Лица

Неврохирургът, който катери върхове

19-08-2016 09:09
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Неврохирургът, който катери върхове
Снимка: БНР
Мозъкът е нещо интересно, едно от най-интересните неща, с които съм се срещал в живота. От една страна е загадка, но от друга се знае много за него, така че ако човек е наясно къде да „пипне", може да променя съдби. Има заболявания, за които знаем, че ако направим определени стъпки и спазваме определени правила, можем да променим към по-добро живота на пациента.
Така един от прочутите неврохирурзи на България – д-р Красимир Минкин от столичната университетска болница „Св. Иван Рилски", обяснява най-сложното нещо във Вселената – човешкия мозък. Той е първият, който въвежда у нас хирургията на епилепсията. Първият, който се захваща с дълбоката мозъчна стимулация при лечеченето на Паркинсонова болест.

Собствената си съдба д-р Минкин определя още в 9 клас, когато избира медицината пред литературата. „Един от любимите ми автори беше Ремарк, една от любимите ми книги - „Триумфалната арка". Много ми хареса главният герой - хирургът Равик и реших да стана като него", споделя д-р Минкин. След това нещата следват естествения си ход – завършва медицина в МУ София, взима специалност по неврохирургия, специализира в различни части на света – във Франция, където учи около 3 години, в Германия, Англия, Япония, Италия. Обучавал се е в повечето водещи неврохирургии в Европа.

Затова полу на шега питам: Как успяхме да Ви задържим в България? Отговорът обаче не предизвиква усмивки. „В България няма никой, който да се занимава със задържане на лекарите. Може и да има, но аз не го познавам. Така че това, което ме накара да остана е възможността, ако човек е подготвен добре, да прави нови и добри неща. Ако някой иска да се занимава със същото в чужбина, би могъл, но ще трябва да изчака да стане на 50-60 години, когато вече няма да му е толкова интересно. Останах не заради някакъв патриотизъм, а по-скоро заради възможността да се развива медицината".

Преди няколко години в интервю д-р Минкин беше определил България като страната на неограничените възможности. „Да, така мислех, но за съжаление вече не съм чак такъв оптимист. От позицията на по-опитен, мога да твърдя, че България е страна на добри възможности, но вече са по-ограничени. Ограничават ги отношенията между лекарите, между управляващите и медиците. В Европа например, академичният растеж е строго определен, става по сравнително ясни правила. У нас не подлежи на някакъв ред. Много повече е свързано с приятелски отношения, с това кой на кого е удобен. Така че това ограничава донякъде развитието на младите хора, тъй като липсата на правила може да се окаже с по-голяма сила, отколкото наличието на възможности", твърди д-р Минкин. Но той е убеден, че човек трябва да има вътрешни правила и морал, и да се радва, че може да помага на хората. Затова го прави доста години както с рутинната си работа, така и с нововъведенията, които постепенно превръща в ежедневие.

„Най-важното нещо, което винаги подчертавам, че съм направил заедно с доц. Петя Димова, е въвеждането на хирургията на епилепсията в България. Тя посвети много години от кариерата си на нея", казва д-р Минкин. И наистина, през последните 10 години над 200 души са оперирани, като над 160 нямат вече пристъпи - доста добри постижения, включително и в световен мащаб. Това привлича пациенти от съседни и дори от далечни страни. „Станахме част от международната мрежа за хирургия на епилепсията", не без гордост заявява д-р Минкин. Лекарите ни са обучили и арменски хирурзи и невролози, и съвсем скоро там ще бъде отворен подобен център. „Другото важно нещо е въвеждането на нови методи за лечение на тумори. Благодарение на будните интервенции и на мозъчното картиране, което направихме с д-р Калоян Габровски, един от моите млади колеги от Шумен, успяхме да достигнем до тумора с по-голяма прецизност и резултатите са много по-добри. Третият проект, в който хвърлихме много усилия и където имаме постижения, е дълбоката мозъчна стимулация при пациенти с Паркинсонова болест и дистонии. Използва се при хора, при които медикаментите вече не действат. Тогава се поставя пейсмейкър, който помага на мозъка да работи нормално. Вече имаме 35 пациенти, които сме оперирали и при над 90% сме помогнали", продължава разказът си д-р Минкин. За съжаление, участието на държавата при въвеждането на тези нови методи е никакво. Единствено ръководството на болницата е подкрепяло ентусиастите. За да могат да оперират и да спасяват, те са организирали и благотворителни кампании, защото консумативите са доста скъпи и някои хора не биха могли да си ги купят.

Най-новият, четвърти проект, който е от тази година и в който вече държавата участва със закупуването на апаратурата, е въвеждането на радиохирургията. Чрез нея се лекуват туморите, без да се отваря главата на пациента. Д-р Минкин е част от екипа.

„Това са доста сериозни неща, така че вече, на 38 години, мога да се пенсионирам, има за какво да си спомням", шегува се лекарят. И допълва, че основното, което го движи в живота, е да му е интересно. Обича да пътува, но обикновено му се налага да го прави по работа – ходи на 7-8 конгреса годишно в Европа, САЩ, Азия. Екскурзиите са не повече от веднъж на три години. Иначе обича да катери върхове – пеша или с колело. Предпочита Родопите, Рила, Алпите. Участва в обиколката на Витоша за втори път. Играе тенис. Опитва се да отделя и повече време за семейството си, за двете си дъщери - едната е на година и половина, а малката - едва на един месец.

