Ще изследваме депресиите при лекарите

Заради липсата на дългосрочна грижа вече има листа от чакащи за лечение в психиатрична клиника, казва проф. Вихра Миланова

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Доколкото ми е известно докладът е постъпил в срок. Самите препоръки се очаква да бъдат публично оповестени в най-скоро време. Запозната съм с предварителните впечатления, непосредствено след посещението на колегите в психиатричните клиники в София. Те споделиха, че в някои от тях са попаднали на условия, които не са подходящи за лечение на психично болни, че грижата е недостатъчна, че финансирането е крайно ограничено. Акцентираха и върху необходимостта от рехабилитационни програми, от продължително лечение и подкрепа, след като болният е изписан. Всичко това, ние добре си го знаем, но отвън пропуските се виждат още по-силно.

- Хората с някакви психични проблеми сякаш са навсякъде. Виждаме ги в транспорта, по улиците. Защо се стигна дотук и кои според вас и кои са най-сериозните пропуски в системата?

- Да, така е. Има повече хора навън, защото няма дългосрочна грижа. Проблемите са натрупани във времето. Един от тях категорично е липсата на дългосрочна грижа, дефицитът на кадри също. Много от клиниките наистина нямат условията, които заслужват тези пациенти. Мисля, че цялото общество продължава да бъде длъжник на хората с психични заболявания.

- Как трябва да се реши проблема с липсата на дългосрочна грижа?

- В годините имаше няколко опита за създаване на документи, които да я уредят. Но те останаха само добро пожелание на хартия. Не беше създадена комплексна грижа. След закриването на диспансерите през 2000 г. не бяха изградени алтернативи и служби, които да поемат хората като дневни центрове например, в които те да имат възможността да прекарват максимално много време, вместо в болниците. И така в момента, ако пациентът няма близки, които да го подкрепят , той често отново се връща в болница, защото прекъсва връзка с лекуващия екип. Има едно голямо изоставане на грижата, спрямо възможностите, които психиатрията предоставя.

Затова трябва да има мрежа от подобни центрове, така че, когато пациентът излезе от болница, лекарят да знае накъде да го насочи. Ако този човек не се яви на консултация, за инжекция или за друг вид визита, да бъде активно издирен. Когато лечението е организирано по този начин, необходимостта от болнични заведения е много по-малка. Докато ние сега действаме като на пожар. Затова клиниките в София са толкова търсени от хора в цялата страна и леглата не достигат. В нашата клиника вече има дълъг списък от листа на чакащи, пациентите се записват за седмица или 10 дни напред. Идват и за второ мнение или пък, когато случаят е по-тежък. Но понякога става така, че не можеш да приемеш рисков болен, който се нуждае от хоспитализация по спешност. Много е важно пациентите да имат равнопоставен достъп до психиатрична помощ от всяка една точка на страната. Но, това е проблем на цялото здравеопазване.

- Споменахте, че има и проблем с кадрите. Какви специалисти липсват?

- В по-отдалечените места има само по един, двама лекари- специалисти, които трябва да се справят с всички болни, вкл. да ги лекуват в отделението. Това отново е проблем на цялата медицина. По отношение на кадрите също може да се каже, че няма достатъчно специалисти, клинични психолози, социални работници, трудотерапевти. Но всичко е обвързано. Най-общо казано, необходимо е по- добро финансиране, по-добри условия за работа и не на последно място-сигурност и възможност за развитие на тези специалисти. В нашата клиника в Александровска болница не можем да се оплачем от липса на интерес от страна на младите лекари. Към настоящия момент имаме 8 специализанти. В последните дни дойдоха още няколко млади хора, които също искат да специализират, но наредбата ни ограничава и ние не можем да приемаме твърде много специализанти.

- Защото не може да им платите ли?

- На първо място, да. Но е и въпрос на капацитет. Защото ти трябва да приемеш толкова хора, колкото реално можеш да обучиш.

- Напоследък отново се натрупаха фрапантни случаи-мъж извади нож във влак, заради обида, а млад мъж уби жена си и детето си. Какво обяснение ще дадете?

- Обяснението е агресия, на която ежедневно ставаме свидетели. През последната година наблюдаваме такава тенденция. Хората са станали изключително нетолерантни, избухливи, имат нисък праг на овладяване на импулсите, а от друга страна е усещането за ненаказуемост. И не на последно място несигурността и стреса. По отношение на по-тежките психиатрични болести, не мога да кажа, че у нас те са повече, спрямо другите страни. Но както вече казах у нас грижата за тези хора не е достатъчна. Пример за това са болните от шизофрения или от афективни разстройства. По отношение на другите чести заболявания-невротичните има, една тенденция за увеличаване. А причината е стресът.

- Споменахте избухливост. Кога тя е сигнал на болестно състояние, а не просто черта на характера ?

- Ако тази избухливост пречи на самия човек или на околните, които дават сигнал затова, трябва да се потърси помощ. Има и още един фактор-много широкото използване на психоактивни вещества. Това също има значение. Говорим за марихуана, кокаин, амфетамини, те променят чувствителността, понижават толерантността.

- Може ли твърдо да се твърди, че има пряка връзка между употребата на наркотици и анаболи и отключването на психоза ?

