2-ри ноември е Световен ден на витамин D

Стартират информационна кампания за ползите от витамина

Дефицитът на витамин D е проблем, засягащ над 1 милиард души. В Канада учените, решени да предоставят повече информация за ползите от витамин D, са обединени в общност VitaminD Society, а целият месец ноември, когато слънчевите лъчи са по-малко е посветен на витамина, наричан още "Слънчев витамин". Времето се ползва, за да се фокусира общественото внимание върху проблема. Световният ден на витамин D e една от тях.  Най-често причините за недостига се свързват с по-малкото излагане на слънце, както и в по-затворения и заседнал начин на живот, наднорменото тегло, замърсяването на въздуха, застаряващото население, географското разположение. „МС Общество – България" алармира, че у нас близо

80% от населението има недостиг на витамин D,

като проблемът е по-ясно изразен сред женския пол и се среща по-често в големите градове. „Слънчевият витамин" е мастноразтворим стероиден хормон, който подпомага абсорбцията на калция в червата и поддържа адекватни серумни концентрации на калций и фосфор.Той повлиява над 200 гена, участва в модулацията на клетъчния растеж, в нервномускулната и имунна функция и намалява възпаленията в организма. Витамин D играе роля в превенцията и лечението на редица заболявания като: рахит, остеопороза, диабет тип 2, поне 14 вида рак, сърдечносъдови заболявания, невропсихиатрични разстройства, инфекциозни и автоимунни заболявания и др. Затова в рамките на кампанията медико-диагностични лаборатории ще извършват изследване на нивата му в организма на преференциални цени.

Витамин D е от първостепенна важност

за поддържане на правилен баланс между калция и фосфора в кръвта ни и за предотвратяване на зъбен кариес. Английският професор Едуард Меланби, заедно със съпругата си Мей Меланби прави обширно проучване на зъбния кариес. Според него Витамин D е възможно най-важният фактор за добре калцирани кости и зъби. Човек може да си набави необходимото количество витамин D най-вече чрез излагане на слънце, така че ултравиолетовите лъчи да докосват кожата оптимално. Ефектът е най-силен, когато и слънцето е най-силно. Богатите храни на витамин D са мазните риби, млечните продукти, яйченият жълтък, черният дроб и гъбите.

Витамин D играе роля и при автоимунното заболяване

множествена склероза (МС), което е едно от най-често срещаните заболявания на централната нервна система, засягащо предимно хората на възраст между 20-40 години. България попада във високорисковите европейски зони по заболеваемост. Изследвания доказват, че нивата на витамин D влияят на риска от възникване на заболяването. Недостигът на витамин D може дълго време да остане скрит и пренебрегван, като по този начин се увеличава рискът от сериозни заболявания като диабет тип 2, рак, сърдечносъдови заболявания, невропсихиатрични разстройства, инфекциозни и автоимунни заболявания и др. Симптомите при недостатъчност са свързани с често боледуване, умора, криви и чупливи кости, загуба на плътност в тях и болки, депресия, бавно зарастване на рани, косопад, болка в мускулите.

Двете най-важни форми на витамин D

са витамин D3 (cholecalciferol), който представлява около 80% от общото количество и се произвежда в тялото при огряване на кожата от ултравиолетовите лъчи, а другата важна форма е витамин D2 (ergocalciferol), който представлява около 20% от общото количество и се доставя чрез храни и добавки. Витамините D3 и D2 се транспортират в черния дроб, където се хидроксилират до образуването нa метаболитa 25-хидроксивитамин D - 25(OH)D, познат също като калцидиол. Именно калцидиолът е основният индикатор за определяне на цялостния статус на витамин D в човешкия организъм.

За да се изследва човек се взима кръв.

Лабораторните тестове се правят при съмнения за намалена костна плътност (остеопения/остеопороза), костни фрактури, костни деформации (съмнение за рахит или остеомалация), нарушен метаболизъм на калция (абнормни нива на калций, фосфор, РТН). При диагностика и мониториране на заболявания на паращитовидните жлези (респ. промени в нивата на PTH); За скрининг при хора, които са изложени на висок риск от дефицит на витамин D (по-възрастни хора; индивиди, които са институционализирани или са на легло и/или са с ограничено излагане на слънце; с наднормено тегло; и т.н. В тази група се включват също и хора с по-тъмна кожа и кърмени бебета.