Питам го, какво друго му е интересно, освен медицината. Оказва се, че не е забравил за литературата и се надява някой ден да започне да пише. Засега набляга само на статиите. Продължавам с въпросите – а в какво вярва? „Аз съм категорично против религиите, каквито и да са те. За съжаление хората търсят най-малките си различия, за които да се хванат и да се убият, а религията е много голямо различие, затова съм много, много антирелигиозен", категоричен е д-р Минкин. Но вярва в едно и то е, че човек трябва да се опитва да прави нови неща, защото по този начин светът ще върви напред. Убеден е, че всеки може да направи нещо ново, макар и малко, което да остави след себе си и което след това да бъде доразвито.

Колкото до приемствеността в работата, казва, че веднъж на две години идва някой млад колега, който да се интересува от това, което правят. Другите търсят утъпканите пътища. Но това на него му харесва, защото новодошлите са по-странни хора, които повече му допадат. „Със сигурност, въпреки че се занимаваме с иновации, не сме най-привлекателни за младите. Самата специалност обаче е предпочитана, защото в България има неравновесие във финансирането на медицината, което на мен ми е тъжно, въпреки че съм от печелившата страна. Нашите пътеки са сравнително добре платени, така че привличат специализанти".

Според д-р Минкин определянето на неврохирургията като висш пилотаж и приказките, че не всеки може да „бръкне" в мозъка на човек, са „изкуствена реклама от филмите". Било достатъчно да имаш малко талант и повече сръчност. „Наистина, за най-сложните операции човек трябва да има талант и да не му трепва ръката, но не е нещо, което е прекалено. Не е като талантите на спортистите, които за да имат някакви постижения, трябва да са изключителни", заявява той.

За бъдещето д-р Минкин има надеждите да продължи работата си в тези четири направления, на които се е отдал изцяло. Иска му се и да се намерят малко повече пари за здравеопазване, защото един проект, за да се развива, са необходими някакви финанси. „Много е тъжно, когато виждаш, че можеш да помогнеш на пациент, знаеш какво е необходимо, знаеш, че след 4-5 часа работа той ще е коренно различен, но не можеш да го направиш, просто защото няма финансиране от държавата, а той няма възможност да си плати консумативите. Да, ние не сме богата държава, но според мен не винаги финансите се разпределят добре. Отговорът „няма пари" ми се струва лицемерен за голяма част от въпросите", убеден е медикът. Според него посоката на развитие на медицината трябва да е друга. Трябва да има контрол, но този, който се осъществява с пръстовия отпечатък, с презумпцията че лекарите са измамници, не му допада. По важно е да се подобри контрола на качеството на здравеопазването. Да има одит при приема в болницата, защото лесно може да бъде приет един пациент и с пръстов идентификатор, но дали е показан за това, което ще му се случи. Трябва да се прецени и как излиза от болницата – да се контролира резултатът от лечението от екип от доказани специалисти в дадена област. И другото нещо е постоянното недофинансиране на здравната система. Не може при тези ниски заплати да се плащат едва 8% и да се иска здравеопазване на европейско ниво. В същото време във Франция вноската е 14% от много по-високи възнаграждения. „Тези две неща, поне според мен, са важни и аз ги говоря често, но естествено никой не ме чува", заключва докторът.



За здрава ценностна система

За здрава ценностна система

Не съм колебал нито за миг да стана доброволец, в ситуация като тази, в която се намира страната ми
Любовта е над всичко

Любовта е над всичко

Моето хоби е образната диагностика, каза д-р Ваня Страхинова
Красивият ловец на лъжи

Красивият ловец на лъжи

Най-много мразя да ме лъжат, за това избрах професия, която се бори с лъжите, казва инспектор Весела Крумова
Четвърто поколение медик

Четвърто поколение медик

Винаги съм искал да бъда хирург, колебанието беше във вида хирургия, казва д-р Димитър Пенчев
Богатството на сивите нюанси

Богатството на сивите нюанси

Мечтая доброто да се случва, все повече между нас, каза проф. Росен Коларов
Посланичката на любовта

Посланичката на любовта

Музата, която ме е споходила е любовта във всичките й измерения, казва д-р Джина Дундова- Панчева
Една дарена икона и един спасен кръст

Една дарена икона и един спасен кръст

Всеки понеделник и петък влизам в храма на Александровска болница, освен за семейството ми се моля и за моите пациенти, казва д-р Найден Кандиларов.
Чудесата на зрелия избор

Чудесата на зрелия избор

Човек, трябва да избира професия със сърцето си, казва Станислава Базовичка
Планинска легенда

Планинска легенда

В планината солови акции няма, това е отборна работа на добре смазана машина, казва планинския спасител Иван Драгошинов
Лекарят, който спира „света“ да се върти

Лекарят, който спира „света“ да се върти

За световъртежа малко се учи в университета, за мен той винаги е бил професионално изкушение, казва д-р Георги Савов
1 2 3 4 5 ... 16 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Подкрепяте ли удължаването на мерките за борба с пандемията от COVID-19?

Март 2020