Броят на отчетените инциденти на работа не е реален

Задължителен стандарт ще има и за службите по трудова медицина, казва проф. Невена Цачева

Десислава
Антова
antova.desy@gmail.com

- Проф. Цачева, общият брой на трудовите злополуки за първите девет месеца е 2201 като 1810 от тях са станали на работното място, а 391 на път за работа. Какво показват те?

- Данните могат да бъдат тълкувани в две посоки. Посоченият от вас брой трудови злополуки са за деветмесечието на 2018 г. За предходната 2017 г. година официално са регистрирани 2 911. Подадените декларации за трудова злополука през 2017 са 3133, докато за тази година те са 2407 и дори да приемем, че една част от тях все още не са разгледани или отхвърлени, то това съвсем не означава, че се декларират всички трудови злополуки. Разкриваемостта е много по-малка отколкото трябва да бъде. Затова ми дава основание втората посока, която коментирам и която изисква научнообосновано изследване. При наше на катедрата по Трудова медицина задълбочено проучване с въпросника на Евростат за условията на труд на работната сила в Европа, извършихме анализ на тенденцията за инвалидизация от трудови злополуки на работещото население в България през 2015 г. Установихме, че при 5 185 работещи от рискови отрасли като образование – учители от средните училища в цялата страна, добив на рудни суровини – миньори от "Марица Изток", енергетици – работещи в АЕЦ "Козлодуй", пристанищни работници и работещи в търговска хранителна верига, има висока тенденция за поява и инвалидизация от трудови злополуки. При близо 4% от анкетираните или 200 души са преживели трудова злополука през последната година, като над половината са имали една, а 8% - две и повече злополуки за периода. Друг факт, който установихме е, че 68.9% от злополуките са сред работници със стаж над 15 години. И още по-тревожния момент е, че се регистрира силно субективно с усещане за риск от злополука като например 76.7% - сред анкетираните миньори, 61.4% сред пристанищните работници. Тези анкетирани свързват това със значителната честота на реални рискови ситуации, които не са довели до злополука. Друга важна причина, която установихме е високата честота на заболявания на опорно-двигателния апарат при 50% от тези работещи, болести на дихателната и сърдечно-съдовата система и слуха. При това с установена статистически достоверна зависимост със специфичните рискови фактори на съответните работни места. Тези и другите резултати и показатели ми дават основание да предполагам, че всъщност трудовите злополуки трябва да бъдат много повече т.е. има скрит трудов травматизъм.

- Какво казват данните за качеството на работните места у нас?

- Качеството на работните места за голяма част от икономическите дейности е на ниско и много ниско ниво. Разбира се работодателите полагат грижи в това отношение, но те не са достатъчни. По какво съдим. В държавното управление, където би трябвало условията на труд да са най-добри, са регистрирани и най-много трудови злополуки за 2018г. – 174. Те са косвен израз на високото ниво на травматизъм, което може да има при много по-високорискови условия на труд в редица икономически дейности. Това се показва и от тенденцията за инвалидизация в проучването. Това е така, и защото трудовите злополуки всъщност могат да бъдат както на работното място, така съгласно член 55 ал.2 от Кодекса за социално осигуряване по пътя – до и от работното място. Знаем вече, че така наречената „производствена миграция" е много силно застъпена, поради което и рискът от тази част трудовите злополуки се увеличава значително. Независимо от това оценките на риска, които се извършват от службите по трудова медицина (СТМ) или от самите работодатели, които имат право на това, са в значителна степен „копи пейст" . Тоест взети са от съответните модели, които бяха разработени за отделните икономически дейности. Оценката на риска би трябвало да бъде конкретна, насочена специално към опасностите в конкретните работни места и най-вече да бъде съвместна между СТМ и работодателя. Последният обикновено не участва. Делегира права на така длъжностни лица, без специалност по трудова медицина или без съответната подготовка. Това е също една от причините да бъдат некачествени оценките на риска влошени условията на труд от една страна, а от друга страна да не бъдат разкрити голяма част от трудовите злополуки поради различни договорки, уговорки между работодатели и работещи. Тук има и една трета страна, а именно застраховането при риск от трудова злополука. Ако този риск е по-висок, тоест повече са регистрираните злополуки, толкова по-високи ще бъдат и застраховките след това.

