Кешовите плащания в болниците са около 7%

Клиниките все още рядко ползват амбулаторните процедури, по-евтини са, казва проф. Петко Салчев

Снимка: Стандарт

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Ние следим структурата на разходите в няколко направления - национално ниво, университетските болници, областни, общински, частни. Тя показва, че най-голям е относителният дял – 38,92%, за заплатите на персонала. Следва делът на медикаментите – почти 30%. На трето място са медицинските консумативи, които използват лечебните заведения. В останалата част имаме сравнително еднакво разпределение на разходите. В четиригодишния период, който наблюдаваме се вижда непрекъснато завишаване на разходите на национално ниво за заплата на персонала. През 2012 г. те са били 27,55%, а сега стигат до 38,92%. При медикаментите има едно непрекъснато движение на разходите – от 23 % през 2012г. те рязко скачат на 33% през 2013г., а в момента са около 30 %.

- С какво си обяснявате тази динамика при лекарствата?

- Трябва да се изследва допълнително, но вероятно причината са различните регулаторни механизми – едната година се плаща едно, другата година друго. Освен това наблюдаваме, че при университетските болници средният разход за заплата през 2015 г. е по-нисък от националния – 33%, а най-висок е при общинските болници – почти 48%. Прави впечатление също, че има повишаване на разходите за заплати в частните лечебни заведения, където процентът е около 42. Най-малко средства за медикаменти се заделят в общинските болници – около 14%, тоест основното перо там отива за заплати и по-малко за дейността.

- Логично ли е да има толкова голяма разлика?

- Логично е, защото различните лечебни заведения са така структурирани, че те покриват определени нива на помощта. Например в университетските болници е ясно, че отделят повече средства за медикаменти и консумативи, защото при тях отиват най-тежките случаи. Но въпреки, че при тях заплатите са по-малко като относителен дял, не смятам, че са по-малко като абсолютно стойност.

- Има ли нещо по-особено в структурата на разходите при частните болници?

- Не, те почти повтарят структурата при областните болници. Интересното е, че голяма част от частните лечебни заведения всъщност са на нивото на областните.

- При разходите за медикаменти може ли да се види по отделните диагнози, какво се случва?

- Да, проследяваме ги по клиничните пътеки. В тях почти се повтарят процентите от националната структура – 38% отиват за заплати на персонала и около 30% за медикаменти. Като за всяка клинична пътека има различно съотношение на разходите. Има такива, в които основно парите са за заплати. В други те отиват основно за медикаменти.

- От отчетите, които анализирате, става ли ясно, какъв е процентът на приходите на лечебните заведения по клинични пътеки и други плащания?

- В лечебните заведения, които подават при нас информация, някъде от 5 до 7 процента са кешовите плащания. Последната година има задържане на разпределението на приходите и разходите на болниците.

- Има ли разлика в структурата на приходите при частните и държавните болници?

- Това не мога да кажа, ние гледаме процентите средно за страната.

- Какво показва анализът на стойностите на клиничните пътеки – има ли подценени и надценени?

- Да, всяка година ние правим анализ и го предоставяме на министерството на здравеопазването. Той се извършва на база на това как се преизчисляват относителните тегла и на база на това, какви са цените, договорени с касата и реалните разходи, които правят лечебните заведения. Има пътеки, които са надценени, има и такива, които са силно подценени. Например при тази за вирусен хепатит цената, която плаща касата е 353 лева, а реалният разход е 1500 лева. Палиативните грижи също са силно подценени. Но има и силно надценени пътеки. Такава е за периферни и черепно мозъчни нерви – касата плаща 13 500 лв., а реалният разход е около 900 лв. При полиорганната недостатъчност, която изисква продължително лечение, цената на пътеката е 1500 лв., а реално разходите са за 25 дена, тоест 26 хил. лева на болница, което е нормално, там има много лекарства. Има и такива пътеки, които са точно остойностени като физикалната терапия. Нашата идея е, че внимателното им следене за продължителен период ще помогне да се намери оптималната цена за всички пътеки.

- От колко време правите тези анализи?

- От четири години. И сме задължени от нашия правилник на определени периоди да изготвяме анализи, които да изпращаме в министерството.

- Има ли голяма разлика в годините при надценените и подценени пътеки?

- Почти едно и също е, защото самите пътеки не са променени в този период. Има малко мърдане на цените нагоре или надолу. Но структурата се запазва почти една и съща.

- Ако се вземе под внимание анализът и се остойностят реално клиничните пътеки, ще се увеличи ли общата сума, която касата плаща?

- Не, просто ще се преразпредели ресурса, така че да отговаря реално на разходите за лечение.

- Как сте калкулирали реалните разходи за пътека?

- Не ги калкулираме ние, те се отчитат от болниците и включват всичко – медикаменти, заплати. Това, което нашият софтуер прави е, след като болниците се отчетат, да съотнесе разходите им към отделния пациент или отделната пътека. Те се отчитат по идентична методология и няма как да стане грешка. В момента модула, който работи за отчитането на разходите е в самото лечебно заведение. И един от проблемите е, че трябва да мине през втори модул, който да го изпрати при нас. Идеята е тази година това да става директно, централизирано, за да няма съмнение дали лечебното заведение влага или не всички разходи.

- Всички лечебни заведения ли се отчичат?

- Наредба 21 изисква всички лечебни заведения, които работят с публичен ресурс, да изпращат данни при нас. За съжаление обаче, тя не ни дава възможност да санкционираме, ако това не се случва. Можем само да им пращаме писма с молба да предоставят данните.

- Анализирате ли и, какво е качеството на работа на болниците?

- Анализираме, какво лекуват болниците, успеваемостта на лечението не е наша работа.

- Има ли подбор на пътеки от лечебни заведения?

- Да, но той е свързан с нивата на компетентност, с възможностите да се върши дадената интервенция. Някои частни заведения, прави ми впечатление, че поемат по-тежки случаи, отколкото някои областни и общински болници. Но най-тежките пациенти отиват в частните или университетските болници, зависи къде имат подходящата апаратура.

- Натъкнали ли сте на други интересни изводи по време на анализите?

- Да, гледахме амбулаторните процедури и при тях прави впечатление, че има ниска използваемост от страна на лечебните заведения, защото са по-евтини. Но според мен все още няма навика и да се работи с тях, защото това е нов тип дейност и документация.