Искаме по-добър достъп до скрининг на диабета

Реалният брой на болните у нас е 520 хиляди души, сочат данните на Световния диабетен атлас

Във връзка с отбелязването на Световния ден за борбата с диабета – 14 ноември, ние, пациентите и пациентските организации отново акцентираме върху необходимостта от създаване на цялостна политика по отношение на заболяването захарен диабет, която да засегне няколко определени проблема. Официалните статистически данни на Диабетния регистър сочат, че броят на заболелите от от диабет в България надвишава 460 хиляди души. По данни на Световния диабетен атлас реалният брой на диабетно болните в България е 520 хиляди души. Съществува огромен брой недиагностицирани пациенти и съответно те не се лекуват и не контролират заболяването си.

Ето защо, ние пациентите и пациентските организации, искаме:

Подобряване на достъпа до скрининг и диагностика на диабета. Към момента в България не съществува цялостна програма, която да решава проблемите, свързани с: липсата на ежегодни скринингови програми, обхващащи всички рискови групи;липса на специалисти в малките населени места и труднодостъпни региони,липса на достатъчно ресурси за профилактика. Това е причина за ненавременното лечение и настъпване на диабетни усложнения. Това допринася за допълнителна бюджетна тежест и необходимост от прилагане на скъпоструващи терапии за лечение на диабета и усложненията от него. Подобряване на достъпа до лечение на диабета и диабетните усложнения, затруднен достъп до качествена медицинска помощ в някои райони в страната;липса на програми за обучение на всички диагностицирани пациенти, които да подобрят придържането към терапията и контрола на кръвната захар

Подобряване на достъпа до контрол на диабета.

Естеството на заболяването е такова, че при пациентите с диагностициран диабет от особена значение за доброто контролиране на заболяването е начина на живот и храненето. Но също така и непрекъснатия контрол на кръвнага захар. А само 73 000 диабетици получават лентички за глюкомери, реимбурсирани по НЗОК. При всички останали контролът е слаб или напълно липсва. Реимбурсиране на сензорите за контрол на диабета. България е една от малкото държави в ЕС, която не реимбурсира напълно сензорите и консумативите за тях. Сензорите са най-модерният способ за контрол на диабета, както при деца, бременни и тежко увредени възрастни пациенти, така и при всички останали.

Подобряване на работата на лекарите с пациентите

Ние настояваме лечението на всички диабетици да се следи от ендокринолог, без значение дали има или не направления за това. Ако е необходимо, всички диабетици да се диспансеризират при ендокринолозите. В момента само диабетиците с тежки усложнения са диспансеризирани при ендокринолозите, другите се наблюдават от личните лекари. Смятаме за много по-успешен модел наблюдението да е от ендокринолози, това ще е от полза както от пациентите, така и ще намали разходите за лечение.Подобряване скрининга, диагностиката и лечението на диабетното стъпало. У нас профилактика за диабетно стъпало се провежда рядко и по изключение. Лечението на болните с диабетна полиневропатия често е закъсняло, когато раните се появят в 3-5 стадий на болестта.

Има поне 15 000 български диабетици,

диагностицирани с това диабетно усложнение. Счита се обаче, че броят на болните, които получават рани вследствие на диабетно стъпало, са около 5 на сто от всички диабетици, това означава, че около 26 000 души получават язви, рани. Около 140 души годишно претърпяват ампутация поради диабетно стъпало. За пациентите в първи и втори стадий на диабетна полиневропатия е показано приемането на медикаменти, но много от диабетиците не ги купуват, защото не могат да си го позволят. В 3-5 стадий диабетиците получават рани и язви, които се лекуват трудно и скъпо, причиняват огромна болка, затруднение в придвижването, проблем в работоспособността, ампутации. Поради загубата на сетивност при пациентите с диабетна полиневропатия нараняванията по краката могат да останат незабелязани и да доведат до улцерация, тежка инфекция и ампутация в по-късен етап. За своевременна диагностицирани и патогенетично лечение на диабетната полиневропатия, включително формите с отпадна симптоматика и загуба на сетивност са необходими повече скрининги и повече апарати за диагностика в клиниките.