Помощ

Жените по-често търсят онкопсихотерапевт

28-11-2018 11:24
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Жените по-често търсят онкопсихотерапевтАко човек се крие от тъгата си, ще се скрие и от радостта си, каза ппсихотерапевтът Валентина Маринова
Въпреки напредъка на медицината, онкологичните заболявания продължават да се увеличават. За жестоката диагноза никой, никога не е готов. За борбата с рака още по-малко. Как да преодолеш шока и да се мобилизираш в такава ситуация? Попитахме Валентина Маринова. Тя е психотерапевт, част от Регистъра на психотерапевтите в България и на Българска асоциация по психотерапия. Консултациите на пациенти с онкологични заболявания и техните семейства при нея пък са безплатни.
- Г-жо Маринова, шок, ужас и ступор – това са първите реакции на пациентите, чули диагнозата „рак". Как се преодолява той?

- Първото, което искам да кажа е, че идеята, че можем да преодолеем такова тежко събитие, е далеч по-различна от разпространената нагласа, че започваме да живеем в мир и спокойствие. Преодоляването е бавен процес, а не цел, която постигаме. Важното е да продължим живота си. Защото именно любовта към живота е това, заради което изпитваме шок, ужас и ступор. Когато аз разбрах за диагнозата на баща си, започнах да чета много и бързо схванах какво го чака. В неговия случай почти нямаше алтернативи. След това започнах много да говоря. Говорех постоянно – със съпруга ми, с майка ми, с приятелите ми, с най-близките колеги, дори и с такива, с които не сме близки. В един момент, където и да се появях, всеки ме питаше как е баща ми, какво става, аз разказвах ли, разказвах. След това се обаждах и разказвах на него колко много хора, много от които той не познава, питат за него, как му изпращат поздрави, някои направиха изключителни жестове и ми помогнаха и съвсем прагматично с някои пособия, лекарства и т. н. Но това, което казвам не е рецепта. Има хиляди начини да реагираме. И всеки от тях може да е подходящ. Важното според мен е да извадим малко по малко, когато и пред който преценим, нещо от вътрешния си ужас. Оставим ли затрупана цялата тази мъка, става страшно.

- Помагат ли сълзите?

- Помага изразяването на емоциите такива, каквито са. Голямата беда е, че когато хората чуят диагнозата рак, започват да се преструват. Някои се преструват, че не се е случило, други, че не ги е страх, други се опитват да не мислят за това, което им се случва. Имаме много предразсъдъци по отношение на здравето и съответно и болестите. Например общоприетото схващане, че не бива да тревожим другите със своите проблеми. Че ако говорим за негативните си преживявания, това ни пречи да се справим с тях, че ако мислим позитивно и вярваме, ще се излекуваме. Ако човек се крие от тъгата си, ще се скрие и от радостта си.

- Трябва ли да близките да научат и как да се съобщи новината на съпруга, на майката и на детето. Това са все близки хора, които обаче различно могат да възприемат болката?

- Да, категорично всички близки хора, особено членовете на семейството, трябва да знаят какво се случва. И е много различно, когато се говори с детето от семейството или с възрастен човек. Детето е добре да знае, че близкият човек е болен, че се лекува, че ще има операция, да отиде на свиждане в болницата, да бъде оставено спокойно да пита, да изразява тревогата си, страха си, без това да се подсилва и седуктира волно или неволно от възрастните. Именно тук може много да помогне психотерапевт, който да подкрепи, да обясни на семейството как да се съобщи на детето. В началото има колебание дали да се каже, как да се каже диагнозата, дори на самия боледуващ. Това колебание е разбираемо и отнема време да се съберат сили и да се намери подходящия момент. Но това не може да отнема твърде много време, защото напрежението ще започне да си казва думата и на мястото на липсващата информация да се появяват страхове, фантазии, мистификации, липса на доверие – все неща, които могат да пречат на решенията, пред които са изправени тези семейства и на куража, от който имат нужда.

- Различни са реакциите на хората чули диагнозата. Правилно ли е да се гмурнеш в работата си товарейки се с още и още работа, само и само да не се мисли за болестта?

- Както казах всичко, което помага е добре дошло. Ако на някой му се работи, нека да работи. Ако обаче работата, хобито или каквото и да било друго се използва, за да се избегнат емоциите, които съпътстват процеса на боледуване и лечение, съмненията и страховете, то със сигурност това няма да помогне. Напротив, почти сигурно е, че това ще утежни емоционалното състояние на човека.

- Как да реагира близкия, какво да каже, как да се държи с любимия си, който е поразен от рак?

- Хората, които боледуват от онкологични заболявания имат нужда от подкрепа. От човек, с който да говорят открито, пред който могат да се покажат слаби и объркани. Имат нужда също от подтикване да направят едно или друго нещо, от търпение към тях, от известен натиск на моменти. Но това са деликатни ситуации, изпълнени с много нюанси, за които е трудно да се говори само по принцип.

- Мъжете или жените са по склонни да потърсят помощта на психолога?

- Жените. Макар че първият, който ми се обади за такава консултация, е мъж. Надявам се да се обадят още мъже.

- Как се осъществява психологичната помощ на онкоболни у нас?