- 66 смъртни случаи за девет месеца, как стоим на фона на други европейски страни?

- Това зависи от икономическия профил на страната. В развитите икономически страни имат развити системи на добри и качествени работни места, но същевременно новите рискове предразполагат и към повече злополуки, които имат смъртен изход. Това са различните инфекциозни причинители в някои от страните, т. нар нови епидемии от информационните зависимости и други. Нов риск са и най-разпространените неепидемични болести, с които работещите постъпват на работните места. У нас смъртните случаи от трудови злополуки намаляват напр. в сравнение от преди 10 години, когато бяха 180. Това са случаи, които по-трудно биха могли да бъдат прикрити за разлика от всички останали, но независимо от това на фона на влошените условия на труд в голяма част от предприятията, следва да има такава информационна система, обхващаща всички условия на труд, за да се каже, при какви обстоятелства настъпват тежките и смъртни трудови злополуки, да бъдат категоризирани и да се търсят отговорите дали са влошени или подобрени условията на труд. Според данните на СТМ и на наши обучавани от тези служби до голяма степен условията на труд са с променлив характер, често не са подобряват въпреки исканията за това. Косвено за това говори заболяемостта с временна и/или трайна нетрудоспособност при работещите. За страната ни при многобройните здравни анализи, които СТМ предоставят всяка година на Регионалните здравни инспекции се установява, макар и разпокъсано защото няма Единна информационна система за това, че временната неработоспособност на често и дълго боледувалите работещи при това от различни възрастови групи, е висока и много висока. Тя е от злокачествени заболявания, ендокринните болести, най-често диабет и неговите усложнения , болести на дихателната система, на опорно двигателния апарат и др. Използването на единната практическа методика за оценка и анализ на здравното състояние на осигурените работещи, с която работят СТМ, показва и персоналните носители на тези болести и тяхната здравна история, и всъщност те оформят високите показатели и за трудозагубите от работодателя , а от държавата . Работодателите, съвместно със СТМ би трябвало да са с особено внимание при често и дълго боледувалите, при тези с трайно намалена работоспособност, при работещите за които е показана нуждата от приспособени работни места. Всичко това формира скрит трудов травматизъм, инвалидизиращ работещия или със смъртен изход. Затова е необходимо и единно здравно интегрално досие, което повечето СТМ попълват и връзка с лекарите от извънболничната помощ за определяне, както на здравните събития по хода на трудовия маршрут на работещия и за предприетите мерки за оздравяване на работната среда.

- Над 4 млн. изплатени обезщетени от НОИ достоверни ли са?

- Аз не бих казала, че трябва да се мисли към недостоверни болнични листове. В никакъв случай. Има един подход на временната неработоспособност като анализ на често и дълго боледувалите с временна неработоспособност. Тоест тези работещи, които имат повече от 30 календарни дни за заболяване или злополука за календарна година. Там не може да има недостоверни данни или и да има те са единични случаи. Така че по-скоро временната неработоспособност отразява едно високото ниво на подценен професионален риск. Трябва да бъде намален с всестранни многопланови грижи към здравето на работещите. Академично обучение свързано с модерна образователна политика, както показахме с изпълнения проект ЕПСИЛОН, иновативните практики за обучение са необходими както за СТМ за новите рискове и като опреснителни курсове за работещите в тях, обучение на лекарите от извънболничната помощ за предизвикателствата на трудовите условия като причина за редица заболявания, които не се припознават като професионални, обучение на здравните и други мениджъри за работа със структурите на трудовомедицинската система, т.е. какво да изискват и какво да очакват от едно пълноценно обслужване по трудова медицина вкл. обучение на работодатели, на комитети по условия на труд като знанията да станат техен приоритет. Контролните органи също трябва да бъдат обучавани по отношение на експертизата на работоспособността, не само при проверка да имат отношение към трудовите договори и всичко останало, което касае трудовото законодателство, но и към условията на труд, адекватно извършена оценка на риска, предприетите мерки, взетите правилно решения от работодателя и тяхното изпълнение. Разбира се наложително е въвеждането на система за оценка на ефективността от работата по оценката на риска и по оценката на здравното състояние.

