Трябват ни три пъти по-малко болници по ортопедия

Нещата опират до нивото на компетентност на лечебното заведение с какви легла и оборудване разполага, казва д-р Станислав Милев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Милев, какви са изводите, които един специалист може да си направи от „Индекс на болниците" в частта му за ортопедия?

- Първите ми впечатления са, че в много места в страната се извършва разнородна дейност и няма концентрация на ортопедична и травматологична дейност в големи травма звена, а е тя е диверсифицирана в много болници – най-вече в областните градове.

- Това проблем или позитив е?

- Според мен по-скоро е проблем, защото извършването на някои по-тежки и сложни операции изисква по-високо ниво на компетентност, както от страна на болничното заведение, така и на хирургичния екип, а не съм убеден, че в голяма част от провинциалните болници разполагат с едното и с другото.

- Кои са дейностите, които би трябвало да се извършват само в травма центрове и колко трябва да са те на брой в страната ни?

- Това са оперативните интервенции с голям и много голям обем, касаещи горния и долния крайник, таза и гръбнака, включително ревизионно ендопротезиране на ставите – тазобедрена и колянна. Преди няколко години Дружеството по ортопедия и травматология изготви програма и в нея заложи броят на травма центровете, където да се извършват тези дейности да бъде пет за цялата страна. Два в София и по един в Пловдив, Плевен и Варна.

- Тези дейности каква част от дейността в ортопедията покрива?

- Тези операции съставляват около 50% от дейността, другата дейност касае интервенции със среден и малък обем, които биха могли да бъдат извършвани и в по-малки лечебни заведения.

- В момента данните показват, че у нас има около 90 болници, които работят ортопедия – това малко, много или достатъчно е?

- Това е изключително голяма цифра. В една Холандия, която като население е горе долу колкото нас, а като територия е по-малка, има пет големи болници, в които e концентриран основният обем дейности, изискващи операции на таза, горния и долния крайник. Така че може да си направите извод.

- Колко трябва да е броят на болниците, в които да се осъществяват средните и по-малки операции?

- Според мен 28, колкото са областните градове.

- Тоест не е нужно да има отделни звена в общинските болници за по-малките операции?

- В крайна сметка нещата опират до нивото на компетентност на лечебното заведение с какви легла и оборудване разполага. Респективно и колко лекари със специалност работят реално в съответното отделение. Голяма част от по-малките провинциални болници работят фиктивни лекари със специалност.

- Над 70 000 са операциите на година, това като брой как кореспондира с населението и потенциалните пациенти?

- Това е огромен брой за населението на България. Ако всяка година се произвеждат по 10 000 ендопротези, това означава, че за 10 години няма да остане човек без изкуствена става.

- Само при ендопротезиране ли има опасност от надписване или и при други дейности?

- Навсякъде, особено при мини инвазивните и артроскопски процедури.

- Кои са белезите, по които здравната каса може да разбере, че в една болница се надписват пациенти?

- Като погледне регистрираните легла на обема отчетена дейност. Нормалната използваемост не е над 100% и тогава в болницата трябва да има строг контрол върху реално извършените случаи. Когато касата спре да контролира бумащината и започне да оценява какво е направено реално, а не по документи, нещата ще станат. Това означава на случаен принцип една експертна принцип да извика пациенти и да види какво им е правено.

- Опасно ли е да има по 30-40 операции по една пътека и отделението да има договор с касата?

- Аз лично участвам в 30-40 операции на месец, може ли това да се сравни с болница, в която има 20 за година. Нивото едва ли е съизмеримо.

- Как си обяснявате липсата на контрол в тези случаи от страна на институциите?

- Не мога да кажа защо никой досега не е извършил контрол и ако в една болница има по 20 операции на година, на следващата година пак се сключва договор със съответната болница.

- Има ли място многопрофилна болница в село?

- Въпрос на гледна точка.

- Какво бихте казали на пациентите – как да се ориентират с тази информация, за да намерят вярното място за лечение?

- Хубаво би било на базата на тези данни да се направи ранглиста на болниците. Така пациентът би могъл да избере подходящата болница, която е най-близо до дома му.