Риба за антиейджинг

Рибата е една от т.н. „златни храни", зарежда организма ни с куп полезни хранителни вещества, а освен това и спомага запазването на младостта със своя антиейдж ефект. Особено за постещите, точно сега тя е много полезна. Похапването на риба позволява да компенсираме липсата на онези важни вещества, които се съдържат в непостните – млечни продукти, яйца и месо като витамин Б 2, желязо и др. За около три седмици пост ние изчерпваме запасите си от тези вещества, обясни специалистът по хранене и диететика проф. Донка Байкова.

 

Тя е отличен източник на белтък

 

с висока хранителна стойност с чудесен амино баланс. Рибният белтък се различава от този на топлокръвните животни със сравнително по-ниското съдържание на съединителна тъкан. Това я прави по-лесно усвояваме в сравнение със свинското месо  например. Освен това тя е и по-нискокалорична около 80-160 килокалории за 100 грама, спрямо 200 при месото, което я прави идеален избор в менюто при диета или при поддържане на здравословно тегло. Рибата е и чудесен източник на много минерали като фосфор, калций, желязо, мед, цинк.

 

Тя е богата е на Омега 3 мастни киселини,

 

както и на витамин Д. Това я прави изключително ценна храна за растежа и развитието на децата, за бременните и кърмещите както и за хората в напреднала възраст, заради своя антиейдж ефект. Като цяло всички видове роба са полезни и богати на важни за организма ни вещества, но ако искаме максимум омега 3 мастни киселини е по-добре да заложим на морските и океански риби, отколкото на речните, каза още проф. Байкова.

И не на последно място рибата съдържа в големи количества важни за организма витамини - А, D, Е, В1, В2, В12

И макар многото ползи. Както всяка храна, така и рибата може да крие някои рискове. За съжаление, рискът от „захранване" на рибата с антибиотици, хормони и други вредни смески, съществува, както и при месото.

 

 

Така например оранжевият цвят на сьомгата

 

може да се дължи на примеса Е-161, който на практика е оцветител. Иначе рибата е богата на омега 3 мастни киселини. Дивата сьомга с бял и леко розов цвят е прекрасен източник на белтъци, ценни мазнини и на целия букет от минерали. Но е много важно тя да бъде океанска, а не развъдникова, а цветът да е от бял до лекорозов, разказа проф. Донка Байкова.

Рисковете при сьомгата идват оттам, че тя взима като хайвер от устията на реките, където дивата риба снася хайвер, след което рибовъдните фермери го слагат в сладководни водоеми. Когато порастне до 500 грама рибата се мести в соленоводни води, където те продължават да растат и за да се ускори процесът не е изключено „захранването" им с различни субстанции и хормони.

 

Съмнително може да бъде и качеството

 

на изключително популярната у нас-скумрия. Те са свързани с улова, когато той се извършва до близки до атомни централи водоеми или пък в замърсени води с тежки метали. „Има норми. Българската агенция за безопасност на храните наблюдава в своите регулярни проверки дали в рибата има тежки метали в частност живак, който е токсичен, дори и в малки количества", обясни проф. Байкова.

За съжаление „угояването" с хормони не е изключено и при скумрията, както приемът на антибиотици или с други думи рискове за качество съществуват, както и при другото месо като пилешкото например.

 

„В смеските за хищническите риби като ципура,

 

лаврак и пастърва има задължително цаца и те са много по-лишени от такива субстанции", обясни проф. Байкова.

Ако бъдем по внимателни при покупката на риба, обаче можем да избегнем някои рискове. На първо място е добре да я закупим от специализиран магазин и по наша преценка да поискаме и сертификат, какъвто трябва да има всеки хранителен продукт, който се продава.

 

На второ място е добре да помиришем рибата,

 

ако усетим прекалено силна миризма на амоняк това означава, че една от аминокиселините хистадин се е трансформирала в хистамин, което може да предизвика алергия.

Многократното замразяване и размразяване също е рисково, продавачите могат да ни кажат, че е охладена и да се опитат да ни заблудят. Затова е добре да погледнем хрилете. При прясната риба те са червени, а очите са бистри. И освен това повърхността трябва да е гладка и еластична, а не слузеста и мека.

И освен това коремчето.

 

По-добре да е изчистена от вътрешности,

 

защото там са бактериите. Оттам започва развалата, както и от главата.

По традиция на Никулден се готви шаран, който се нарича още речното прасе, защото е богат на мазнини. Той може да се приготви пържен или пък на фурна с доматен сос или пълнен с орехи. Който и вариант да изберем, все ще е вкусно. При проблеми с храносмилането или пък с килограмите е по-добре да избегнем пърженето. Както е известно мазнините затоплени в тиган тройно увеличават калориите. Така например 100 грама варените картофи имат 100 килокалории, а пържените 300. Същият е принципът и при рибата.

Проф. Байкова е заложила на ципурата, която ще приготви за празничната си трапеза. Тя ще се придържи към здравословната рецепта и ще я сготви във фолио на фурна с билки, а за гарнитура ще избере пресни сезонни зеленчуци.