Интервю

Москов имаше добри идеи, но го спънаха

18-08-2016 08:29
В момента реформа няма, а вече изчезнаха и лекарите, казва д-р Румяна ТодороваМосков имаше добри идеи, но го спънаха
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Докъде стигна здравната реформа, проработи ли здравната карта у нас, защо допълнителното застраховане на намери място в здравната ни система. На всички тези въпроси потърсихме отговорд-р Румяна Тодорова, бивш директор на Националната здравноосигурителна каса.

- Д-р Тодорова, докъде стигна, според вас, здравната реформа?

- За мен здравна реформа няма. Има едно разбъркване на стари неща, което доведе до пълен хаос. Сега съм от другата страна и виждам колко са неориентирани пациентите, как няма кой да ги насочи. Да им обясни какво се случва, какво трябва да правят, какви са техните права, къде да ги търсят. Иначе всичко е постарому.

Изигра ли ограничаваща роля за създаването на нови болници задължителната Националната здравна карта?

В интерес на истината, на мен не ми стана ясно какво се случва с тази здравна карта. Всички болници съществуват. По-скоро някои не отговориха на завишените критерии за нивата на компетентност и оттам възникна невъзможността да сключат договори за повечето клинични пътеки, по които са работили. Затова им намаляха приходите и те не могат да плащат заплатите на лекарите. Лошото е, че не само общински, но и областни болници закъсаха, което е много страшно, защото гръбнакът на здравеопазването в един регион е областната болница. Лимитите, които се налагат са освен по специалности и по броя на леглата. Така, по чисто механичен начин, се ограничава болницата. И тъй като няма нормативен документ - указания или нещо друго от Касата, хората не могат да се ориентират с колко легла разполагат. По едно време прочетох, че 10% трябвало да бъдат за спешност. Само че имаше областни болници, в които 70% от преминалите пациенти бяха спешни. Непрекъснато се правят неща, без да се следва логиката в здравеопазването. Не работя в болница, но според мен картата е формална. Донякъде изигра роля да се намалят разходите по чисто механичен начин. Но това не е решение. Репортажът по телевизията за онкоболната, на която бяха отказали хоспитализация в две болници, беше поразяващ. Само че той мина и след това последствия нямаше. Как може специализираната болница по онкология да не я приеме? Нали затова работи. Това е огромната разлика между България и т. нар. бели държави. Защото в подредените страни, акцентът е върху слабия и върху най-болния. В нашата държава акцентът е върху здравия и върху малко болния. Той е предпочитан, защото не харчи пари. Това е цинизъм.

- Двата пакета медицински услуги ще мотивират ли по хората да се застраховат допълнително?

- Те нямат нищо общо с допълнителното застраховане. Недвусмислено в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване е казано, че двата пакета се покриват от бюджета на Касата, т. е. застрахователите нямат място в допълнителния пакет. Още повече, застрахователите според мен бяха подведени, че с отделянето на един допълнителен пакет, те ще могат да направят своите пакети, които да се продават на тези, които желаят. Докато в закона недвусмислено е записано, че двата пакета се покриват от бюджета на Касата, като за единия ще се изчаква.

- Това не предоставя ли възможност за корупция? Дава се право на лекаря да определи кой да чака и кой да бъде лекуван веднага.

- Естествено, че се отварят вратите за корупционни практики. Къде е регистърът, в който пациентът можеше да види за коя дата е записан, дали не е изпреварен от някого и т. н. Разбира се, той много лесно може да мине в графата "спешен", за да не чака. Винаги може нещата да бъдат пресилени и да се прескочи някой друг.

- Лимитите на болниците увеличиха задълженията им. Възможно ли е това да е пътя към приватизацията, която беше отложена във времето?

