвижда закупуване на 400 нови линейки.