коментар

България на първо място по смъртност в Европа

29-11-2018 06:57
Десислава
Десислава
Антова
antova.desy@gmail.com
България на първо място по смъртност в ЕвропаРазликата между бедни и богати е толкова голяма, че води до разпад на общността, каза доц. Антоанета Христова
Икономическата миграция и задълбочаващото се социално неравенство също са сред основните причини за демографската криза в България. Това сочат резултатите от изследване на прилаганите у нас политики, реализирано от екипа на Института за изследване на населението и човека при БАН (ИИНЧ-БАН) по поръчка на Министерски съвет. Кои са основните изводи от него попитахме, ръководителят на проекта и директор на института доц. Антоанета Христова.

Основните изводи, които се правят от това мащабно изследване, обединяващо шест научни екипа в различни области, е, че всички политики трябва да бъдат съгласувани от политическа гледна точка, за да може да имат устойчив характер. Това, което се прави днес, ще има ефект в демографията чак след 2032 - 2034 г. В следващите години трябва да очакваме постоянен спад в броя на населението. Това не трябва да бъде новина, с която се събуждаме и лягаме, а точно обратното – да разберем, че тази тенденция може да бъде омекотена, ако говорим за това какво се прави от различните правителства, за да се справят с негативните тенденции. Много е важно да се мисли за приоритизиране в икономиката. Приоритетите трябва да са пряко свързани и да имат ефект върху демографските тенденции. В този смисъл са анализирани политики в сферата на трудовите ресурси, на тяхното регионлно измерение, анализирани са ефективността на мерките за квалификация и преквалификация.

Предложени са мерки в създаването на привлекателна среда

за връщането на нашите най-нови емигранти или на българи, които са извън граница. Говоря за българските общности, които биха имали активен интерес за завръщане. Анализирани са мерките, свързани с неравенствата. Ние се намираме в една много критична ситуация, в която разликата между най-бедни и най-богати е толкова голяма, че общността като такава се разпада. Оттук следва необходимостта от спешни мерки за преодоляване на тези неравенства, които съществуват и по етнически признак. Целта е всички тези хора, които са изпаднали и от пазара на труда, и от социалния живот на държавата да бъдат образовани, квалифицирани и да участват в икономиката на държавата. От много голямо значение са политиките, свързани с раждаемостта. Въпреки че те не оказват значим ефект върху смаляване на негативните тенденции. По-значим фактор е борбата с високите нива на смъртност. България е на първо място по смъртност в Европа. Важни са политиките, свързани с превенцията на заболяванията и реформите в здравеопазването. Така че този негативен коефициент да бъде намален.

Перспективите в демографското развитие на България следват

естествено увеличаване на възрастното население. Преориентирането към високи технологии, развитието на така наречената Сребърна икономика и свързването й с образованието и квалификацията на младите хора са нещо, което е задължително. Резултатите от проучването са вече на вниманието на Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката. На трите места представянето мина много добре. Това, което видях като готовност на министрите, е мерките, които бяха насочени към техните ресори да бъдат насочени към съответните отделите за планиране. Оттук нататък всичко е в ръцете на политиците. Самото изследване стартира май месец 2017-ма г. и протече в много кратки срокове. Направен е анализ на данни от сферите на заетостта, миграцията, образованието и квалификацията, икономиката. Анализирани са и много практики в света, някои от които са свързани с различни мерки, които различни държави прилагат, за да решават собствените си демографски проблеми.

Направен е анализ на цялото наше законодателство

и поднормативни актове за практиките на България до този момент в чисто исторически план и ефективността на тези практики. В крайна сметка бяха формулирани хипотези за мерки. Тези мерки бяха проверени в национално представително изследване, в което участваха над 3 000 лица. Получихме резултатите за подкрепа или не на конкретните мерки. Всички предложения минаха през колегите от правния институт, за да ги облекат в правна норма от една страна и там, където може във финансово изражение. Мерките, които са най-лесно реализуеми са онези от тях, които не струват пари. Има такива. Данните, които най-силно смущават са свързани с факта, че сме на първо място по смъртност, както и отрицателното миграционно салдо. Положително миграционно салдо в някои от страните се получава със силния приток на емигаранти от други страни. Докато при нас нямаме такъв приток, поради което при нас е отрицателно.



Синдикатите в стачна готовност заради болничните

Синдикатите в стачна готовност заради болничните

ДПС и БСП се обявиха против орязването на парите за първия ден нетрудоспособност
БЛС обяви конкурс за стипендии

БЛС обяви конкурс за стипендии

По 150 лв. ще получават студентите по медицина от 5 и 6-ти курс всеки месец
250 лв. става минималната пенсия от догодина

250 лв. става минималната пенсия от догодина

Първият ден от болничните на работниците няма да се заплаща, решиха Коалиционните партньори
Лекарствата поскъпнали през октомври

Лекарствата поскъпнали през октомври

Увеличението е с О.4% , спрямо месец септември
Втората пенсия пожизнена или разсрочена

Втората пенсия пожизнена или разсрочена

През 2021 г. жените на 61 г. ще получат първите си пари от Втория стълб, съобщи зам.-министър Бисер Петков
Ще има коледни надбавки за пенсионерите

Ще има коледни надбавки за пенсионерите

За да има повече пари за възрастните, работещите трябва да са с по-високи доходи, каза министър Горанов
Предлагат преизчисляване на пенсиите

Предлагат преизчисляване на пенсиите

За целта са нужни допълнително около 500-600 млн. лв., пресметна д-р Адемов
КНСБ: 1350 лв. да е най-високата пенсия от 1 юли

КНСБ: 1350 лв. да е най-високата пенсия от 1 юли

От синдиката настояват все повече българи да получават действителния размер на парите си
КНСБ настоява за 250 лв. минимална пенсия

КНСБ настоява за 250 лв. минимална пенсия

Допълнителният разход за тази мярка не е пренебрежим – около 80 млн.лв., но е напълно постижим, казват синдикатите
363 лв. става линията на бедност от догодина

363 лв. става линията на бедност от догодина

Размерът й е увеличен с 15 лева, спрямо 2019 година
1 2 3 4 5 ... 35 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Ноември 2019