- Оценката на риска, споменахте няколко пъти, какво е нейното значение?

- Оценката на риска представлява оценка на вероятността да се случи увреждане при работещите от конкретно въздействие на условията и факторите на работната среда и трудовия процес. Дали ще се получи професионална болест, трудова злополука в една или друга степен на вероятност зависи от правилно извършена оценка на риска. Тя преминава през четири етапа. Най-общо посочване на опасностите на конкретното работно място и рисковите фактори, тяхното подреждане по важност, след това измерването им и ако те нарушават съответните приети трудово-хигиенни нормативи, предприемането на мерки за намаляването им, така че да не увреждат здравето. Един висок шум, силни вибрации, недобър микроклимат като единство от температура, влажност и движение на въздуха и наличие на инфрачервена радиация, всичко това трябва да бъде оценено поотделно и преценено като риск за работещите на съответните работни места. Той е много важен за всеки работещ, защото се оценява и сравнява със съответните пределно допустими граници и концентрации. Ако това е направено по правилата на Наредба 5 от 1999 г. за оценка на риска и по една от двете официално приети методики, които са познати в нашата страна, то тогава ще бъде добре за здравето на работещите и няма да има това сериозно влияние на формално извършена оценка на риска. Тоест трябва да бъдат посочени ясни доказателства за влиянието на вредните фактори, което става и при съпоставка с реализирания здравен риск.

- Повече пострадали мъже от жени в сектори като сухопътен транспорт, строителство на сгради, защо най-рисковите сектори остават най-подценени?

- Рисковете са най-различни, те са във връзка с изпълняваната дейност, но многото регистрирани трудови злополуки, което има своя отговор както казах, са в държавното управление. След това следва сухопътния транспорт, който в голямата си част се влияе от фактори като микроклимата, шума, вибрациите с различна честота и най-вече организация на трудовия процес и физиологичните режими на труд и почивка. За строителството е характерно, че заетите са повече млади и здрави мъже и въпреки всичко имат трудови злополуки, както като общ брой, така и смъртни. В качеството си на вещо лице мога да кажа, че някои от случаите отиват направо в съда. Млади хора остават с тежка инвалидност заради инциденти именно в строителството. Една голяма част от строителните дейности едва ли имат добри доклади за ОВОС, които имат значение при започване на строително-монтажните работи да посочат рисковите трудови операции и предпазването на работещите от опасностите. Това са много сложни процеси, които следват един след друг, изпълянавани обикновено от нискоквалифицирани работници с ниска и не добра трудова култура, нездравословен начин на живот. Говоря за тютюнопушене, употреба на алкохол, хранене на работното място, липса на лични предпазни средства, недобре оборудвани колективни средства за защита. Многото "отговорни фактори" в тези икономически дейности често си прехвърлят отговорността за здравето и безопасността при работа, поради сложния характер , който описах, а и СТМ често избягват тези дейности, още повече затруднени от мобилността в транспорта или от териториалното разпределение при строителството.

- Само лошото качество на работните места ли е виновно?

- Културата, трудовото поведение, знанията, които трябва да имат, макар и минимални. Трябва да се започне през академичното обучение, на което много залагаме от Факултета по обществено здраве София, да се премине през сертифицирани учебни центрове за обучение на работодателите и обучение на самите работещи, за да не допускат едно или друго нездравословно и твърде опасно поведение. От значение е и личният стил на живот.

