Общество

В името на един живот

09-11-2018 07:56
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
В името на един животЛекари от три болници обединиха усилия, за да спасят Снежана Атанасова, а тя им благодари от сърце

Изпитанията ни правят по-силни. Каляват духа и засилват надеждата. Съвсем не като клишета, а съвсем истински и преживяни са тези думи за Снежана Атанасова. Тя се лекува от тумор на мозък и мечтае да осинови дете. А в сърцето й тупти благодарност. Благодарност към лекаря със „златни ръце" д-р Емануил Найденов от УМБАЛ „Св. Ив. Рилски" и към колегите й от Александровска болница, които са плътно зад нея, оказвайки своята материална и морална подкрепа. Както и към медиците от Германия, където също се провежда част от нейното лечение и то отново напълно безвъзмездно. Без да иска Снежана се превърна в символ на възможното човешко възраждане, на обединението на медиците в името на живота. И то не къде да е, а в България, където все по-рядко вярваме в доброто. Явно точно заради това, то отново ни опровергава, доказвайки, че съществува.

Снежана е на 56 години и съчетава две длъжности в Александровска болница. Тя работи като санитар и към поддръжката на администрацията на лечебното заведение. Болестта я поваля като по учебник. Обажда се със симптоми, на които тя не обръща внимание, докато не се стига до критичен момент. Заболяването започнало да се проявява с припадъци. Тя падала на земята и след минута две се изправяла, все едно нищо не се е случило. Така пациентката не обръщала внимание на сигналите, докато един ден не завела майка си на лекар в Перник. Там тя се строполила на земята. Лекарите я приели за лечение, като й казали, че е имала микроинсулт. След като била изписана, тя все пак решила да потърси второ мнение и се посъветвала с началника на Клиниката по хематология в Александровска болница - доц. Евгени Хаджиев. Той поискал втори скенер, защото направеното й изследване не могло да бъде разчетено дори от началника на специалистите в столичната болница. Причината била - лошо качество.

След като го направила за втори път, доц. Хаджиев й казал, че състоянието й не е добро и че трябва да се оперира.

Снежана имала диагноза глиобластом

или злокачествен тумор на мозъка. Открито било и доброкачествено образувание, но злокачественото трябвало да се оперира. Така Снежана е насочена към болница „Св. Иван Рилски", където попада на д-р Емануил Найденов. „Златни ръце има, вдъхва доверие на пациентите", сподели тя. Вечерта преди важната операция, той говорил с нея, отделил й време. „Предразположи ме и легнах на масата, абсолютно спокойна. Много голямо доверие ми вдъхна, за което му благодаря", каза още Снежана.


Нейните герои в бели престилки,

не се изчерпват дотук. За операцията е била необходима сумата от 2220 лв. за консумативи, които не се заплащат от НЗОК. Парите били непосилна за Снежана, която се грижи сама за 80-годишната си майка, след като през април тази година загубила брат си. Колегите й от Александровска болница, обаче не я оставят. Те събират необходимата сума и така дават шанс на Снежана за лечение. Така екипът на лечебното заведение отново показва, че застава зад колегите си и в добро, и в лошо.

„Обадих се на Мария Куманова, която е административен директор на болницата. Тя ме успокои, каза, че всичко ще е наред. Благодарение на тях успях да се оперирам. С голямото си сърце, тя е достойна да носи името Мария. Колегите от клиниката по хематология, идваха да ме виждат, да ми помагат с каквото могат. Изключително признателна съм им, цял живот няма да мога да им се отблагодаря", разказа още Снежана.


Добрината им обаче не спира дотук.

След успешната операция, д-р Найденов насочва пациентката към Германия, където да й се приложи имунотерапия като най-добрия вариант за следоперативно лечение. Тя е ходила вече няколко пъти там, като й предстоят още курсове. Всички разходи отново са поети от колегите й от Александровска болница, за които Снежана съжалява, че не може да ги изброи поименно, защото не знае имената на всички, които й помагат. „Това са хора с огромни сърца, не знам как да им благодаря", казва Снежана. Така колегите й поемат разходите около пътя и престоя й в Германия. Помощ оказва и Фондация „Остани". Която праща на свои разноски туморната проба до Германия.

Там Снежана посещава имуноонкологична клиника. В германската клиника тя провежда специфична имунотерапия. И няма думи да благодари и на лекарите в Германия. Най-вече на проф. Стефан Ван Гол, който и е предписал конкретната терапия.


Така Снежана продължава да мечтае,

да се бори, да се радва и най-вече да благодари. „Какъвто и проблем да имам обръщам се към г-жа Куманова. Притеснявам я и в извънработно време и никога не ми е отказвала помощ. Това ми дава сили да се боря и да мисля, че трябва да живея не само заради себе си", разказа Снежана. Тя гледа към бъдещето с усмивка, водена от силния си порив да осинови дете и така да осмисля дните си, раздавайки любов и грижа. Към благородното дело я тласка не само собственото й желание, но и разбирането й, че всяко хлапе трябва да има дом и семейство. Освен това тя има пример в своя род. Братовчедите й са осиновени, а близките винаги ги приемали като „свои", все едно са една кръв, което допълнително я вдъхновява.


Тя е направила всички стъпки по пътя

към осиновяването. Спазила е всички процедури, които се изискват от страна на Държавната агенция за закрила на децата. Преминала е и необходимите курсове и подала исканите документи. Съвсем наскоро тя получила благата вест. Изпратили й писмо, в което й казват, че й предлагат да осинови момче на 6 години. Сега предстои да се обади в агенцията за закрила на детето в Ямбол, да разговаря с директора и да предприеме следващите стъпки.


След тежкото изпитания, тя е уверена,

че пътят напред е труден, но не и невъзможен. Тя е научила и важен урок, който иска да предаде на хората, а именно, че всичко трябва да се прави навреме, особено, когато става дума за здравето. „Не обръщах внимание на тези падания. Всичко отдавах просто на преумора, недоспиване. Казвах си „много важно, ще мине", разказа Снежана. Така залисана в работа и грижи, тя неглижирала състоянието си. Затова тя призовава всички хора да не пренебрегват здравето си по никаква причина, да търсят лекарите и да им вярват.

Снежана иска да се върне на работа при обичаните си колеги и да се радва на усмивките им. „Живея с надежда и вярвам, че се случват чудеса", каза Снежана.



Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена

Когато Хипократ победи Мелпомена

Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух

Да върнеш глътката въздух

Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка!

Учителко, целувам ти ръка!

Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Четвърт век влюбена в професията си

Четвърт век влюбена в професията си

Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
1 2 3 4 5 ... 13 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юли 2019