Не знаех, но изход има

Когато разбрах, че алкохолизмът е болест, започнах да го използвам като извинение, разказа член на АА

Десислава
Антова
antova.desy@gmail.com

Наричам я Мина, защото иска да остане непозната. За миналото си не говори, защото гледа в бъдещето, където отдавна знае, че има борба, но и надежда за много щастие. Защото, когато разбереш, че има изход, всичко е различно.
За разлика от други заболявания алкохолизмът не минава. Медицинското определение за алкохола е общоклетъчна отрова. А пътят от момента, в който чашата ти е най-добър приятел, до този, в който се превръща в най-големия ти и единствен враг, понякога никак не е дълъг. А след това времето минава неусетно.

Мина е на 40 години, вече близо 3 години

посещава сбирките за взаимопомощ и подкрепа. Злоупотребявала е с алкохол 15 години. Казва, че не е важно колко са членуващите в движението, а как да предаде посланието на АА, до алкохолиците, които все още страдат.
„Една голяма част от тях са там някъде и страдат. Аз, от както съм част от Анонимни алкохолици получих много – не ми се пие и водя пълноценен живот, докато другите страдат", разказва Мина. Сбирките на Анонимни алкохолици помагат на мен и на много други.
„Много голяма част от нас се чувстват добре и са в трезвост от доста дълго време. За мен е важно да предавам посланието на АА на тези, които са навън, страдат и имат желание да спрат да пият.

Алкохолизмът е прогресираща болест,

която води до затвор или смърт", споделя още Мина. Нейният път се пресича случайно с този на общността. Чува за тях мимоходом, докато все още не си признава за болестта. Нейн познат, който й досажда с информация за това колко е важно да потърси помощ, й казва за сбирките. Няма никакви такси или вноски за членуване. Те се издържат сами от собствените си волни дарения. Не са свързани с каквато и де е секта, политика и организация. Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето.
„Прекрасно е, когато на сбирките има много хора, които споделят различен опит. Сега аз знам къде намерих начин да се възстановявам от алкохолизма си и искам да помогна на други да повярват, че има изход", споделя още тя.

Разказва за изкушението от алкохола, което е навсякъде.

„Много дълго време консумирах алкохол. Много дълго време не си признавах, че имам проблем с алкохола. Отричах. Когато разбрах, че алкохолизмът е болест, започнах да го използвам като извинение, за да продължавам да пия. После пък бях ядосана на лекари, психолози и психиатри, защото очаквах от тях някаква рецепта или магия, която да ми кажат, но аз отивах при тях пияна и ги лъжех за количествата алкохол, които консумирах ежедневно", споделя жената. Признава си честно, че, когато лекарите са я питали по колко пиеш е лъгала за количествата – две бутилки твърд алкохол са били представяни пред лекарите като чаша или две.

Тогава не е имала и една трезва минута, признава от позицията на времето Мина. Казва, че не е искала да си признае за проблема и затова в онзи момент не е съществувал начин, по който да й се помогне.

Семейството не знае как да постъпи, а оттук и гневът й

към тях. Оправдан или не, гневът е най-лошият съветник на човек. "Пиейки, исках да бягам от реалността, смятах, че съм неразбрана. Не ми пукаше за нищо и никой. Близките ми незнаеха как да ми помогнат – водеха ме по лекари, които лъжех, психиатри, психолози, врачки. Заплашваха ме. Аз обещавах, че няма да пия повече и до 10 мин. грабвах следващата бутилка. Изпитвах огромна вина понякога. Чудех се ако спра, как ще живея", признава тя. Алкохолът дебне отвсякъде, но всъщност той просто е бил това, което е на близо. „Аз съм алкохолно зависима. В Анонимни Алкохолици разбрах, че проблемът не е в алкохола. Проблемът е вътре в мен", анализира още Мина. Гневът ми изчезна, когато изтрезнях - физически и умствено. За това ми помогна духовната Програма на АА.

