България на първо място по смъртност в Европа

Разликата между бедни и богати е толкова голяма, че води до разпад на общността, каза доц. Антоанета Христова

Десислава
Антова
antova.desy@gmail.com

Основните изводи, които се правят от това мащабно изследване, обединяващо шест научни екипа в различни области, е, че всички политики трябва да бъдат съгласувани от политическа гледна точка, за да може да имат устойчив характер. Това, което се прави днес, ще има ефект в демографията чак след 2032 - 2034 г. В следващите години трябва да очакваме постоянен спад в броя на населението. Това не трябва да бъде новина, с която се събуждаме и лягаме, а точно обратното – да разберем, че тази тенденция може да бъде омекотена, ако говорим за това какво се прави от различните правителства, за да се справят с негативните тенденции. Много е важно да се мисли за приоритизиране в икономиката. Приоритетите трябва да са пряко свързани и да имат ефект върху демографските тенденции. В този смисъл са анализирани политики в сферата на трудовите ресурси, на тяхното регионлно измерение, анализирани са ефективността на мерките за квалификация и преквалификация.

Предложени са мерки в създаването на привлекателна среда

за връщането на нашите най-нови емигранти или на българи, които са извън граница. Говоря за българските общности, които биха имали активен интерес за завръщане. Анализирани са мерките, свързани с неравенствата. Ние се намираме в една много критична ситуация, в която разликата между най-бедни и най-богати е толкова голяма, че общността като такава се разпада. Оттук следва необходимостта от спешни мерки за преодоляване на тези неравенства, които съществуват и по етнически признак. Целта е всички тези хора, които са изпаднали и от пазара на труда, и от социалния живот на държавата да бъдат образовани, квалифицирани и да участват в икономиката на държавата. От много голямо значение са политиките, свързани с раждаемостта. Въпреки че те не оказват значим ефект върху смаляване на негативните тенденции. По-значим фактор е борбата с високите нива на смъртност. България е на първо място по смъртност в Европа. Важни са политиките, свързани с превенцията на заболяванията и реформите в здравеопазването. Така че този негативен коефициент да бъде намален.

Перспективите в демографското развитие на България следват

естествено увеличаване на възрастното население. Преориентирането към високи технологии, развитието на така наречената Сребърна икономика и свързването й с образованието и квалификацията на младите хора са нещо, което е задължително. Резултатите от проучването са вече на вниманието на Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката. На трите места представянето мина много добре. Това, което видях като готовност на министрите, е мерките, които бяха насочени към техните ресори да бъдат насочени към съответните отделите за планиране. Оттук нататък всичко е в ръцете на политиците. Самото изследване стартира май месец 2017-ма г. и протече в много кратки срокове. Направен е анализ на данни от сферите на заетостта, миграцията, образованието и квалификацията, икономиката. Анализирани са и много практики в света, някои от които са свързани с различни мерки, които различни държави прилагат, за да решават собствените си демографски проблеми.

Направен е анализ на цялото наше законодателство

и поднормативни актове за практиките на България до този момент в чисто исторически план и ефективността на тези практики. В крайна сметка бяха формулирани хипотези за мерки. Тези мерки бяха проверени в национално представително изследване, в което участваха над 3 000 лица. Получихме резултатите за подкрепа или не на конкретните мерки. Всички предложения минаха през колегите от правния институт, за да ги облекат в правна норма от една страна и там, където може във финансово изражение. Мерките, които са най-лесно реализуеми са онези от тях, които не струват пари. Има такива. Данните, които най-силно смущават са свързани с факта, че сме на първо място по смъртност, както и отрицателното миграционно салдо. Положително миграционно салдо в някои от страните се получава със силния приток на емигаранти от други страни. Докато при нас нямаме такъв приток, поради което при нас е отрицателно.