Един инфаркт предопределя пътя

Разказва, че е второ поколение лекар. Майка й е педиатър, а тя не е помисляла да учи медицина. Виждала се е по-скоро като учителка в детска градина. По-късно, когато открила красотата на химията и биологията, решила, че нейното място е в класната стая, а предметите по които ще преподава са точно тези. Съдбата обаче решава друго и тя е приета медицина. Майка й е радостна от успеха, но я съветва изборът на специалност да е друг, не като нейния. И както казват мъдреците, нищо в живота не става случайно, 

един инфаркт се оказва решаващ

за професионалната насока в медицината. Преди да дойде в бившата Окръжна болница д-р Николаева е работила една година в родния си град Перник. Един зимен ден, едно напълно спокойно дежурство в болницата, в очакване на баща й да донесе нещо за хапване, д-р Николаева е извикана в спешното отделение. Изненадата била голяма, когато видяла собствения си баща покосен от инфаркт. Разказва, че по това време най- близките катеризационни са били в големите болници в София. Затова е трябвало по най-бързия начин да транспортира баща си до там.

„Така се озовах с първия си инфаркт,

на собствения си баща, и то сама в линейката с него." Мисията е успешна. Баща й е бил спасен, а тя си е обещала, специалността, на която да се посвети да е кардиологията. И макар, че тя е тежка  за жена, не съжалява нито миг за избора си. Казва, че това е сферата, която най-точно приляга на темперамента й- бърза, самообладана, но с вкус към екшъна. Освен това в кардиологията постоянно има нещо ново и няма спирачка за развитие, добавя тя.

Забележки има към обучителната система

Вътрешните болести за един лекар дават по-голяма представа, отварят кръгозора му. Ние младите специализанти по тесните специалности сме доста ощетени, защото директно се зачисляваме за каридология, за гастроентереология или да подспециалностите от вътрешните болести. Нямаме модули по вътрешни болести имаме само стажове по един месец. Специално в кардиологията учим всичко, но само в кардиологията- инвазивна, неинвазивна, спешна, ехокардиография, но не и вътрешни болести.

„Да, това е част от обучението, но къде

остават всички органи и системи. Все пак трябва да имаме някаква връзка между тях и един държащ на себе си лекар, трябва първо да мине през вътрешните болести. Доволна съм, че аз постъпих в такова отделение." Разказва с усмивка за емоциите от първото си дежурства в кардиологичното отделение на болница „Св. Анна". „Малко страх, малко неувереност, от всичко по-малко, но с подкрепата на колегите, на които от сърце благодаря, всичко приключи успешно."

Благодари на съдбата , че я е срещнала

с невероятни учители, като проф. Раев, проф. Постжаджиян и д-р Прокопова, както и на колегите, с които ежедневно работят рамо до рамо.

Признава, че се е замисляла за работа в чужбина. Това се е случвало в моментите, когато се е усещала унижена, преуморена и недооценена. Разказва, че повече от колегите й от университете са заминали за Германия. А те са споделяли, че са щастливи, финансово и морално овъзмездени. Мило й е за любимите  хора,  които са тук и имат нужда от нея. Задържа я и топлотата на колегиалните взаимотношения в клиниката.

И вярва, че нещата в здравеопазването

ще се променят. Определя сектора, като заболяване, което има пикове на влошаване и на подобрение, но е с надежда за клинично подобрение,  дори оздравяване. До пълно физическо възстановяване от работата не стига. За развлекателни романчета дори не й остава време. Чете специалиирана литература. Отдъхва си от ежедневието, когато е на конгрес или друг научен форум. От там се връща заредена с нови знания и познанства. Вече знае къде ще прекара най-светлия християнски празник- Коледа.

„Ще бъда тук, в болницата.

За мен празниците са работно предизвикателство. Приемам го, като удовлетворение, че мога да съм утеха за болните в тези дни."

Мечтите й са необятни. Най-големите от тях са в професионална насока- да може да се развива като лекар в България, да завърши доктуранатура си на тема „Предсърдно мъждене- ограничение и възможности в антикоагулантната терапия", както и да има шанса да придобие втора специалност - вътрешни болести. Заредена е с оптимизъм, защото помни уроците на роделите си.

„Баща ми казва, че има ли проблем, трябва да се изправя очи в очи с него и да го реша, а майка ми пък повтаря, че всичко което не ни убива, ни прави по-силни". Има куража да продължи, защото чувства и подкрепата на колегите си, а това й дава смисъл да продължи.