Трябват ни три пъти по-малко болници по ортопедия
Clinica.bg и Gallup International направиха първия „Индекс на болниците" в страната. Само преди седмица в него публикувахме данните и за дейността в областта на ортопедията и травматологията в болниците ни. Какво показват цифрите, достатъчно качествени ли са услугите навсякъде, в безопасност ли са пациентите, може ли да се притесняваме, че обществените средства не се изразходват ефективно, попитахме специалистите. Този път отговорите дава д-р Станислав Милев от Клиниката по ортопедия в УМБАЛ „Св. Анна".
- Д-р Милев, какви са изводите, които един специалист може да си направи от „Индекс на болниците" в частта му за ортопедия?
- Първите ми впечатления са, че в много места в страната се извършва разнородна дейност и няма концентрация на ортопедична и травматологична дейност в големи травма звена, а е тя е диверсифицирана в много болници – най-вече в областните градове.
- Това проблем или позитив е?
- Според мен по-скоро е проблем, защото извършването на някои по-тежки и сложни операции изисква по-високо ниво на компетентност, както от страна на болничното заведение, така и на хирургичния екип, а не съм убеден, че в голяма част от провинциалните болници разполагат с едното и с другото.
- Кои са дейностите, които би трябвало да се извършват само в травма центрове и колко трябва да са те на брой в страната ни?
- Това са оперативните интервенции с голям и много голям обем, касаещи горния и долния крайник, таза и гръбнака, включително ревизионно ендопротезиране на ставите – тазобедрена и колянна. Преди няколко години Дружеството по ортопедия и травматология изготви програма и в нея заложи броят на травма центровете, където да се извършват тези дейности да бъде пет за цялата страна. Два в София и по един в Пловдив, Плевен и Варна.
- Тези дейности каква част от дейността в ортопедията покрива?
- Тези операции съставляват около 50% от дейността, другата дейност касае интервенции със среден и малък обем, които биха могли да бъдат извършвани и в по-малки лечебни заведения.
- В момента данните показват, че у нас има около 90 болници, които работят ортопедия – това малко, много или достатъчно е?
- Това е изключително голяма цифра. В една Холандия, която като население е горе долу колкото нас, а като територия е по-малка, има пет големи болници, в които e концентриран основният обем дейности, изискващи операции на таза, горния и долния крайник. Така че може да си направите извод.
- Колко трябва да е броят на болниците, в които да се осъществяват средните и по-малки операции?
- Според мен 28, колкото са областните градове.
- Тоест не е нужно да има отделни звена в общинските болници за по-малките операции?
- В крайна сметка нещата опират до нивото на компетентност на лечебното заведение с какви легла и оборудване разполага. Респективно и колко лекари със специалност работят реално в съответното отделение. Голяма част от по-малките провинциални болници работят фиктивни лекари със специалност.
- Над 70 000 са операциите на година, това като брой как кореспондира с населението и потенциалните пациенти?
- Това е огромен брой за населението на България. Ако всяка година се произвеждат по 10 000 ендопротези, това означава, че за 10 години няма да остане човек без изкуствена става.
- Само при ендопротезиране ли има опасност от надписване или и при други дейности?
- Навсякъде, особено при мини инвазивните и артроскопски процедури.
- Кои са белезите, по които здравната каса може да разбере, че в една болница се надписват пациенти?
- Като погледне регистрираните легла на обема отчетена дейност. Нормалната използваемост не е над 100% и тогава в болницата трябва да има строг контрол върху реално извършените случаи. Когато касата спре да контролира бумащината и започне да оценява какво е направено реално, а не по документи, нещата ще станат. Това означава на случаен принцип една експертна принцип да извика пациенти и да види какво им е правено.
- Опасно ли е да има по 30-40 операции по една пътека и отделението да има договор с касата?
- Аз лично участвам в 30-40 операции на месец, може ли това да се сравни с болница, в която има 20 за година. Нивото едва ли е съизмеримо.
- Как си обяснявате липсата на контрол в тези случаи от страна на институциите?
- Не мога да кажа защо никой досега не е извършил контрол и ако в една болница има по 20 операции на година, на следващата година пак се сключва договор със съответната болница.
- Има ли място многопрофилна болница в село?
- Въпрос на гледна точка.
- Какво бихте казали на пациентите – как да се ориентират с тази информация, за да намерят вярното място за лечение?
- Хубаво би било на базата на тези данни да се направи ранглиста на болниците. Така пациентът би могъл да избере подходящата болница, която е най-близо до дома му.
Старт на Генома на Европа
„Шейново“ осъдена да плати 120 000 лева
80% от кожните алергии са професионални
Трябва да работим заедно за пациентите
Част от средствата по НПУ под въпрос
ЕК прие своята предварителна оценка на второто искане за плащане и ни уведоми, че редица ключови етапи не са изпълнени
Болниците с 322 млн. за декември
Здравната каса пренасочи 15-те млн. от помощни средства за лечение на деца в чужбина и даде допълнително 5 млн. за медицински изделия
България първа по хоспитализации в ЕС
Лечението в болница преобладава в държавите, в които има и най-много легла на глава от населението, отчита новият доклад на ОЕСD и ЕК
Сътрудничеството с Израел за детското здраве напредва
Споразумението между двете страни включва и помощ за създаването на националната болница, то беше обнародвано днес
Новото ръководство за предсърдно мъждене е по-практично
Тази година Европейското дружество по кардиология обнови гайдлайните за предсърдно мъждене. Как бе сформиран екипа, кои са основните промени и прилагат ли се те у нас, попитахме доц. Васил Трайков.