- Не мога да обобщя и да дам някаква пълна картина. Знам,че има психолози в онкологичните болници и диспансери. Вероятно те работят на пълни обороти. От друга страна обаче тези болници са претъпкани, болните са много, индивидуалното и внимателно отношение в много случаи е лукс. И здравния персонал и пациентите са подложени на изключителен стрес. Когато се запознаеш с практиката към пациентите с онкологични заболявания в цивилизованите страни, става ясно, че тук положението е повече от мизерно. Дълго време мислих над тази последната дума, заради уважението, което изпитвам към всички, които работят в сферата на онкологията. Но истината е, че психологична помощ е дефицит и това го казвам от първо лице съвсем убедено. Няма го разговора с лекуващия екип, обяснението на прост език какво предстои, къде да се отиде, какъв специалист да потърсиш. Дори това. Похвални са инициативите на различни неправителствени организации, групи за самопомощ и др. в тази област. Но в българското здравеопазване като цяло психологията и психотерапията почти отсъства. А това е от огромно значение за качеството на живот и за справянето, дори за взимането на разумни и информирани решения.

- Кои са най-критичните моменти в битката с рака?

- Знам ли. Може би началото, когато за първи път човек чуе тази новина. Когато трябва да чака резултати от изследвания, когато преминава през мъчително лечение и няма очаквания резултат. Много могат да бъдат тези моменти. Близките често живеят с огромната вина, че не правят достатъчно, те самите остават доста изолирани покрай грижите за болния, много пъти развиват симптоматика, която има потенциал да се хронифицира – тревожност, безсъние, депресивност.

- Разкажете случай от практиката си , който най-силно Ви е впечатлил?

- Аз всъщност отскоро консултирам хора с онкологични заболявания. Не бих казала, че имам голям опит. Но повече от 15 години имам практика като психолог или психотерапевт в различни сфери от психичното здраве. И мога да разкажа как аз самата реагирам различно. Например при разговор с една жена, която има близък с онкологично заболяване, с който винаги са имали трудни и много сложни, дори бих казала травмиращи взаимоотношения, подкрепих нейната всеотдайност и стремеж да облекчи по всякакъв начин ежедневието на близкия си. Ако това беше консултация извън полето на онкологичното заболяване, щях да избера по-различен подход.



Бургаската болница излезе на печалба

Бургаската болница излезе на печалба

Протестите на медиците поставиха акцент върху проблемите в здравеопазването. Само за месец правителството отпусна допълнително 80 млн. лв. за сектора, обсъжда се и повишаване цените на КП. Това ще помогне ли да се вдигнат възнагражденията в болниците, попитахме д-р Бойко Миразчийски, директор на УМБАЛ Бургас.
Чуват този, който вика най-силно на улицата

Чуват този, който вика най-силно на улицата

Ниските заплати на лекари и медицински сестри предизвикаха лавина от протести. В резултат на това част от проблемите бяха разрешени. Това ли е начинът хората да си търсят правата, попитахме проф. Иван Нейков. Той е директор на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър.
МЗ бави програмата за трансплантациите

МЗ бави програмата за трансплантациите

Преди месец от здравното министерство обявиха, че двама от пациентите, които се нуждаят от трансплантация на бял дроб, заминават за Виена. Какво се случва с тях, попитахме Наталия Маева. Тя е зам.-председател на Националната пациенска организация.
Само 11.5% от парите за здраве са за децата

Само 11.5% от парите за здраве са за децата

Лекарите и медицинските сестри от столичната педиатрична болница „Проф. д-р Иван Митев" изразиха публично недоволството си от лошите условия, при които работят. Кои са най-големите проблеми пред педиатрите в страната и как трябва да намерят решение, попитахме проф. Владимир Пилософ. Той е председател на Българската педиатрична асоциация.
Реформи - след остойностяване на дейностите

Реформи - след остойностяване на дейностите

Протестите на медицинските сестри и фелдшерите поставиха на дневен ред решаването на редица проблеми в здравния сектор. Продължава дискусията и за реформите. Какви да бъдат промените в системата, попитахме проф. Генчо Начев. Той е директор на УМБАЛ „Св. Екатерина" в София.
Драстично намаляват лекарите в отдалечените райони

Драстично намаляват лекарите в отдалечените райони

Недостигът на медицински сестри в страната е сериозен проблем, на който се търси решение. Все повече региони обаче остават и без лекари. Какво е положението с персонала в МБАЛ „Атанас Дафовски" в Кърджали, а и в областта, попитахме дългогодишния изпълнителен директор на болницата проф. Тодор Черкезов.
Българските кардиолози са на световно ниво

Българските кардиолози са на световно ниво

Едно от най-големите и значими събития в областта на неинвазивната диагностика в кардиологията – XXIV Световен конгрес по ехокардиография и неинвазивна образна диагностика, за първи път се проведе в Източноевропейска страна и гостува в България. За важностатта на конгреса, за предизвикателствата и новостите в сектора, разговаряме с доц. Красимира Христова.
Директорите с доказани престъпления са за затвора

Директорите с доказани престъпления са за затвора

Здравеопазването не спира да се тресе от скандали и протести. Болници фалират, медици работят без заплати, а властта планира нови и нови мерки за контрол на разходите. Правилна ли е посоката на поредните реформи в здравния сектор, разговаряме с бившия здравен министър проф. Радослав Гайдарски.
„Мичигън” ще е по-опасен, „Хонконг” – по-масов

„Мичигън” ще е по-опасен, „Хонконг” – по-масов

Все повече случаи на грип в страната, морбили в съседна Гърция, варицела в пловдивско и трихинелоза в Бургас и Ямбол. Каква е обстановката у нас, разказва д-р Ангел Кунчев.

"Умни" светофари ще пропускат линейките в София

Clinica.bg и Kmeta.bg обединяват усилия в съвместна рубрика, в която да покажем какво се случва със здравеопазването ни във всеки регион на България. Какви са спецификите и проблемите на столицата, попитахме д-р Веселин Милев.

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Май 2019