- Не мога да кажа дали това е идеята. Според мен, в стремежа си да ограничат разходите, за да не излезе Касата за пореден път извън бюджета си, се декапитализират болниците. За съжаление и големите болници. Непрекъснато повтарям, че, ако някой иска да закрива общинските болници, няма да направи икономии, защото те изпълняват изключително социална функция - там са евтините пътеки, там са хроничноболните, възрастните хора, които имат по 4-5 заболявания. Лошото и страшното е, когато започнат да затъват големите болници. Тогава какво ще се случи? Ще останат четири болници в София и целият български народ ще се лекува в тях? Това е невъзможно. Още повече, че не веднъж сме говорили, че в една голяма болница за активно лечение, за модерни технологии, хроничноболните нямат работа. Те трябва да се лекуват в по-ниското ниво болница, когато се изостри хроничното заболяване. Не може да се вкарва пациент с дългогодишен диабет, да стои 3 или 5 дни в болница, за да му се коригира инсулина. Това е смешно.

- Как може да се засили извънболничната помощ, за да се намалят хоспитализациите?

- Като се преработят пакетите. Спомням си, че сме коментирали с д-р Петър Москов още през 2014 г., че в извънболничната помощ трябва да се изнесат повече дейности. И другият начин е, да се увеличи броят на съществуващите дейности. Ако сега е разписано, че в диспансерното наблюдение на диабета се включва 3 или 4 пъти в годината да се изследва гликиран хемоглобин, нека да станат 6 пъти. По-добрият контрол ще спре влизането в болница. Това беше идеята. А сега в извънболничната помощ се ограничиха направленията и за да се изследва човек, отива директно в болницата или си плаща. Така че не знам каква е била целта на реформата. Мисля, че няма реформа, а има едно изкуствено задържане на разходите и това са резултатите от него. Не казвам, че всички пари в здравеопазването отиват по предназначение. Да, има излишни изследвания, излишни консултации, но парите за здраве никъде не стигат. Особено ако искаме да сме с модерно здравеопазване, но за съжаление България не е с такова.

- България е страна на парадоксите. При нас около 50% е доплащането, но пациентите не се застраховат допълнително, а плащат от джоба си. Защо е така?

- Защото нормативно не са изчистени нещата и това учудва всички партньори, с които работи страната ни в областта на застраховането. Не може едни и същи услуги да се покриват и от НЗОК и от застрахователите. Няма смисъл от това. И тогава човек си казва - добре, защо да плащам на застраховател, след като си правя вноските, но от Касата нищо не получавам. В същото време ще се осигурявам на още едно място, където парите ми ще изтекат още по-бързо, защото цените на болниците са много по-високи. На нито един застраховател не е разрешено да работи на цените на Касата. Лечебните заведения отказват да сключат договор, ако застрахователят не приеме техния ценоразпис. Ето тук е ролята на държавата. Изчиства основния пакет, като казва, че това е пакета на Касата и той ще бъде 100% покрит, а за всичко останало да се борят застрахователите. Нека те да направят своите пакети. Някои ще предпочетат да покрият рехабилитацията, други ще акцентират върху стоматологичните услуги. От години стремежът на всеки един финансов министър е да се направят ограничения в парите за здраве. Не може да има такива ограничения. Те не са ефективни.

Пръстовият идентификатор ще успее ли да ограничи случаите на източване на Касата?

Според мен - не. Как той ще помогне на пациента? Ето, примера с онкоболната. Какво от това, че тя ще бъде с пръстов идентификатор, когато две болници не искат да я приемат.

-Защо толкова години не се въведе електронното здравеопазване?

- Мога да кажа защо не се въведе, когато аз бях в Касата последния път през 2013 - 2014 г. Тогава също се водеха много разговори, много идеи имаше. Последно се взе решение да се влиза в болница с личната карта, от която не се очакваха чудеса. Просто болниците трябваше да свикнат с това, че пациентът трябва да влезе легитимно, със своята самоличност. От друга страна самият пациент да знае, че трябва да се идентифицира. Най-важното, което ни накара да заговорим за личната карта, беше това, че през 2018 г. изтича договора на старите карти и новите ще бъдат с чип. Той ще бъде вход на здравната система. Тогава наистина може да се прави досие и да се проследи в реално време дали е истина всичко, което е отчетено.

