Областните болници трудно ще увеличат заплатите

Настояваме да се вдигнат цените на масовите клинични пътеки, казва д-р Васислав Петров

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Д-р Петров, какво е финансовото състояние на болницата и какви са най-сериозните Ви проблеми?

- Финансовото състояние на болницата в момента е стабилно. Имаме около 700 000 лв. просрочени задължения за лекарста, които не са толкова тежки на фона на приходите. Редовно изплащаме заплатите, нямаме прослочия към други фирми. Основният проблем, който е повсеместен за всички болници в страната, а не само за нашата, е липсата на медици и застаряването на персонала. При нас все още недостигът не се усеща, но голяма част от лекарите и сестрите са на пенсионна възраст, някои дори вече са пенсионери и продължават да работят. Ако тези хора в един момент решат, че трябва да излязат в заслужена почивка, болницата наистина ще изпита много сериозни затруднения.

- Какво трябва да се направи в тази посока?

- Ние имаме над 50 специализанти, но за съжаление не всички след това остават в болницата. Някои от тях след взeмането на специалност заминават за чужбина, други избират да работят в по-големите градове или в частни болници. Политиката ни е да не връщаме нито един млад колега. Редовно, два пъти годишно обявяваме свободни места за специализанти в почти всички отделения и дори ако дойдат повече хора, отколкото са местата, търсим варианти, включително и среща с министъра, за да се промени заповедта и да можем да приемем всички желаещи с надеждата, че поне част от тях след това ще останат да работят при нас.

- Общината помага ли в това отношение? Има ли практика да се осигуряват допълнително жилище или други екстри за тях?

- Не, ние сме в центъра на България, а не в крайните региони и при нас все още не се усеща толкова много тази липса, затова общината не се занимава с нашите проблеми. Тя остана с много малък процент в капитала на болницата. Не че не ни помага, прави го с каквото може, но няма такава програма, която да е насочена към специалистите в нашата болница.

- Според Вас какво трябва да се промени, за да се задържат младите хора?

- Сега със средствата, които се отделят за заплати на специализантите, не мога да кажа, че положението е толкова страшно, колкото беше преди. Възнагражденията им не са малки, на фона на заплатите на останалите лекари в областните болници. Освен това специализантите се включват в работата и дават дежурства, които също се заплащат. Но аз по-скоро искам да кажа, че професията на лекаря в България стана доста тежка и недоверието, което изпитва населението към медиците и работата на болниците, също тормози младите хора. Те затова предпочитат да отидат навън, където отношението към тях е друго.

- Защо, според Вас, отношението лекар-пациент толкова много се влоши? Къде се крие причината?

- Смятам, че много грешки се направиха през последните години и от политици, и от медии, които за да имат сензация или пък за да изчистят съмненията, че здравната система е причината за някои проблеми, хвърлят вината върху лекарите или болниците. Това докара пациентите до там, да не вярват на своите лекари, което пък влияе и на хода на лечението. Защото ако не вярвате на лекаря и не приемате неговите указания, състоянието ви трудно ще се подобри.

- Има нов Колективен трудов договор, който увеличава заплатите на персонала. Въпросът е ще успеете ли да го изпълните?

- Както при стария трудов договор не успяхме да стигнем до параметрите му, така и при този няма да успеем да изпълним договорените прагове. Не мога да разбера защо синдикатите залагат такива високи минимални възнаграждения, като и на тях им е ясно, че след като болниците са търговски дружества, няма от къде да вземат средства, за да достигнат тези прагове. Ако държавата има пари и ги дава на своите второстепенни разпоредители на средства, ако общините имат пари да подпомогнат детските градини, евентуално там е възможно да се достигнат такива прагове, но търговските дружества от ранга на областните болници, а и общинсикте няма да могат да го направят. Просто средствата, които влизат в болниците, лимитите, които имаме, не позволяват да се вдигне заплатата на персонала до тези прагове.

- Няма ли да поискате да се увеличи бюджета на болниците за следващата година точно заради този скок на заплатите?

- Знаете, че първо приемат бюджета на здравната каса и след това се провежда договарянето по НРД и това, което аз знам на този етап е, че парите, които са предвидени за увеличение в болничната помощ са 120 млн. лв. Не мисля, че ще стигнат за увеличение на заплатите. Има областни болници и въобще региони, в които голяма част от младото население е емигрирало, намалява потокът на пациенти, друга част бягат в големите градове и затова клиниките не могат да си изпълнят лимита. Това се случи дори при нас през август. Така че според мен не само лимитите трябва да се повишат, както обявиха от БЛС, а смятам, че е задължително да се вдигнат и цените на някои масови клинични пътеки. Защото точно те са недофинансирани, докато има други, които са свръх финансирани. Затова, ако се приеме, че трябва да има някакво увеличение, не трябва да е за всички пътеки по равно, а да се види кои са най-недофинансирани. Така, както беше направено миналата година.

- Какви са Вашите предложения за НРД 2019 г.?

