Разковничето е да се спре роенето на университети

Бюджетът за висше образование е увеличен с около 40 млн. лв., но струва ми се, че с повишението на минималната работна заплата, това ще бъде малко, за да се компенсират разходите по това перо. В бюджета има средства, но те са предназначени за основно и средно образование, а за висшето образование ми се струва, че са малко. За научни изследвания също са заделени пари, но там участват много малко университети, повечето са насочени към БАН и СУ. Нещо, което е неприемливо за основната част от висшите училища. Няма да стигат средства и за капиталови разходи за поддържка на сграден фонд, за ремонти на общежития. Висшите училища имат сграден фонд, но той е в лошо състояние. Друг е въпросът и кой университет как поддържа имотите си. И дали средствата, които се дават целево се използват за същите нужди.
- Синдикати алармираха, че ако не се вземат мерки университетските преподаватели могат да минат в графата „работещи бедни". Споделяте ли притесненията им?
- Има такава опасност. Ситуацията не е една и съща в различните университети. Има висши училища, в които заплатите са добри, доста над средното ниво и има университети, които са на дъното и една златна среда. В Минно-геоложкия университет например асистентските заплати са много близки до минималните работни заплати, така че аз се замислям какво ще правим от нова година натам.
- Качеството на висшето образование се измерва чрез рейтинговата система, която търпи известни критики. Какво смятате, обективен ли е този механизъм?
- Не съм доволен от рейтинговата система, която отчита качеството. Тя е насочена към няколко университета. Не може СУ да има 25 първи места, а другите по едно или две. Това не е нормално. Не искам да влизам в конфликт с колегите, но смятам, че Рейтинговата система не отчита достатъчно обективно и няма диференциация.
- А на какво ниво е качеството на образованието ни, работодателите все се оплакват, че висшистите не са достатъчно подготвени. Какво трябва да се направи, за да имаме по-качествено обучение?
- Темата с качеството е много дълбока. Тя започва от семейството, през основното, средното образование и тогава се стига до висшето. Цялата система се нужда от промяна. Не само парите ще оправят образованието ни. Много е важно да не се разраства повече университетската мрежа, да не разкриваме повече висши училища, които нямат готовност за обучават по дадени специалности. Това е разковничето за качество. Т.е мораториумът, който сме предложили още през 2017 година и все още не е наложен, да бъде приет. Да не разкриваме специалности и висши училища, където няма достатъчно подготвени специалисти. И на второ място-акредитацията. Скалата е от 1 до 10, не може болшинството университети да са с оценки над 8. Това просто не е реално. Затова трябва да се направи промяна в експертните комисии, които правят оценките при акредитацията на дадена специалност и институционална акредитация на университетите. Необходимо е да се завишат изискванията при тях.
- Оптимист ли сте, че мораториумът вече ще бъде приет, министър Вълчев се ангажира с него?
- Дълбоко се надявам да се случи.
- А не се ли налагат и структурни промени. Имаме 52 университета, трябва ли да има сливане между отделни звена?
- Това е много чувствителна тема. Не бих искал да говоря за обединяване и сливане на университети. Достатъчно е да се направи това, което Съветът на ректорите прие, а именно приемането на Мораториума и изискването университетските преподаватели да участват а акредитирането само на едно единствено-място, където са на основен трудов договор, а не на 5, 6, 10 висши училища. Тогава всичко ще си отиде на място. Ще се види къде има преподаватели, кои университети могат да обучават качествено и къде кадрите пътуват по други места, за да попълват дупките.
- Университетите продължават да отчитат голям брой незаети места. Само в демографската криза ли е проблемът?
- За демографската криза говорим непрекъснато и вече стана банално. Трябва да се съобразяваме с действителност. Не можем да си позволим да обявяваме много нови места, ако няма кой да ги запълни.
- Правилно ли са разпределени парите за висше образование между отделните професионални направления според вас?
- Темата за парите е много чувствителна. Този, който очаква да получава казва, че са малко, а това, който ги дава, че са много. Моето лично мнение е, че определянето на защитени и приоритетни специалности, обявяването на безплатно следване за някои програми, няма да привлече повече студенти към направленията, където са насочени. Не можем да накараме със заплащане на такси един младеж да учи за учител или инженер. Това е вътрешна потребност.
- А какво смятате за идеята обучението за лекари да бъде безплатно, ако се ангажират да работят в България?
- Винаги съм казвал, че ние не сме достатъчно богата държава, за да инвестираме в подготовката на медици, които да отиват да работят в чужбина. Известно е, че медицинските университети получават най-висока издръжка за студент. Това е потребно, но все пак завършилите медици трябва да имат ангажимент към българската държава, която финансира обучението им. Приоритетите на страната ни са на първо място.
- Оправдано ли е според вас финансирането на медицинските специалности?
- Не мога да дам оценка. Медицината е специалност, която изисква повече средства, тя обхваща здравето на човека от раждането през целия му живот. Медиците трябва да са добре подготвени, да са направили достатъчно много упражнения, лекции. Въпросът не е да говорим за техните пари, а за това как да се повиши издръжката за учители, инженери, химици, физици и т.н., които също са потребни за българката държава. Но финансирането не бива да е на случаен принцип, а срещу качество на обучението.
- Обсъжда се и идеята ректорите да се ангажират с управленска програма като сключват договори с МОН. Одобрявате ли такава мярка?
- Това не е необходимо на голямата част от ректорите. Те управляват добре университетите. Може би е потребност само за много малка част от ректорите, които поради мащабите на висшите училища, които управляват, се нуждаят от такъв договор, макар да не съм сигурен, че и той ще им помогне.

Награди за отличниците на МУ-Варна

Ден на кандидат-студента в МУ-Пловдив

MУ-Плевен посреща 330 чужди студенти

Над 3.4 млн. за проекти на наши учени

Стипендии за жени в науката и тази година

Обучение за ръководители на проекти в Брюксел

Искат висшето за сестри да е 3 години

Форум за затлъстяването в МУ-Варна

Двама нови професори в МУ-Плевен
