Законотворчество

Бизнесът скочи на социалните услуги

20-11-2018 13:11

С него се отлага реформата в тази сфера за 2035 г., няма ясна рамка за дългосрочната грижа, каза Димитър Бранков

Десислава
Антова
antova.desy@gmail.com

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) прие Закона за социалните услуги с критики. Въпреки забележките, повечето социални партньори подкрепиха закона. Категорично против се обявиха само от Българската стопанска камара (БСК), а КТ „Подкрепа" и АИКБ се въздържаха от глас. Така проектът ще продължи към Министерски съвет и Парламента, където вече депутатите разглеждат другите два законопроекта – за личната помощ и за хората с увреждания.

Улесняване на достъпа до социалните услуги, регламентиране на Национална карта, която да осигури по-добро покритие с услуги на територията на страна са сред основните цели на законопроекта, заяви министър Бисер Петков при представянето му. Редом със специализираните социални услуги, които се ползват от хората в риск, се въвеждат и общодостъпни такива.

„Втората основна цел на законопроекта

е да гарантира качеството на социалните услуги и тяхната ефективност, разбирана като осигуряване на подкрепата, от която имат нужда, ползващите социални услуги. На трето място да се осигури една по-голяма гъвкавост и ефективност на ползваните социални услуги", обясни още Петков. Идеите му обаче срещнаха остри критики от страна на бизнеса и синдикатите както за използваната терминология, така и към новосформираната Агенция за контрол на качеството на социалните услуги, както и неяснотите, свързани с финансирането.

Със закона всички категории социални

услуги ще бъдат уредени на по-следващ етап с така наречената национална карта, заяви Димитър Бранков от БСК. Според него така се разсрочва реформата в тази система до 2035 г., когато се предвижда закриването на всички социални домове за възрастни хора. Законопроектът не дава ясна рамка за така наречената дългосрочна грижа, не е предвидена възможността на болнични заведения от общинското здравеопазване да могат бъдат възложен определен тип услуги, коментира Бранков.

Не ласкаво се изказаха и експертите на КНСБ.

„За приемане на Закона за личната помощ

настояват майките на деца с увреждания, които протестират вече повече от 200 дни. Личната помощ обаче влиза и в текстовете на Закона за социалните услуги, за жалост се доверихте не на собствените си експерти, не на техните професионални позиции, а на претенциите на част от протестиращи лели, вуйни, стринки и други заинтересовани страни", заяви Асия Гонева. Според нея затова липсва определението за съдържанието на понятието лична помощ на Европейската мрежа за независим живот.

„В този законопроект няма личен бюджет

– този, който критикувам, а и този, който обсъждаме. Личният бюджет е в Закона за хората с увреждания. Там имаме финансова подкрепа. Там трябваше да бъде така наречената лична помощ, която не е нищо друго, освен парички, с които човекът с увреждания да плати услугите – социални или не, от които има нужда в съответствие с неговата оценка ", заяви Гонева. Според нея законопроектът за личната помощ е създал предпоставки, както за недостатъчно добро качество на закона за хората с увреждания, така и за сблъсък с този законопроект за социалните услуги.

Още по темата