Приеха здравния бюджет с критики

5.2 млрд. лв. или 4.5% от БВП са заложените средства по функция здравеопазване за следващата година, ръстът на разходите е от 547 млн. лв. в сравнение с 2018 г., каза здравният министър Кирил Ананиев при представянето на параметрите. Ръстът на парите само на НЗОК е 490 млн. лв., а общо средствата, с които ще разполага фондът са 4.35 млрд. лв., от които мад 4.1 млрд. лв. са за здравни плащания. С проекта на касата са заложени и редица промени в системата като преминаване на Фонда за деца към НЗОК, одобряване на новите болници от парламента, а на новите дейности от МС, сливане на агенцията по трансплантации с ИАМО в нова структура и др.

Ефектът, който очакваме

от повишаване на средствата промените, които предлагаме ще осигурят равнопоставен достъп на лечебните заведения до системата, както и достъп до качествено здравеопазване, обясни Ананиев. Според него измененията, които ведомството му предлага са нужни, за да може системата да се подготви за здравната реформа, която да тръгне от 1 януари 2020 г. Позитивите от бюджета на касата обаче видяха само от бизнеса. „Въпреки че няма повече средства за превенция, не възразяваме срещу бюджета, защото виждаме в него воля за реформи. Имаме само две препоръки – да се акцентира върху информационна система, както и новите дейности да не се разрешават след решение на МС, защото това ще наруши конкуренцията и ще забави иновациите", каза Васил Велев, председател на АИКБ.

Подобно бе мнението и на БТПП. 

Съсловието обаче бе доста критично. „Трябва да се елиминира възможността средства по отделните пера да се прехвърлят помежду си, настояваме за реален договорен процес, а в условия на лимити болниците трябва да могат да разкриват нови дейности в рамките на бюджета си. Правилото един лекар-един договор ще се отрази зле на малките общински болници, пререгистрацията на лечебните заведения е излишна", заяви д-р Иван Маджаров, председател на БЛС. Забележки имаха и от стоматолозите. „Изказваме своето задоволство от повишението на бюджета на НЗОК, но специално частта за дентална помощ е недостатъчна и поставя под съмнение сключването на договорите ни", заяви д-р Светослав Гачев от БЗС.

Забележки по финансовата част

нямаха фармацевтите, но и те изказаха резерви към заложените промени в останалите закони. „1.228 млрд. лв. са предвидени за лекарства или 28% от бюджета от касата, което е близко до средноевропейските норми. Ако не бъдат допуснати прехвърляния на средства по перата, бюджетът ще стигне. Но има промени, които ни притесняват", заяви проф. Илко Гетов, председател на БФС. Срещу централизацията на кръвните центрове се обявиха лекарите в тях. „В момента системата е децентрализирана и е съобразена с изискванията на ЕС, тя осигуряват кръв за всички болници. Искаме да останем към МЗ, а не да станем част от Националния кръвен център, защото рисковете от централизацията са сериозни", заяви д-р Давидова, която представляваше 4-те регионални структури в страната.

Пациентите също не са доволни

от готвените промени. „Не виждаме особени разлики в цифрите, но сме притеснени от промените в множество закони, които се залагат без обществено обсъждане. Този бюджет не би трябвало да бъде приет", заяви Станимир Хасърджиев, председател на НПО. „Не бива да бъде приемана частта с промените на останалите закони и тази порочна практика трябва веднъж завинаги да се прекрати, нужно е да има обществено обсъждане. Промените ще доведат до закриване на МЗ и превръщането му в агенция към МС, няма нужда и да ни пишете учебници по медицина как да лекуваме", заяви д-р Любомир Киров, председател на сдружението на джипитата.

Забележките на опозицията бяха

аналогични на тези на гилдията. „Няма да подкрепим закона за бюджета поради няколко причини – липсва полезна здравна политика, няма променен баланс между средствата за извънболнична и болнична помощ, а това е основното структурно отношение в здравеопазването, което дава и неговата ефективност. Но най-големият проблем са промените в останалите закони, които нямат никакъв смисъл", заяви проф. Георги Михайлов от БСП. Аналогични бяха и забележките на ДПС. „Има ли някой, който да не знае, че тези бюджети са за една година. По силата на кой нормативен акт променяте 16 други закона на здравната система. Смятаме, че предлагате и някои добри решения, но някои са вредни, а има и една откровена глупост. Не просто е сбъркана философията, която залагате, но искате да смачкате дебата, затова ползвате късата писта на бюджета", заяви и д-р Нигяр Джафер. Тя допълни, че категорично ще настоява да отпадне разрешаването на болниците от парламента. Обсъждането продължава с по-малко спорните бюджети на Държавното обществено осигуряване и на държавата.

ПАРТИТЕ НА НЗОК  Перо 2019 г. - 2018 г.   Общо 4.11 млрд. – 3.66 млрд. ПИПМ 225 млн. - 207 млн. СИМП 250.7 млн. – 222.3 млн. Дентална помощ 167 млн. - 157 млн. МДД 90 млн. - 80 млн. Лекарства 1.117 млрд. – 1 млрд. където: домашно лечение 732.8 млн. - 718 млн. с протокол 422.6 млн. онколекарства 385 млн. - 282 млн. МИ 104 млн.-98 млн. Болници 2.001 млрд. – 1.824 млрд. Чужди фондове 160.431 млн.- 73 млн. Резерв – 127 млн. - 114 млн.