КТД е неприложим в извънболничната помощ

Смешно е да се гордееш с Колективен трудов договор, в който е записана заплата на лекар 1100-1200 лева. Болниците са търговски дружества, като не постъпят средства, какво ще платят? Те може и 3 хиляди лева да са записали, но какво от това, ако няма как да се изплатят. При нас пък да не говорим. Ние също сме малки фирми, в които имаш постъпления и разходи. Те може да ми кажат, че медицинска сестра трябва да получава 1 500 лева, аз като ги нямам как ще й ги дам. В този смисъл правят колективни договори, без да мислят за другите договори, това което ще влезне като постъпление. А пък да изтъкваш, че виждаш ли, вдигнали с този договор заплата на млад лекар с 200 лева, това е смешна заплата за един лекар независимо, че започва сега работа. С това ли трябва да сме горди?

 

Със специализициите на семейните лекари нищо не се случва.

Всичко е както си е било. Министерството на здравеопазването трябва да ни чуе и да предприеме съответните стъпки. Защото те могат да бъдат инициатор за две неща. Едното е да се осигури финансиране за заплата на този човек, защото при нас е малко по-трудно. Ние обучителните практики, в които тези колеги се начисляват, в началото беше от тази практика да се изкара заплата, няма как да я изкараш тази заплата. Може да дойдат един -двама специализанти, може и да са трима, а заплата от къде? Другото важно нещо е, че договорът от трудов стана договор за обучение, според който нямаш ангажимент да плащаш на този човек. Добре, ама този лекар трябва от някъде да получава възнаграждение, за да го получи трябва да ходи някъде другаде да работи, което пък означава, че няма как да специализира. Става една мътна и кървава. Аз съм дал разчет, според който около един милион лева ще са нужни, за да се случат специализациите както трябва.

Цялата гилдия е застаряваща,

но при нас общопрактикуващите лекари е страшно. И всички си затварят очите. Говори се, че лекарите отиват навън, ами след като сме важни за националната сигурност както твърдят, нормалната здравна политика изисква да се осигури на всички, които специализират държавна поръчка, възнаграждението, за времето в което специализират. Така както аз съм специализирал. Това е грижа и отговорност, докато това сега не е. И се хвалят, че са осигурили толкова места, е какво като са ги осигурили? Другата голяма тема е как и по какъв начин се провежда самата специализация и какво е качеството й. Бюджетът за 2019 година не е балансиран.

Ние това сме го изразили в становище, казали сме колко би трябвало да бъде. И за специализираната и за извънболничната помощ парите недостигат.

Какво покрива увеличението за което се говори,

увеличава се минимална работна заплата, увеличават се данъци и то с много по-голям процент от самото увеличение. И после ще си говорим за колективни трудови договори, за по-високи заплати, това са само приказки. Мнението ни за бюджета сме написали и сме го пратили и на БЛС. Какви приговори по НРД 2019 ще има предстои да разберем. Участвам в работните групи в Министерство на здравеопазването, където си говорим за модели на здравеопазване. Това, което си говорим с колеги е, че двата модела, които предлага министерството не са работещи, няма никаква полза от тях. Трети модел някакъв се подготвя, който също няма необходимите качества. Всъщност сега трябва да се положат усилия да се изпълни това, което в момента разпорежда закона и правилата. Първо да се реши проблема със здравнонеосигурените т.е над 700 000 човека да бъдат здравноосигурени.

Да се реши кои са социално слабите от тях,

а които не са да се принудят да се осигурят. Напоследък се спряга холандски модел. Първо Холандия е страната, която заделя най-голям процент от БВП за здравеопазване, ние с тях ли ще се сравняваме? Второ, това е петата страна с абсолютната сума за здраве на глава от населението. И ние, видяла жабата , че подковават вола и тя тръгнала и вдигнала крака, такова нещо се получава.

Основният въпрос е защо се правят нови здравни модели. Ако трябва да се съберат средства, то трябва да се съберат и сега, защото всеки един от предложените модели има задължително здравно осигуряване. Значи в момента не можеш да събереш задължителните вноски, не предлагаш вариант във всеки един бъдещ модел как това да се направи т.е. проблемът си оставя нерешен. Само че в бъдещите модели, каквито и да са се предлагат, се появяват много повече здравноосигерителни или здравнозастрахователни институции. Е, какво правим- увеличаваме администрацията , което е свързано с разходи. Дава се възможност за генериране на печалба, което е стимул за самите дружества и усложяваме системата на самото осигуряване. За мен всеки един от тези модели е свързан с повече разходи и респективно по-малко средства, които да се харчат за медицински дейности. Когато лекарите не се чувстват добре, пациентите също няма да се чувстват добре- това е закон и докато не го осъзнаят хората, които правят здравна политика нещата няма да вървят в правилната посока.