Интервю

Разковничето е да се спре роенето на университети

05-11-2018 07:00
Не сме достатъчно богата държава, за да инвестираме в подготовката на медици, които да отиват да работят в чужбина, казва проф. Любен Тотев Разковничето е да се спре роенето на университети
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Бюджетът за образование през 2019 година надхвърля 4 млрд. лв. Достатъчно ли са средствата за университетите, за какво парите няма да стигнат, от какво зависи качеството на обучение и трябва ли завършващите медици да поемат ангажимент да остават да работят в България, попитахме проф. Любен Тотев, председател на Съвета на ректорите и ректор на Минно-геоложкия университет.
- Проф. Тотев, доволен ли сте бюджета от висше образование за 2019 г?

Бюджетът за висше образование е увеличен с около 40 млн. лв., но струва ми се, че с повишението на минималната работна заплата, това ще бъде малко, за да се компенсират разходите по това перо. В бюджета има средства, но те са предназначени за основно и средно образование, а за висшето образование ми се струва, че са малко. За научни изследвания също са заделени пари, но там участват много малко университети, повечето са насочени към БАН и СУ. Нещо, което е неприемливо за основната част от висшите училища. Няма да стигат средства и за капиталови разходи за поддържка на сграден фонд, за ремонти на общежития. Висшите училища имат сграден фонд, но той е в лошо състояние. Друг е въпросът и кой университет как поддържа имотите си. И дали средствата, които се дават целево се използват за същите нужди.

- Синдикати алармираха, че ако не се вземат мерки университетските преподаватели могат да минат в графата „работещи бедни". Споделяте ли притесненията им?

- Има такава опасност. Ситуацията не е една и съща в различните университети. Има висши училища, в които заплатите са добри, доста над средното ниво и има университети, които са на дъното и една златна среда. В Минно-геоложкия университет например асистентските заплати са много близки до минималните работни заплати, така че аз се замислям какво ще правим от нова година натам.

- Качеството на висшето образование се измерва чрез рейтинговата система, която търпи известни критики. Какво смятате, обективен ли е този механизъм?

- Не съм доволен от рейтинговата система, която отчита качеството. Тя е насочена към няколко университета. Не може СУ да има 25 първи места, а другите по едно или две. Това не е нормално. Не искам да влизам в конфликт с колегите, но смятам, че Рейтинговата система не отчита достатъчно обективно и няма диференциация.

- А на какво ниво е качеството на образованието ни, работодателите все се оплакват, че висшистите не са достатъчно подготвени. Какво трябва да се направи, за да имаме по-качествено обучение? 

- Темата с качеството е много дълбока. Тя започва от семейството, през основното, средното образование и тогава се стига до висшето. Цялата система се нужда от промяна. Не само парите ще оправят образованието ни. Много е важно да не се разраства повече университетската мрежа, да не разкриваме повече висши училища, които нямат готовност за обучават по дадени специалности. Това е разковничето за качество. Т.е мораториумът, който сме предложили още през 2017 година и все още не е наложен, да бъде приет. Да не разкриваме специалности и висши училища, където няма достатъчно подготвени специалисти. И на второ място-акредитацията. Скалата е от 1 до 10, не може болшинството университети да са с оценки над 8. Това просто не е реално. Затова трябва да се направи промяна в експертните комисии, които правят оценките при акредитацията на дадена специалност и институционална акредитация на университетите. Необходимо е да се завишат изискванията при тях.

- Оптимист ли сте, че мораториумът вече ще бъде приет, министър Вълчев се ангажира с него?

- Дълбоко се надявам да се случи.

- А не се ли налагат и структурни промени. Имаме 52 университета, трябва ли да има сливане между отделни звена?

- Това е много чувствителна тема. Не бих искал да говоря за обединяване и сливане на университети. Достатъчно е да се направи това, което Съветът на ректорите прие, а именно приемането на Мораториума и изискването университетските преподаватели да участват а акредитирането само на едно единствено-място, където са на основен трудов договор, а не на 5, 6, 10 висши училища. Тогава всичко ще си отиде на място. Ще се види къде има преподаватели, кои университети могат да обучават качествено и къде кадрите пътуват по други места, за да попълват дупките.

- Университетите продължават да отчитат голям брой незаети места. Само в демографската криза ли е проблемът?