- Какво ви прави впечатление по отношение на статистиката по градове. В големите областни центрове са и най-много регистрираните инциденти. Какво показват числата?

- Броят на инцидентите е в зависимост от икономическите дейности. Естествени центрове са София, Пловдив, Варна, Бургас. Градовете с големите пристанища, там също в това наше проучване имахме и анкетирани 1000 работещи. Тогава се установиха доста сериозно рискови работни места. За разлика от другите обаче, работодателят беше предприел редица дейности и мерки и се отчетоха положителни резултати след една - две години. Разбира се и тези програми, които ние посочихме помогнаха за намаляване на риска. При всички случаи високо рисковото работно място не може да стане ниско рисково. Ще има риск, но той трябва да бъде премерен и работещите да знаят за него и да знаят как да се предпазват.

- Премина първия конгрес по трудова медицина с международна конференция по проекта Епсилон. Приехте обща декларация, какви ще са насоките за действие?

- Тази обща декларация вече пътува към Брюксел с евродепутата Костадинка Кунева, която бе гост на конгреса. Тя ще запознае евродепутатите с резултатите и решенията ни за необходимостта от академично обучение, от единна информационна система, която да обхваща условията на труд, за да се види от една страна как работят службите по трудова медицина, а от друга страна, как изпълняват работодателите предписаните им мерки. Към настоящия етап разпокъсаната информация може само да ни насочва към някои причини и следствия, които описах , но не може да ни даде цялостната картина. Освен това решихме да направим проучвания в някои икономически дейности, съвместно с браншовите ръководства за които проекта Епсилон даде първоначалната идея. Тези три иновативни практики, които изпълнихме по проекта Епсилон и докладвахме на конгреса, а именно обучителните програми. Знанията са належащо необходими за да има добре изпълнени дейности за опазване и укрепване здравето на работещите. Те ще определят и поведението на СТМ, и на работодателите и на самите работещи за ефективна промоция на здравето на работното място. Най-вече това, което въведохме като новост са клинико-епидемиологичните паралели по икономически дейности в проекта това бяха здравеопазване, строителство, текстил и производство на облекло, фризьорство и козметика. Според нас и при оценката на здравния риск трябва и съвместно обобщение с информацията от прегледи и изследвания на работещите от техните общопрактикуващи лекари, при които се фокусира цялата медицинска история на пациентската им листа. За добра посока считам е тази, че имаме разбиране от представители на БЛС, с които Бордът по трудова медицина работи. Защото описахме например в здравеопазването смущаващото наличие на бърнаут синдрома, професионален стрес с много тежки увреждания и на други органи и системи и със сравнително ниска временна неработоспособност особено при лекарите. Те боледуват и са на работното място. Донякъде и при медицинските сестри, които по принцип като кадри са твърде малко. На конгреса имахме и предложения по отношение на законодателството, предлагаме разработване на медицински стандарт за службите по трудова медицина като звена с предимно превантивни функции т.е. да бъдат разписани в няколко подстандарта всички функиции и дейности, които има службата по трудова медицина. Така че да знаят какво може да изискват работодателите по отношение на този стандарт от тях. Вече приключи работа групата в Министерство на здравеопазването за профилактичните прегледи. Предварителните и периодични прегледи на работещите ще се регламентират в нова наредба, тъй като старата е от 1987 г. В нея взе участие много активно целият борд по трудова медицина към БЛС, който ръководя. Периодичните прегледи ще се правят в зависимост от риска в съответствие с добре и компетентно извършена оценка на риска. Наредбата включва и съответните направления на високорискови работни места и на работещи без особен висок риск. Отработените с голяма вещина приложения към Наредбата от специалистите - профпатолози и лекарите от работната група дават основание за постигане на повишена разкриваемост на професионални, на свързани с труда заболявания и на трудови злополуки. С това според мен се постига и здравна профилактика на работната сила, за по-добри и качествени работни места.