- Не може нито да се твърди категорично, нито да се отрече тази връзка. В Клиниката в Александровска болница, сред младите хора, които попадат за първи път рядко има такива, които не са употребявали психоактивни вещества. Това води и до промяна в клиничната картина на изява на болестта. Има много агресия, разрушителна агресия, не само вербална. Виждате по улиците непрекъснато има конфликти и сблъсъци между хората, това не е случайно. Наблюдавам много тежки психози с много агресия. Например при млади мъже добре сложени, които си поддържат тялото, взели са анаболи и психоактивни вещества и тогава.... да не си им пред очите. Те не търпят възражение и такова състояние веднага трябва да бъде овладяно, защото ги прави социално опасни. Много често те на контролират поведението си в общоприетите норми, а след това дори нямат спомен за случилото се, но резултатът често е трагичен. И да, такова влияние могат да окажат например и анаболите. Има случаи, при които се развива не само психологическа, но и физическа зависимост към тях. Така хората, които ги използва, попадат под токсичното им въздействие и могат да развият психоза. Най-често хората, които правят психоза са предразположени и този външен фактор отключва болестта. Разбира се никой не може да твърди с категоричност, че има такава връзка, но не може и да се изключи.

- Според ваше изследване 40% от пациентите в Клиниката по психиатрия са до 30 години. Какво ги мъчи младите, освен психоактивни вещества ?

- Това са само едни от външните фактори. На младите им влияе още цялата обстановка на несигурност, липсата на реализация, стресът.

- Също според вашето изследване хората без образование и работа по-лесно отключват психични проблеми. В същото и бърн аутът е рисков фактор. Къде е златната здравословна среда?

- Хората без образование и реализация са по-уязвими, защото нямат солидна житейска основа, на която да стъпят. А колкото до прегарянето в работата, голям проблем е да намериш баланса между твоите възможности и ресурс и натоварването, което можеш да понесеш. Това не е лесно. Необходима е зрялост, която човек придобива с опита.

- Често изискванията за реализация идват отвън....

- Тогава трябва да се само-ограничиш, за да се съхраниш. Има и друг важен фактор. Оказва се, че хората, които са семейни и имат деца реализират по-малко самоубийства и са по-склонни да се лекуват.

- Т.е. и самотата разболява?

- Самотата, изолацията, неудовлетвореността.

- Как човек да различи обикновената умора от клиничната депресия, как да разбере, че му е необходима медицинска помощ?

- Депресията си има критерии, по които се поставя диагноза. Продължителност, тежест и брой на симптомите. Много е важно дали нещо пречи на самия човек. Дали той не е просто уморен или вече не може да се организира, става равнодушен, липсва му енергия, има нарушение на съня.

- Ако забележим, че човек има психически проблем, как да подходим, за да му помогнем?

- Трябва да подходим със загриженост, а не с назидание и да го убедим да потърси помощ.

- Може ли да се каже, че българинът е по-скептичен към психиатричната помощ и робува на предразсъдъци?

- Стигмата я има навсякъде по света и от много години. Не мислете, че в Европа и Америка хората са щастливи и навсякъде тръбят, че ходят на психиатър. Не е така. И фактор не е само срамът. Човек се страхува да не наруши отношения си с близките, да не загуби работата, а има и такива, които не вярват, че са психично болни и се самоизтезават.

- А какво ще кажете за психичното здраве на лекарите, които са подложени на изключително голям стрес?

- Студентите по медицина и младите лекари боледуват повече от депресия, отколкото останалите хора. Доста специалисти се вълнуват от темата за психичното здраве на лекарите. Според световно изследване над 60% от медиците в депресия не търсят професионална помощ. Това е т.н. страдание в самота. Голяма част от тях търсят други начини, защото смятат, че всичко се дължи на преумора. Търсят ваканция, санаториум, разходки и т.н. Само 6% се лекуват и търсят помощ, което е много малък процент. Някои се самолекуват, други смятат, че ще се оправят като напуснат работа, но това не е така. Оказва се, че те по-често се самоубиват, отколкото общата популация. В България планираме да направим голямо изследване на тема депресия сред лекари.

Ще направим изследването сред лекарите в болниците, амбулаторните специалисти, новозавършили и студенти по медицина в последен курс. На следващия етап ще да го направим и сред медицинските сестри.

-На какво отдавате високите нива на депресия при лекарите?

- Лекарите са подложени на постоянен стрес, защото трябва постоянно да вземат отговорни и важни решения за кратко време. На много голямо напрежение са подложени, например, специалистите от хирургичните специалности, там е много натоварено. Несигурността в системата, новите технологии и непрекъснатите изисквания към тях също влияят и се стига до синдром на прегаряне т.н. бърн аут. Тази хронична умора и неудовлетвореност от професията често може да се изяви с депресивни симптом. Но така или иначе те въррвят много близко едно до друго. По-младите лекари тръгват с големи очаквания и се сблъскват с една стена пред перспективата им за развитие. Това е много важно. Те не могат да си намерят място за специализация, а трябва да оцеляват, да се издържат. Особено, ако имат и семейство. Има и много пропуски в системата за обучение свързани с начина, по който лекарите трябва да общуват с пациентите, така че да съхранят и себе си. Този пропуск на образованието дава отражение. Общуването лекар-болен е една голяма тема. Лекарите също са част от това общество и трябва грижа и за тях, не само изисквания, но и грижа.