Висок остава делът на хората, които не желаят да работят - 80%, сочи проучване на Института за изследване на населението и човека
Десислава Антова antova.desy@gmail.com
Шест пъти по-ниски са заплатите у нас в сравнение с ЕС, а около една трета от българите в трудоспособна възраст са неактивни за пазара на труда. Това сочат данните на Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките (ИИНЧ-БАН), който бе представен днес.
Заплащането на труда е шест пъти по-ниско от средноевропейското. Това е и сред основните причини за емиграцията. 25% от участниците в проучването заявяват желание да емигрират, заяви проф. Антоанета Христова, директор на института. Изключение от тази тенденция правят жените на възраст между 55 и 64 г.
Разликата у нас с най-високите равнища на заетост,
каквато има в страни като Швеция, е 10 пункта. Висок остава делът на хората, които не желаят да работят - 80%. Наблюдава се засилваща се дифернция на работната сила по области и региони с ниска квалификация и нисък коефициент на заетост. Затова се препоръчва комплекс от мерки за подобряване на икономическата активност, образованието и по-ефективното използване на трудовите ресурси. Подчертава се необходимостта от насърчаване на инвестиционната активност като начин за разкриване на нови работни места. Необходими са данъчни промени за повишаване активносттта на общините за привличане на инвестиционни проекти. Сред мерките, които се предлагат е прехвърлянето на част от приходите от ДДС към общините или на част от постъпленията от корпоративния данък. Идеята е те да се насочат за развитие на инвестиции. Необходимо е подобряване на качеството на работните места в страната.
Качеството на работната сила е с една трета
по-ниско от средноевропейското, а качеството на работните места е четири пъти по-ниско от средноевропейското. Препоръчват се мерки за отстраняване на слабостите при формиране на работните заплати и регулярността на изплащането им, което би намалило и миграционния натиск и желанието на младите да търсят реализиция извън пределите на България. Препоръчват се решителни въздействия за намаляване на неравенствата в доходите и подобряване качеството на социалната защита. Изследователите посочват, че това може да стане с нормативно въвеждане на адекватен минимален доход – необлогаем минимум и семейно подоходно облагане, но предупреждават, че фокусът само върху минималната заплата може да изкриви цялата структура на възнагражденията у нас. Усилията следва да се насочат и към повишаване качеството на наличния човешки капитал посредством политики за насърчаване на участието в образованието и обучението, както и образованието на възрастните хора.
Около 1 млн. са лицата с много ниско образование
Намаляването на дела на младите хора влияе върху броя на лицата в репрудуктивна възраст и върху структурата на населението. Относно раждаемостта и семейните политики се констатира, че поради силно намаления фертилен контингент в България са необходими стимули на една по-добра семейна политика и услуги в областта на здравеопазването, образованието. Представително национално изследване за нагласите на хората към семейната политика акцентира върху два вида услуги: безплатни учебни помагала, безплатни лекарства, безплатни прегледи за проследяване на бремеността, безплатти извънкласни занимания по спорт и чужди езици. Сред мерките, които са възможни са парите да следват дето. Така компенсаторна сума, която се дава в случай, че детето не бъде прието в ясла или детска градина, да могат да бъдат насочвани към алтернативни варианти за осигуряване на грижа. Платени детски грижи в дома, за да могат да се върнат на работа. В момента съществуващите програми имат много слаба покриваемос, насърчаване на алтернативи детски услуги за занимания на деца като родителски кооперативи, почасово гледане на деца и др.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм