Да не слагаме лимит на лимита

С ограничаването на нови дейностите няма как да предоставим качествена помощ на пациентите и те ще търсят начин да отидат в чужбина, казва д-р Явор Дренски

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Дренски, бюджетът на здравната каса за следващата година е ясен – в него се залагат повече средства, достатъчни ли ще са?

- Увеличението на средствата е добре е за системата, но не може да се прецени колко повече са те, защото успоредно с тях се вменяват и нови задължения на касата за финансиране. Досега тези задължения бяха на здравно министерство, на социално министерство и т.н. Сега вече те ще се поемат от касата и реално погледнато е трудно да се каже доколко това ще удовлетвори заплащането на медицинските дейности.

- Болниците ще продължат да работят в условията на лимити, спокойно ли ще го правят при тази финансова рамка?

- За съжаление нямаме достатъчно надеждни данни, за да можем да кажем дали тези средства в момента са достатъчни и доколко. При един строг контрол би се подобрило финансирането на коректните партньори. Съществуват системи, които дават възможност да се вкара ясна и строга отчетност, въз основа на която да се получи разпределение на средствата и най-вече да се спази принципа парите следват пациента.

- Нарушени ли е сега този принцип?

- Да, определено е нарушен, защото не може друг да определя кой, кога, къде и в какъв обем пациентът да ползва медицинска помощ. Защото със слагането на тези лимити и рестриктирането на нови дейности точно това се получава на практика. И нещата влизат в противоречие – от една страна парите следват пациента, от друга страна той не може да избере съответното лечебно заведение, защото има лимит или защото то не може да разгърне новите методи на лечение и новите дейности, които иска.

- Догодина отново няма да се финансират нови дейности и болници това притеснява ли ви?

- Да. Ние съществуваме, за да сме в услуга на пациентите, за да представим последните достижения в областта на медицината и когато е налице едно такова лимитиране най-страдащи са точно те. Защото не могат да получат новите методи на лечение, нито да отидат в избраното от тях лечебно заведение, защото то е лимитирано и не може да разгръща дейността си. А както е казал Конфуций „Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава."

От тази гледна точка лечебните заведения, които наистина предоставят качествена помощ ежедневно мислят и развиват своята дейност. За съжаление това ограничение ще рефлектира за пореден път върху пациентите.

- Тази мярка заедно с идеята за новия разрешителен режим на дейности и болници означава ли, че идва краят на развитието им?

- Така поставено, както бе сложено строгото лимитиране за миналата година, ако продължи ще нанесе доста сериозни вреди в системата - при квалификацията на колегите, желанието им да развиват нови дейности. Това не би трябвало да е приоритет на хората, които налагат добрите практики в здравната система. Напротив те би трябвало да се стремят да се прилагат най-новите технологии, както и утвърдените такива, като оптимизират съвременните методи на лечение.

- Как би могло да се намери баланса между интереса на пациента, възможността на лечебните заведения да се развиват и финансовите възможности на държавата?

- Има определени стъпки за това. Разбирам желанието на управляващите да задържат разходите в здравеопазването и да не се позволява тяхното нарастване, чрез налагането на тези бюджети. Не е нужно обаче да се слага допълнителна спирачка. Изходът е при лимит болничните мениджъри да могат сами да определят вида дейности в рамките на този бюджета. От друга страна този бюджет да има възможност да се увеличава при доказано нарастване на потреблението на медицинска услуга за дадената болница.

Втората стъпка е още в рамките на тази година да се извърши форма на акредитация на лечебните заведения. Има достатъчно примери и добре работещи системи в развитите страни. Нека вземем една и я приложим, това веднага ще отсее кои са качествените изпълнители на медицински услуги. Паралелно с това и желанието на МЗ да се вкара втори и трети стълб на осигуряване, защото това ще повиши контрола в системата. Най-добрият контрольор в здравеопазването е самият пациент, просто трябва да стане малко по-ангажиран. Другият сериозен контрольор ще бъдат частните здравни фондове. Това ще вкара допълнително пари в системата, ще даде инструмент за контрол и ще даде възможност на коректните лечебни заведения, които са избирани от пациентите да се развиват.

- Как ще рефлектират ограниченията за финансиране на вашата болница, правите доста мащабно разширение?

- Преди да предприемем тази стъпка за създаване на втори корпус на „Св. София", ние направихме анализ какво ни дава основание да вървим напред. И това беше фактът, че пациентите през всички 13 години на развитие са я припознали като своя. Болницата е пълна постоянно, даже създаваме листи на чакащите. Ние съществуваме, за да решим проблемите на пациентите, за да бъдем в тяхна услуга, затова едно лимитиране на нови дейности в лечебни заведения, които са се доказали като качествени изпълнители на болнична помощ мисля, че не би трябвало да съществува. Напротив, би трябвало да бъдем припознати от здравните институции и да получим подкрепа. Особено, след като тази болница се оказа, че дава възможност да се върнат български лекари в България. Когато започнахме да градим втория корпус, с нас се свързаха колеги, които работят в чужбина и изявиха желание да се върнат тук и да започнат да работят в такава структура. В един момент стана така, че „Св. София" ще се окаже болницата, която върна българските лекари тук. Когато се опитваме да спрем изтичането на мозъци от страната, особено в здравеопазването, какво по-хубаво от това. Не трябва да се слага прът в колелата й. Тоест, проблемът в здравеопазването не е, че се развиват нови структури, а, че тези, които не могат да предоставят качествена помощ не отпадат от системата. Това е основният проблем. С лимитирането на дейностите обаче няма как да предоставим качествена помощ на пациентите, те ще търсят начин да излязат в чужбина. Нашата здравна каса ще има да плаща на чуждите болници много, защо!

- Удачно ли е разрешаването на новите дейности и болници да става съответно от МС и Парламента? Това ще подобри ли нещата?

- Според мен не. Защото в Министерски съвет и Парламента нямат толкова експерти, които да са надълбоко в материята. Това е сектор, който е труден за менажиране, в който реформата не успя да се осъществи напълно. Решенията ще бъдат вземани въз основа на недостатъчно добра информация. Трябва да има строги критерии, въз основа на които да става това, но те дори не са изготвени. А цял парламент да се занимава, не мисля, че е удачно. Според мен не е там мястото.

- Днес депутатите и управляващите гледат бюджета на касата, какво бихте им казали?

- Нека се опитат да слагат контрола на изхода на системата,а не на входа. Да не се опитват изкуствено да спират и да лимитират медицината. Но контролът на изхода трябва да бъде засилен. Там, където се установи, че не е предоставена качествена услуга, че нещо е пропуснато , нека там да бъдат насочени усилията, това да бъде сведено до минимум и некоректните играчи да отпаднат. Но да не се опитват да слагат лимити на лимита.