Първи сме по употреба на евтини антибиотици

ЕК беше на проверка у нас, малките болници не се оказаха на нужното ниво, каза проф. Тодор Кантарджиев

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Това значи, че хората са били болни от тежка бактериална инфекция и микробите, които са я причинили не са могли да бъдат излекувани с обичайните антибиотици и комбинации от тях. Микробите са придобили издръжливост на медикаментите. 33 хил. души за Европа с население от 500 млн. не е много. Но числото е плашещо, защото това е една тенденция, която ако не бъде спряна, то през 2050 година именно в Европа ще умират няколко милиона души от инфекции причинени от микроби, които са станали резистентни към антибиотиците. Това е опасността.

- Как може да се избегне тази заплаха?

- Може да бъде избегната по няколко начина. Единият-научно доказан път е правилната употреба на антибиотици, на базата на научните знания. Това, което се стараем да постигнем и в нашата страна. Почти всяка година НЦЗПБ дава инструкция на МЗ, която се изпраща до РЗИ и се предоставя на болничните заведения. Това е една система за предприемане на действия във всяка една болница за правилна употреба на антибиотици. Ние даваме примера и всяко лечебно заведение на базата на резистентността, на традицията си на употреба медикаменти и на практиките си, трябва да направо свой план за правилна употреба и намаляване на резистентността. Тези планове обикновено включват няколко неща. Първо антибиотиците да се изписват след направени микробиологични изследвания. Второ лекарствата в различните болнични отделения при лечение на инфекции да бъдат изписвани с разрешението на завеждащ клиниката или негов заместник. Така се правят три групи от антибиотици. Едната може да бъде изписвана от всеки лекар, втората само след консултация със завеждащ клиниката и третата-антибиотици, които са на резерв и се изписват само при животозастрашаващи инфекции. На шест месеца тези групи се сменят и това води до една хармонизирана политика в болницата. И четвърто антибиотиците трябва да се взимат достатъчно дълго и на достатъчни часови интервали в денонощието.

- Има ли данни колко души в България умират годишно заради антибиотична резистентност?

- Данните както за ЕС, така и за БГ се предполагат. Koгато пациент почине от вътреболнична инфекция, най-често-сепсис или тежка пневмония, която е причинена от множество резистентни микроорганизми, обикновено тогава се мисли, че тези хора са загинали поради недостатъчна антибиотична политика и повишена резистентност. Като число не може да се каже, защото нямаме такива точни данни. Първата причина е, че голяма част от инфекциите, придобити в болничните заведения не се регистрират правилно. И второ обикновено това са инфекции при много тежко болни с увреждане на много органи и други заболявания и е много трудно да се каже дали човекът е умрял от инфекцията или от някаква друга съпътстваща болест.

- Как стои България на фона на другите държави в Европа по отношение на антибиотичната резистентност и какви са основните ни пропуски?

- България се намира на едно средно европейско ниво по консумация на антибиотиците в доболничната помощ. Там нито се прекалява с употребата, нито резистентността е много голяма. Големите грешки, които се правят в нашето здравеопазване е, че се ползват неправилните антибиотици, главно в болничната помощ. Ние сме държавата в Европа, в която се прилагат най-малко пеницилинови антибиотици в доболничната и болничната помощ. Проблемът е много сериозен, особено в болниците. И ние сме държавата в Европа, която за миналата година е ползвала най-много евтини антибиотици-цефалоспорини, трета генерация в лечебните заведения. Ако тази практика не се прекрати, това за което ние се борим вече три години, ще бъде много трудно. Но трябва да се вземат много по-категорични мерки и то главно от структурите, които провеждат контрола в нашите болнични заведения. За съжаление нито НЗОК, която отпуска парите за лечение има някакво отношение, нито съветите, които дава НЦЗПБ се спазват в голяма част от болниците. Имаме прекрасни написани правила за правилна употреба, към които никой не се придържа. Контролът в болниците зависи от ръководствата. Преди две седмици имаше проверка от Европейската комисия. Специалисти от Центъра по контрол на заболяванията в Стокхолм посетиха наши болнични заведения. Останаха много доволни от усилията за правилна антибиотична политика във ВМА и болницата „Св. Георги" в Пловдив. Но за съжаление малките болнични заведения, които посетиха и системата на РЗИ не се оказаха на необходимото европейско ниво.