- Предстои изготвянето на бюджета на НЗОК за 2017 г. От Лекарския съюз искат около 220-250 млн. лв. повече. Ще се решат ли с тях проблемите?

- Зависи за какво ги искат. Ако пак се налеят парите в болниците, нещата няма да се променят. Ако не се преработят пакетите, нищо няма да стане. Просто тези пари отново ще бъдат погълнати, пак пациентът няма да има достъп, пак тежкоболните ще чакат или ще си плащат. Защото как се стига до ядрено-магнитен резонанс, ако Касата не даде разрешение? Колко време може да чака един онкоболен? Затова хората казват - ние отиваме навън да се лекуваме, защото там ще ни направят всички изследвания.

Остойностяването на медицинските дейности ще промени ли системата?

Аз само съм чула, че се работи по остойностяването - и министерството, и Лекарският съюз работят, но не знам по каква методика. Прочетох някъде по медиите, защото Касата се е скрила, не дава никаква информация, сякаш няма ръководство и ние не знаем какво се случва там, че едва ли не НЗОК се готви да направи актюерско звено. За да си направи актюерът разчетите, той трябва да има цени, но за да има наистина реално остойностяване, е нужен огромен труд. Чак тогава актюерът може да влезе и да каже, че за тези пари, които Касата има по бюджет, този пакет е изключително рисков и трябва да се намали. Или пък да каже, че за тези пари могат да се вкарат още услуги. Но трябва наистина да има остойностяване, а за него, поне на този етап, нищо не мога да кажа.

- Възможно ли е Касата да се включи в застрахователния пазар? Необходими ли са законови промени?

- Осигуряването е много различно от застраховането. Застрахователят иска да знае всички рискове, свързани с даден човек, за да може да определи тежест. Плаща се и до някакъв лимит. Затова няма застраховател, който да работи здравно застраховане, без гаранционен фонд. Касата няма такъв фонд. Гаранционен фонд беше онзи резерв от 1.4 млрд. лв., който беше прибран в хазната. В момента Касата разчита на държавата да я подпомогне в края на годината, ако парламентът реши. Ако не, ще започне да излиза с неразплатени сметки, както беше 2013 г. Тогава Орешарски не разреши актуализация и Касата влезе в 2014 г. с неразплатени 70 млн. лв.

В годините това се превърна в традиция. Сега също има неразплатени сметки към чужди фондове.

Да, това нещо го заварих още през 2013 г., тогава процесът беше започнал. Аз по никакъв начин не се притеснявам че през 2014 г. бюджетът беше актуализиран два пъти, защото идеята беше да се започне през следващата година на чисто. Затова определено харесвах идеите на д-р Москов, когато започна. Ако бяха направени нещата така, както бяха замислени първоначално, с критерии кои болници да сключват договори с Касата, но с истински критерии, а не защото този или онзи ми е приятел, с един добър пакет от медицински услуги, този бюджет щеше да се разпределя както трябва. Но за съжаление нещата тръгнаха в старата посока. Похарчиха се едни големи пари и нищо не се постигна. Сега четях за преразхода за онкопрепаратите. Проблемът бил, че Касата не можела да прецени дали не се изписвали три или пет пъти повече от необходимите лекарства и щяло да има проверки. Кой специалист от Касата, кой лекар ще има смелостта да влезе в спор с химиотерапевт? Как го виждат това?

- Тогава как може да се ограничи това нещо?

- С много добре разписани стандарти за лечение, а не с такива, повлияни от други фактори. Навсякъде по света хората работят по стандарти. Да, Касата може да си разработи методика за проследяване на скъпите лекарства - там трябва да бъде акцентът на контрола. Но всичко това става с разписване на правила. Да влезе един доктор в спор с лекуващия лекар, това няма как да стане. Нито пък до всеки да има проверяващ.

- Дали не се разпиля много екипът на д-р Москов? Не се ли захвана с много неща?

