Е-здравеопазването в сериозен риск

Спирането на обществената поръчка застрашава реализирането на проекта за изграждането на системата, алармират от МЗ

На 28 декември 2019 г изтича срока за усвояване на европарите за изграждане на електронната здравна система у нас. Екипът на министър Кирил Ананиев се опитва да проведе търг за изграждане на системата от началото на мандата си.
Участниците в него обаче обжалват всяко задание, което води до невъзможност за финализиране на обществената поръчка и сключване на договор за изпълнение на проекта. Както вече clinica.bg писа, последното задание бе обжалвано в КЗК от „Стемо-Гама Консулт", което замрази търга.

„Спирането на обществената поръчка сериозно

застрашава реализирането на проекта за изграждане на Националната здравна информационна система, чийто краен срок е 28.12.2019 г. Обжалването и блокирането на обществените поръчки по проекта застрашава както цялостното му изпълнение, така и реализирането на електронното здравеопазване в България. Това ще постави в риск намеренията на МЗ за упражняването на прозрачен и ефективен контрол върху дейностите и разходите в здравеопазването чрез въвеждането на здравната информационна система", казаха днес от ресорното ведомство.

Сблъсъкът на настоящия управленски екип

на здравното министерство с интересите на фирмите в сектора и невъзможността за реализиране на проекта не е прецедент. Обжалването и пренаписването на заданията за електронната здравна система на страната ни са традиция още от 2009 г., когато започнаха опитите за изграждане на системата. Няма здравен министър оттогава досега, който да не претърпя крах в опита си да помогне да се усвоят 12-те млн. лв., с които трябва да се изгради електронната здравна система у нас. Заради натиска от страна на бизнеса се провалиха обществените поръчки, както по време на правителствата на ГЕРБ, така и на БСП и ДПС, включително и на служебните кабинети, които се изредиха междувременно.

Всичко това определено повдига въпроса

защо е толкова невъзможно да се реализира този проект и дали всъщност той не пречи точно на бизнеса, защото ще обезпечи прозрачност и яснота в сектора. Трудно е иначе да се обясни успешното провеждане на държавни процедури за десетки пъти повече милиони по оперативните програми – за купуване на апаратура в онкологичните болници, за осигуряване на линейки и ремонти на болниците, които бизнесът не саботира, и упоритото спиране на всеки проект, чийто резултат трябва да бъде прозрачност и яснота. Защото подобна е съдбата и на електронния търг за лекарства, който здравните власти готвят вече втора, вероятно такава ще е и на проекта за системата за наблюдение на реекспорта, която очакваме. Явно разковничето за успеха на едно начинание в очите на бизнеса става това дали има опасност то да ликвидира порочните практики в здравеопазването.