- За демографската криза говорим непрекъснато и вече стана банално. Трябва да се съобразяваме с действителност. Не можем да си позволим да обявяваме много нови места, ако няма кой да ги запълни.

- Правилно ли са разпределени парите за висше образование между отделните професионални направления според вас?

- Темата за парите е много чувствителна. Този, който очаква да получава казва, че са малко, а това, който ги дава, че са много. Моето лично мнение е, че определянето на защитени и приоритетни специалности, обявяването на безплатно следване за някои програми, няма да привлече повече студенти към направленията, където са насочени. Не можем да накараме със заплащане на такси един младеж да учи за учител или инженер. Това е вътрешна потребност.

- А какво смятате за идеята обучението за лекари да бъде безплатно, ако се ангажират да работят в България?

- Винаги съм казвал, че ние не сме достатъчно богата държава, за да инвестираме в подготовката на медици, които да отиват да работят в чужбина. Известно е, че медицинските университети получават най-висока издръжка за студент. Това е потребно, но все пак завършилите медици трябва да имат ангажимент към българската държава, която финансира обучението им. Приоритетите на страната ни са на първо място.

- Оправдано ли е според вас финансирането на медицинските специалности?

- Не мога да дам оценка. Медицината е специалност, която изисква повече средства, тя обхваща здравето на човека от раждането през целия му живот. Медиците трябва да са добре подготвени, да са направили достатъчно много упражнения, лекции. Въпросът не е да говорим за техните пари, а за това как да се повиши издръжката за учители, инженери, химици, физици и т.н., които също са потребни за българката държава. Но финансирането не бива да е на случаен принцип, а срещу качество на обучението.

- Обсъжда се и идеята ректорите да се ангажират с управленска програма като сключват договори с МОН. Одобрявате ли такава мярка?

- Това не е необходимо на голямата част от ректорите. Те управляват добре университетите. Може би е потребност само за много малка част от ректорите, които поради мащабите на висшите училища, които управляват, се нуждаят от такъв договор, макар да не съм сигурен, че и той ще им помогне.


Награди за отличниците на МУ-Варна

Награди за отличниците на МУ-Варна

Отличените са от Факултета по фармация, 103-ма са абсолвентите на випуска, съобщиха оттам
Ден на кандидат-студента в МУ-Пловдив

Ден на кандидат-студента в МУ-Пловдив

Той ще се проведе на 8 март, може да се участва и онлайн, съобщиха от висшето училище
MУ-Плевен посреща 330 чужди студенти

MУ-Плевен посреща 330 чужди студенти

Тържественото откриване на новата учебна година за тях ще се проведе на 14 февруари, съобщиха от висшето училище
Над 3.4 млн. за проекти на наши учени

Над 3.4 млн. за проекти на наши учени

Един от тях ще изследва секвениране от следващо поколение за диагностика и проследяване на пациенти със злокачествени миелоидни заболявания, средствата бяха одобрени от МС
Стипендии за жени в науката и тази година

Стипендии за жени в науката и тази година

Те са на стойност от по 5000 евро, програмата отличава трите най-талантливи дами в България в сферата на природните науки
Обучение за ръководители на проекти в Брюксел

Обучение за ръководители на проекти в Брюксел

То е безплатно, нo разходите за пътуване и настаняване трябва да бъдат покрити от изпращащата институция или участник, съобщават от МУ-Варна
Искат висшето за сестри да е 3 години

Искат висшето за сестри да е 3 години

Същата промяна да има и при обучението на акушерки, а професията парамедик да има друг статут, предвиждат приоритетите на ректорите и образователният министър
Форум за затлъстяването в МУ-Варна

Форум за затлъстяването в МУ-Варна

Семинарът ще се проведе във Факултета по фармация на висшето училище на 12 февруари
Двама нови професори в МУ-Плевен

Двама нови професори в МУ-Плевен

Ректорът проф. Добромир Димитров връчи и две дипломи за академичната длъжност доцент и една за главен асистент
ЕС дава 101.8 млн. за програми за учени

ЕС дава 101.8 млн. за програми за учени

Средствата по програмата Мария Склодовска-Кюри към Хоризонт Европа, обявите вече са отворени, кандидатства се до 24 юни
1 2 3 4 5 ... 121 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли сериозни реформи от новия здравен министър?

Февруари 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм