Кога антибиотиците не действат

Неправилната употреба на тези хапчета произвежда суперактерии, срещу които няма лек

Антибиотичната резистентност се проявява, когато различни микроорганизми (бактерии, гъбички, вируси и паразити) започват да се променят след излагането им на антимикробни средства (антибиотици, противогъбични средства, антивирусни средства, антималараийни средства и противоглистни лекарства). Микроорганизмите, които развиват антибиотична резистентност понякога се наричат "супербъг" ("superbug").

В резултат на това, лекарствата стават неефективни и инфекциите продължават да съществуват в организма, което увеличава риска от разпространението им към други хора.

Защо антибиотичната резистентност е глобален проблем?

В световен мащаб се появяват нови механизми за устойчивост и разпространение, които застрашават способността ни да лекуваме общи инфекциозни заболявания, което води до по-продължително боледуване, инвалидност и смъртни случаи.

Без ефективни антибиотични средства за превенция и лечение на инфекции, медицински процедури като трансплантация на органи, химиотерапия при рак, лечение на диабет и сложни хирургични интервенции (като цезарово сечение) започват да носят все по-голям риск.

Антибиотичната резистентност увеличава разходите за здравни грижи чрез по-дълъг престой в болници и изискването на по-интензивно лечение.

Антибиотичната резистентност излага на риск изпълняването на целите за устойчиво развитие на обществото.

Какво ускорява възникването и разпространението й?

С течение на времето антибиотичната резистентност възниква естествено, обикновено чрез генетични промени. Въпреки това, грешната и прекомерна употреба на антибиотични средства ускорява този процес. Днес антибиотиците се използват повече от необходимото, в грешна доза и при хора, и при животни, често без професионален надзор. Примери за грешното им ползване включват приемане от хора с настинки и грип, стимулиране растежа при животни или използването им за предотвратяване на заболявания при здрави животни.

Резистентни микроорганизми се откриват при хора, при животни, в храната, в околната среда (водни източници, почва и въздух). Те могат да се разпространяват между хора и животни, включително чрез храни от животински произход, както и от човек на човек. Лошият контрол на инфекциите, неадекватни санитарни условия и неподходящото хранене спомагат разпространението на антибиотичната резистентност.

Каква е ситуацията в днешно време?

Антибиотичната резистентност присъства във всяка страна по света. Пациентите с инфекции, причинени от резистентни към лекарства бактерии са изложени на повишен риск от по-лоши клинични резултати, дори смърт. Те консумират повече ресурси от здравеопазване, отколкото пациенти, инфектирани с нерезистентни щамове на същите бактерии.

Резистентността при Klebsiella pneumoniae - често срещани чревни бактерии, които могат да причинят животозастрашаващи инфекции, третиращи се чрез карбапенеми антибиотици (структурно сродни с пеницилините), вече е налична във всички региона по света. Този вид бактерии са една от основните причини за болнични инфекции като пневмония, инфекции на кръвообращението, инфекции при новоредени и пациенти, нуждаещи се от интензивна грижа. В някои държави карбапенеми антибиотиците не действат при повече от половината от хората, лекувани за инфекции с Klebsiella pneumoniae, поради придобитата им вече резистентност.

Друг вид широко разпространена резистентност е тази на бактерията Escherichia coli към най-често използваните лекарства за лечение на инфекции на пикочните пътища (флуорохинолони антибиотици). Има много страни по света, където това лечение вече е неефективно при повече от половината пациенти.

Неуспехът от лечението на гонорея чрез трето поколение цефалоспоринови антибиотици е потвърден в поне 10 държави - Австралия, Австрия, Канада, Франция, Япония, Норвегия, Словения, Южна Африка, Швеция, Великобритания.

Световната здравна организация (СЗО) наскоро актуализира насоките за лечение на гонореята, за да адресира все по-разпространяващата се резистентност. Новите насоки на СЗО не препоръчват хинолони (клас антибиотици) поради високите нива на резистентност. Освен това бяха актуализирани и насоките за лечение на хламидиални инфекции и сифилис.

Резистентността на лекарства от първа линия за лечение на инфекции, причинени от бактерията Staphlylococcus aureus - често срещана причина за тежки инфекции в здравни заведения и населението, също е широко разпространена. Хората с метицилин-резистентен стафилокок се оценяват с 64% по-голяма вероятност да умрат спрямо хора с нерезистентна форма на инфекцията.

Колистин е последното решение за антибиотично лечение при животозастрашаващи инфекции, причинени от бактерията Enterobacteriaceae, които са устойчиви на карбапенеми антибиотици. Резистентността към колистин наскоро бе открита в няколко страни и региони, което прави инфекциите, причинени от такива бактерии, непоносими.