- Нашето Сружение на областните болници ще изпрати предложенията си към Лекарския съюз и НЗОК, като основното е точно това - да се увеличат цените на клиничните пътеки - тези, които миналата година се увеличиха с някакъв процент, да кажем пулмологичните, детските, някои кардиологични пътеки, но не инвазивните, с една дума масовите пътеки, с които се работи във всички държавни и общински болници. Нека да се направят разчетите, касата има всички данни и знае горе-долу в общинските и в областните болници какви дейности се вършат. Още повече, че при нас няма рязък скок или спад на пациентите. През годините параметрите се запазват. Областните болници не могат да си позволят да открият нови дейности, така че може спокойно 2018 г. да се вземе като база, да се види броят на преминалите болни, да се направят едни по-реални разчети за бюджетите, за да се знае, че някои болници са почти недофинансирани и отчитат надлимитна дейност, има обаче и други, които са финансирани вповече и отчитат неусвояемост на средствата. След това парите трябва да се преразпределят по някакъв начин и след това на базата на тези реални лимити да се увеличат и парите на масовите пътеки.

- В обща декларация с БЛС поискахте да бъде изплатена надлимитната дейност. Вярвате ли, че това ще стане?

- Много предложения сме правили досега в тази посока. Абсолютно съм съграсен, че както се плаща неразплатената дейност на чуждите болници, така този проблем трябва да се отнесе и към българските болници. Нашата до края на 2017 г. има 667 000 лв. надлимитна дейност. На втора инстанция сме спечелили дело за част от неразплатената дейност за 2016 г. и най-вероятно ще заведем дела и за останалите суми. Напоследък съдебната практика показва, че тези дела се печелят от болниците. И за касата наистина ще бъде добре ако реши да сключи споразумения с лечебните заведения и тези средства постепенно да се издължат, без да се стига до съдебни дела, лихви и т. н.

- Как приемате това, че чрез Закона за бюджета се ограничава откриването на нови болници и нови дейности към болниците?

- Вече споменах, че за областните болници откриването на нови дейности е почти невъзможно, ако държавата не е решила да инвестира някакви пари за апаратура. Тази година се откри инвазивното отделение в смолянската болница, но почти няма други клиники с нова дейност. Иначе вътре можем да добавим една-две нови пътеки, но ако те са в съответното отделение, няма проблем, тъй като касата ще сключи договор за тях.

- Какъв регион обслужва болницата в Сливен?

- Сливенска област е около 200 000 човека, но конкуренцията е голяма, защото в града има още 4 частни и една военна болница, така че пациентите се разпределят. Средно около 24 000 души преминават през нашите клиники годишно. Нямаме нови иновативни практики, но от две години имаме две отделения, които са уникални за областта. Едното е отделението по неврохирургия, което е единствено не само за нашата област, но и за Ямбол. Другото е отделението по лицево-челюстна хирургия. Те са изключително важни

- Областните болници имат дейности, които са губещи, но сте длъжни да изпълнявате. Как се справяте?

- Както всички други болници, така и ние в момента изпълняваме дейности, които не се финансират от никъде. Такива са нашите отделения по трансфузионна хематология, съдебна медицина, отделението по патоанатомия. Те не се финансират по пътеки и отсатават във въздуха. Затова се надяваме с увеличението на парите на клиничните пътеките да постигнем по-добри резултати, за да покрием някои загуби.

- Министерски съвет взе решение всички държавни и общински болници да се отчитат и във финансово министерство. Това ще ви затрудни ли?

- Не знам какво точно ще искат от нас. Ние и сега даваме пълен отчет на здравното министерство, на касата, но нямам идея какво ще искат от МФ, затова не мога да ви кажа в момента, но вероятно ще натоварят нашите икономически звена допълнително с тези справки. Не знам защо след като даваме пълни финансови отчети към МЗ, те по служебен път не ги изпращат и в Министерство на финансите.

- Каква очаквате да бъде следващата година за здравеопазването?

- Според мен ще бъде тежка година, въпреки увеличението на средствата в бюджета на здравната каса. Ще бъде година на реформите, ако се стигне до консенсус по предложенията, които даде министър Ананиев. Очаква се да излязат нови стандарти, министърът е поел такъв ангажимент за догодина. Ако влезе нов модел, ще имаме някакво преструктуриране в болниците, ще работим с нови контрагенти, каквита за нас са застрахователите. Все още нещата не са ясни напълно, но се очакват промени, а те вероятно ще и доведат до повече разходи.

- Вие кой от двата модела, предложени от министър Ананиев бихте подкрепили?

- Областните болници сме подкрепили модела, който вкарва допълнителни средства в здравната система. Аз смятам, че парите са недостатъчни, колкото и да се твърди, че просто трябва да се преразпределят и да се харчат по-контролирано. Смятам, че са недостатъчни, закщото всеки от нас очаква да получи европейско здравеопазване, но когато се стигне до европейски здравни осигуровки, казва, че не иска увеличение. Всеки иска здравеопазване като в Германия, но с тези 8% за здраве няма как да стане. С тези пари, може да се получи такова здравеопазване. Подкрепяме втория модел на министъра, който вкарлва допълнителни средства в системата - с допълнително здравно осигуряване или застраховане, зависи какво точно ще изберат.