30 инвазивни кардиологии са ни достатъчни

За да имат възможност да внасят ред в системата, медицинските дружества трябва да са част от Лекарска камара, казва доц. Божидар Финков

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Доц. Финков, с какви методи разполага съвременната инвазивна кардиология за борба със сърдечносъдовите заболявания?

- Сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) - инфаркт, инсулт и всички остри форми, са с най-висока смъртност. Следователно политиката на здравното министерство и на касата, като финансиращ орган, трябва да са особено ярко ориентирани към този вид заболявания. Ние не седим встрани от това направление. В нашата болница има клиника по кардиология, която разполага с широк спектър методи, с които да се прилагат при ССЗ. На първо място продължаваме да извършваме първичната ангиопластика при остри коронарни синдроми. Това са около 35-40 болни месечно, които се спасяват и които иначе биха станали трайно нетрудоспособни или дори биха загинали. Тази дейност започнахме през 2004 г. с една програма на национално ниво за развитие на инвазивната кардиология, която прокарах като министър на здравеопазването. Тя вече действа седем години и обърна отношението на медицинската общественост към инвазивното лечение на пациентите с остър инфаркт, реално намали с 10% смъртността от остър коронарен синдром и инфаркт. Тези положителни резултати бяха отбелязани и в редица документи на СЗО.

- Какви други дейности включва тя?

- Програмата се изчерпа през 2009 г., но след това стана традиция. Същата традиция сега започва да се формира и при лечението на острия инсулт. Това, което в тази болница от година и половина е факт. Разбира се, при всяко ново начинание има финансов проблем, защото в началото дейностите не се заплащат. Но при инсулта бе създадена една програма, в която се включиха 4 центъра – два в София, по един в Пловдив и Варна. Ние тръгнахме и създадохме Мозъчен с център, вече имаме над 50 болни, които са третирани с методиките на инвазвивната ендоваскуларна терапия. Тя представлява изсмукване на тромба с едни специални устройства. Тези тромбектомии, които се правят масово при инфаркт от 2000 г., сега започват да се практикуват и при инсултите. Покрай тази дейност се развива затварянето на мозъчни аневризми с койлове. Мисля, че тази година са направени най-малко 15 в „Св. Анна". Това е нова и изключително перспективна дейност. Ако финансирането на програмата продължи, аз съм сигурен, че до две-три години методиката ще се развие на много места в България. А това е основният проблем, защото времето е златно при лечението на инсултите и инфарктите.

- Ефективно ли е обаче развитието на инвазивната кардиология и колко трябва да са центровете – вече са над 40?

- Около 100 млн. лв. струва на година инвазивната кардиология, а резултатите са фрапантни, така че е ефективна. Колкото до центровете - вероятно около 30 лаборатории у нас биха покрили изискуемата спешност за лечение на остри инфаркти в максимално кратък срок.

- Не може ли тогава дружеството по инвазивна кардиология да се заеме и да направи нужната регулация?

- Ние – гилдията, сме правили няколко пъти опити да въведем ред. Дори 2012-2013 г. взаимно се проверихме - тогава група от една клиника проверяваше резултатите на клиника от друг град. Получиха се много интересни данни, те бяха изнесени на кръгла маса съвместно с ИАМО, но не се предприе нищо, въпреки че посочихме проблемите и пътища за решаването им. Въпросът е, че дружеството няма правомощия да налага санкции. Ако в България имаше Лекарска камара, както в много държава в Европа, тя би отговаряла за тази дейност – да следи за правата и дейностите, както и да налага санкции. В България БЛС има привидни функции, които са много меки и не вършат работа.

- А колко трябва да са центровете за ендоваскуларно лечение на исхемични инсулти?

- Поне колкото са инвазивните кардиологии. Чехия има много добър опит. Тя е много напред в това отношение благодарение на усилията на няколко колеги и правителството. Чехия заедно с Белгия и Холандия развиха най-рано мрежите за лечение на инсулти и инфаркти. Преди много години и в САЩ се направи подобен опит - в Илинойс се създадоха подвижни катетаризационни лаборатории само за инфаркти, които финансово не издържаха и се затвориха, но показаха много добри медицински резултати. В Чехия в момента има около 20 катетаризационни лаборатории, които поемат и инсултите. Там с тези случаи се занимават също кардиолози. При нас група неврохирурзи извършва това ендоваскуларно лечение на инсултите, би могло и кардиологични клиники да поемат подобни случаи със съответното обучение. Моите колеги във Варна и Пловдив обаче не проявиха интерес и затова само тук се разви отделен център за лечение на мозъчни инсулти.

- Каква е причина за липсата на интерес от страна на колегите ви - било то невролози или кардиолози, към съвременните методи на лечение на инсултите?

- Първо в една болница трябва да има много инсулти, от тях максимално широк кръг трябва да бъдат тромболизирани, а при тези пациенти, които нямат шанс за това лечение, да се приложи тромбектомия. Виждате колко условия има – наличие на мощна неврологична клиника с правилно, съвременно виждане по отношение на острия инсулт. След това трябва да има екип и оборудване, за да се извърши тромболизата. Тъй като всичко това е налице тук, затова тези дейности тръгнаха. Трябва да има и подходящо финансиране, тъй като само тромбектомията надхвърля 15 000 лв.за случай, а заедно с тромболизата и преседяването в болницата разходите стават още по-големи. Тази дейност трябва да бъде финансирана добре. Няма как тя да е за сметка на лечебното заведение. Засега все пак има програма за финансиране на 4 болници.

- Предвиждате ли да въведете нови дейности в Клиниката по инвазивна кардиология в „Св. Анна"?

- Ново при нас е все по-широкото прилагане на съвременни технологии при лечение на белодробна хипертония и тромбоемболизъм. Прилагат се и доста широк кръг несърдечни интервенции, които имат малък обем. Доц. Васил Велчев прави една процедура при пациенти с чернодробна цироза и високо налягане на вена порте, които имат много тежки кръвоизливи от варици на хранопровода. Той им слага един стент, за да падне налягането. Тази интервенция се прави само тук.

- Как един пациент разбира, че страда от белодробна хипертония?

- На необичайна млада възраст започва да се изморява, да има задух и сърцебиене. Когато не се открие при първичния преглед друго заболяване, което е по-често, се стига до изясняване на тази диагноза. Има дори програма на касата, която заплаща лечението със скъпоструващи медикаменти. Ние сме водещия център по нея с най-много пациенти в страната, но новото е, че ги лекуваме и с дилатация на стеснените съдове.

- Като клиницист как гледате на идеята на касата да финансира точно скъпоструващите терапии на база разходоефективност, особено в онкологията?

- При оценката на резултати в онкологията има много строги критерии за приложението на различни медикаменти, които се базират на съотношението резултат – цена. Дали в България това се спазва не мога да кажа, чуват се разни приказки в публичното пространство, че не винаги това е така. Този подход, възприет в цял свят, изглежда най-правилен. Защото онкологичните заболявания са масови, лечението е скъпо, а ресурсът на всички държави е ограничен.