Резистентност при туберкулоза (ТБ)

СЗО изчислява, че през 2014 г. е имало около 480 000 нови случая на мултирезистентна туберкулоза (MDR-TB) - форма на туберкулоза, която е резистентна към двете най-силни лекарства против туберкулоза. Само около 1/4 от тях (123 000 случая) са били открити и докладвани. MDR-TB изисква курсове за лечение, които са много по-дълги и по-неефективни от тези за нерезистентна туберкулоза. В световен мащаб само половината от пациентите с MDR-TB през 2014 г. са били успешно излекувани.

Сред новите случаи на туберкулоза през 2014 г. около 3.3% са резистентни към множество лекарства. Процентът е по-висок при хората, които вече са били лекувани от туберкулоза - около 20% от всички случаи.

Изключително резистентна към лекарства туберкулоза (XDR-TB) - форма, резистентна към най-малко 4 от основните лекарства против болестта, е открита в 105 страни. Около 9.7% от хората с MDR-TB имат XDR-TB.

Резистентност при малария

Към юли 2016 г. резистентност към първа линия на лечение на малария ( чрез комбинирани терапии) е потвърдена в 5 страни в региона около река Меконг - Камбоджа, Лаоската народнодемократична република, Мианмар, Тайланд и Виетнам. На повечето места пациентите с резистентни към артезинин инфекции се възстановяват напълно след лечението, при условие че се лекуват с комбинирани терапии. Въпреки това, по протежение на границата между Камбоджа и Тайланд бактерията P. falciparum е станала резистентна към почти всички антималарийни лекарства, което прави лечението по-трудно и изискващо строго наблюдение. Съществува реален риск скоро да се появи мултирезистентност и в други части от този регион. Разпространението на резистентни щамове в други части на света може да предизвика сериозно предизвикателство за общественото здраве и да застраши важни скорошни постижения в контрола на маларията. Във всичките 5 страни, както и в Китай, е възприета стратегията на СЗО за елиминиране на маларията в този регион (2015-2030 г.).

Резистентност към HIV

През 2010 г. около 7% от хората, започнали антиретровирусна терапия (ART) в развиващите се страни са били диагностицирани с резистентен HIV вирус. В развитите страни процентът е между 10 и 20. Някои страни наскоро съобщават нива от или над 15% сред тези, започнали лечение и до 40% сред хората, които и преди са провеждали лечение. Това изисква спешно обръщане на внимание.

Повишаващите се нива на резистентност имат важни икономически последици, тъй като лекарствата от втора и трета линия са съответно 3 пъти и 18 пъти по-скъпи от лекарствата от първа линия.

От септември 2015 г. насам СЗО препоръчва на всички, живеещи с HIV вируса да започнат антиретровирусно лечение. По-широкото му използване обаче предполага още по-голямо разпространение на резистентността към него във всички региони на света. За да се постигне максимално дългосрочна ефективност на терапевтичните лечения от първа линия и за да се гарантира, че хората провеждат най-ефективния режим, от съществено значение е да се продължи наблюдението на резистентността и да се сведе до минимум както нейната поява, така и нейното разпространение. Чрез консултации с различни страни, партньори и заинтересовани страни, СЗО разработва нов "Глобален план за действие за резистентността на HIV към лекарства (2017-2021 г.)".

Резистентност към грип

Антивирусните лекарства са важни за лечението на епидемичен и пандемичен грип. Досега почти всички грипни вируси А, срещащи се при хората са били резистентни към една категория антивирусни лекарства - М2 инхибитори (амантадин и римантадин). Обаче честотата на резистентността към инхибитора на невраминидазата озелтамивир остава ниска (1-2%). Антивирусната чувствителност постоянно се наблюдава чрез Системата за наблюдение и реагиране на грип на СЗО.

Необходимост от координирани действия

Антибиотичната резистентност е комплексен проблем, който засяга цялото общество и се ръководи от множество взаимосвързани фактори. Единичните, изолирани интервенции имат ограничено въздействие. Необходимо е координирано действие, за да се сведе до минимум появата и разпространението на антибиотичната резистентност.Всички държави имат нужда от национални планове за действие относно антибиотичната резистентност. Необходими са по-големи иновации и инвестиции в научни изследвания и разработване на нови антимикробни лекарства, ваксини и диагностични средства. Също така е нужно всеки човек да употребява тези лекарства разумно.

Как да пием антибиотиците правилно

Първото и задължително условие е всеки човек да взема антибиотици само по лекарско предписание.

При назначаване на антибиотик трябва да е ясен вида на бактерия, за да се предпише нужния медикамент.

Пациентът трябва да спазва графика за прием на лекарствата, както и дозата, която е назначил лекарят му.

Лечението с антибиотици не трябва да се прекъсва преди изтичането му дори, ако пациентът се почувства здрав.

Приемът на антибиотици не трябва да се съчетава с алкохол.

Неспазването на всяко едно от тези правила спомага за възникването на резистентност.