- Той започна наистина да работи на много фронтове, не че няма какво да се прави, но трябваше да ги подреди по приоритети. За мен първата стъпка трябваше да бъде спешността. Вечер Пирогов се превръща в болница за неосигурени хора, защото е спешна. Висока температура, боли ме крак, всичко е в спешното в Пирогов. А вече не говорим за оня проект за спешността. Не знам какво се случи с него. Стандартът по спешност падна в съда, значи има проблеми, а това трябваше да е първата стъпка. Втората е задължително преразглеждане на пакетите - какво от болниците трябва да излезе и да отиде в извънболничната помощ. Паралелно с това трябваше да мине една акредитация на лечебните заведения от извънболничната помощ. В София има невъзможни ДКЦ-та и те също харчат пари. Защо няма стандарт за хирургичен кабинет, за кожен, за ДКЦ. Това трябваше да се изработи в рамките на една година. След това трябваше да върви една акредитация на болниците. А не да затъват в дългове и по този начин да ги унищожим. И не мисля, че ние трябва да пишем стандартите, след като хората отдавна са ги написали. Не съм съгласна с мнението, което от години върви, че в България били по-особени навиците, че България е бедна страна и не можем да се сравняваме с другите, затова трябва да си пишем наши стандарти. България е член на Европейския съюз и трябва да вървим към изравняване и догонване на другите, а не да правим изключения в ЕС. Д-р Москов това можеше да го свърши за година и половина. И след това нещата постепенно да тръгнат. Много е тежка системата. Здравеопазването е инертна система, тя не става така от днес за утре. Да не говорим, че става въпрос за човешки съдби.

- Болниците изглежда ще отпаднат по друга причина - няма да има лекари, които да работят в тях.

- То вече няма лекари и това е страхотен проблем. Така че, ако се върнем към началото на нашия разговор, за мен в момента реформа няма. Или по-скоро попречиха на д-р Москов да направи реформа. В началото бях абсолютно на негова страна и одобрявах много от нещата, които той предлагаше. Но явно го спънаха.


НЗОК предупреди за фалшиви мейли

НЗОК предупреди за фалшиви мейли

Те ползват името на фонда и вероятно съдържат зловреден софтуер, казаха оттам
Няма опасност за детската болница

Няма опасност за детската болница

До 30 юли здравните власти ще кажат дали приемат структурата й, която ще бъде представена от екипа на Европейската банка
15% ръст на парите за заплати в държавните болници

15% ръст на парите за заплати в държавните болници

От 269 млн. през първото тримесечие на миналата година, те се повишават на 311 млн. през тази, показват финансовите отчети на лечебните заведения към МЗ
ВАС отсъди, че Пирогов е лъгал НЗОК

ВАС отсъди, че Пирогов е лъгал НЗОК

Спешната болница е отчела неизпълнена дейност по две КП, заради което правилно е прекъснат договора й преди две години
МЗ проверява детските операции на сърце

МЗ проверява детските операции на сърце

Ведомството е изискало доклад за пациентите, които са включени в графика, казаха оттам

Липсата на сестри е критична

Липсата на сестри е критична

Миналата седмица в София се проведе национална среща на Българската асоциация по здравни грижи, посветена на кадровия дефицит. Каква е реалността на липсващите медицински сестри и как се справя една ключова болница в нея, разказва Марияна Колева.

КЗП изтегля вейпове с форма на играчки

КЗП изтегля вейпове с форма на играчки

Модели представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, съобщиха оттам.
Д-р Симидчиев отново пое здравната комисия

Д-р Симидчиев отново пое здравната комисия

Деница Сачева ще ръководи тази по социална политика, по образование от доц. Силви Кирилов, а по бюджет и финанси от Байрам Байрам
Детските операции на сърце спряха за 5 седмици

Детските операции на сърце спряха за 5 седмици

Те ще се възобновят според графика на НКБ на 19 август, причината е лисата на медицински сестри
Болниците с 326 млн. през юни

Болниците с 326 млн. през юни

Средствата за дейността им отново са над прогнозните бюджети на месец, макар и само с три милиона
1 2 3 4 5 ... 507 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Юли 2024 Предишен Следващ