"Признах, че съм безпомощна пред алкохола,

че живота ми е станал неуправляем. Разбрах, че сама няма да мога да се справя с болестта. Осъзнах, че хора, които не страдат от алкохолизъм, няма кака да ме разберат. Видях истината за лекари, психиатри и психолози, като изключително важна част от възстановяването на всеки от нас. Но аз имам нужда да говоря за болестта си и да слушам опит на други, които преди мен са стигнали до дверите на АА", казва тя. Всичко това става минало, когато започват срещите й с групата Анонимни алкохолици. Казва, че те й дават възможност да разговаря за емоциите, за чувствата си на един и същ език с хора, които са изпитали същото.

„Днес мога да се обадя на някой от АА по всяко време на денонощието, което не мога да направя с някой друг. Това ми дава спокойствие.

Посещаването на сбирки не е американски филм

с изповед за един живот, а самият живот. Признава, че не си спомня, дали е чувала за срещите докато е консумирала алкохол, въпреки че е добре информиран човек, интересува се от социалния живот в страната, среща се с хора с различни професии.
„Общо взето бях информирана и предполагам, че не съм искала да чуя. Един от хората, на които също се гневях, Теодора – настояща моя кума, ме попита защо не опитам с АА и аз я чух, така стана, че ми стигна до ушите.", спомня си момента, в който открива възможност. Признава, че това което я кара да отиде е умората от всички лъжи -криене на бутилки, пари и вината, която изпитвала. „Не знаех какво да очаквам, нито съм се информирала преди да отида на първата си сбирка. Слава Богу, защото това са неща, които не можах да разбера от една сбирка", казва жената. На тези сбирки споделяме личен опит за това какви бяхме преди, какво се случи, какво представляваме сега. Отидох изключително изморена от всичко, пребледняла и отчаяна. Влезнах и видях едни трезви и усмихнати хора. 

Смятала, че това е някакъв трик или фокус –

да споделят, че са трезви от години, че са благодарни за живота, който водят и че не им се пие.

„И си мислех какво правя тук? Ясно ми беше, че не трябва повече да пия, но това със сбирките цял живот, не го разбирах в началото. Това, което ме привлече и ме кара да продължа да се връщам е че там никой не ме критикува, не ме съди, както бях свикнала. Вместо това получих разбиране, подкрепа и искрено желание да ми помогнат. Няма нищо задължително, само препоръки ". Най-често докато е злоупотребявала упреците са били от сорта: „Ще те видя аз като те опъна на полето да копаеш дали ще се сещаш за алкохол?" или „Как може такова нещо, ти нямаш ли дете и мъж, не ги ли обичаш, че да спреш, хайде сега с толкова неща си се справяла, с един алкохол ли не можеш?" Докато пиела била безстрашна и нищо не я интересувало. Но си извадила извод.

Никой не може да се справи с алкохола сам. Алкохоликът всъщност умира от глад, защото единствената храна за него става течността в бутилката. Азбучна истина за всяка зависимост. Единствено смирението и умората от живота в паралелния свят на зависимостта подтикват Мина да направи решителна крачка по пътя към собствената си всекидневна битка. Тя продължава и сега в този момент. Болестта е в нея за цял живот. Не може да е минало, но днес тя знае как да се справя с това. 

АА и Програмата й дават инструменти,

които, ако желае може да ползва и тогава знае, че ще е добре. Да си излееш душичката без никой да те съди. „Отпуснах се, повярвах и се доверих на хората в АА. Благодарение на тях, днес съм жива, трезва, не ми се пие и говоря с теб", казва тя. И е убедена, че пътят на избавлението ще последват още много хора в нужда. Защото той води до свободата да бъдеш истинсикия ти. А по-важно от това да намериш истинския себе си, няма. 

Повече за програмата АА и възможностите за срещи на телефон: 0899544644