- Има ли значение тогава каква е болницата за разпространение на вътреболничните инфекции-малка, голяма, общинска, държавна, частна и т.н.?

- Има значение. За да се провеждат правилно научно обоснованите дейности за намаляване на резистентността, за болничната хигиена, лечебните заведение трябва да са големи. Една голяма болница с 1000-2000 легла може да създаде добра лаборатория и контрол на инфекциите и добро обгрижване на болните със съвременни средства. А при едни болници с по 100-150 легла, за каква лаборатория, за какъв контрол и за каква антибиотична политика можем да говорим. Проблемите на нашето болнично здравеопазване са на първо място-болниците с много малки легла и на второ- многото рехоспитализаци, т.е. пациентът излиза от една болница и влиза в друга. За миналата година имаме 2.4 хоспитализации на население от 7 млн. души. Това значи, че болният стои няколко дни в болницата, взимат се парите по пътека, а след това той развива някаква вътреболнична инфекция, която даже не може да се прояви докато е хоспитализиран. Стои 2-3 седмици вкъщи и влиза в друга болница, заради инфекцията докарана от предишния престой.

- Какъв е процентът на вътреболничните инфекции у нас ?

- Принципно, не конкретно за България, най-висок е делът в интензивните отделения около 20-30%, защото колкото е по-болен пациентът, толкова е по-голямо е количеството на вътреболничните инфекции. Те не са следствие на грешки. В развитите държави са около 10% при тежко болните. У нас се говори за 1%, което пък е сигнал, че проблемът се подценява и не се анализира.

- Каква част от болниците спазват Стандарта за вътреболнични инфекции?

- Те са задължени да го правят. Друг е въпросът доколко държавата изгражда система това да бъде контролирано. Не мога да кажа като дял колко болници не се придържат към стандарта, но мога да кажа, че много често не се спазва. Трябва да има контрол в това отношение от страна на РЗИ, както и от всички институции, които следят медицинската дейност – „Медицински одит" и НЗОК, която плаща за лечението на българския народ. Когато всички те не прилагат този контрол, не можем да очакваме големи успехи.

- А има ли нужда от промени самият стандарт?

- Има нужда само от една промяна-да се спазва. Писали сме го с най-модерните тенденции на европейския опит.

- Продължаваме да сме единствената държава в ЕС, която няма Национална програма за антибиотична резистентност. Защо и докога?

- Питайте министерството. Ние сме им я предали. Изготвили сме я заедно със специалист, който СЗО ни изпрати д-р Данило Фо Ло Уонг. Много опитен колега, който е помагал на много държави да правят национална програма за антибиотичната политика.

- Защо РЗИ не налага нужния контрол?

- Просто персоналът трябва да бъде обучен да прави това. Моето мнение е, че много сериозно е занемарена квалификацията на тези хора, те не посещават курсове и не се готвят да изпълняват тези свои задължения.

- В същото време се говори за сериозен отлив в структурите на РЗИ, как да се очаква да вършат качествено и това?

- Да, защото заплатите са унизително ниски. Увеличението от 18% през тази година не е достатъчно. Когато си останал без квалифицирани специалисти и млади хора, които искат да правят кариера, с повишение от 18% не се постига никакъв ефект. Заплатата от 600 лв. става 680 лв. Да не говорим, че тези, които трябва да работят на терен и да контролират получиха по 2%.

- При обсъждане на бюджета за здравеопазване синдикатите поставиха въпроса и за ниските заплати в националните центрове към МЗ, какъвто е и НЦЗПБ. Как оцелявате?

- Благодаря на синдикатите, че са поставили въпроса. Положението е сериозно. Това са хората, които отговарят за най-масовите и опасни инфекции, които трябва да предотвратят и да се грижат за антибиотичната резистентност. Те са с най-ниски заплати изобщо в сферата на здравеопазването. Не го намирам за нормално и логично. Млади хора идват стоят, изучават се няколко години и бягат. Миналата година млади доценти отидоха да работят в други структури, напуснаха заради ниските заплати. В момента, ако трябва да увелича минималните заплати на санитарите, те ще надминат лаборантите. Ако трябва да увелича заплатите на лаборантите, те ще се изравнят с бакалаврите и магистрите по биология. А ако вдигна и на биолозите, те ще се изравнят със заплатите на лекарите. Ако мислите, че това е нормално....