Будители има навсякъде

Трябват ни личности, които умеят да обединяват големи групи от хора с различно мислене, казва Диян Стаматов

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Много ми се иска да дам положителен отговор и да кажа, че сме много будна нация, но реалността ме опровергава. Промените, които се реализират през последните години у нас са доста бавни. Това показва, че има нужда от много нови съвременни будители, които да ни провокират и да ни вдъхновяват за промени, защото у нас те се случва все по-трудно.

- Кой е достоен днес да се нарече съвременен будител?

- Всеки, който има силата и енергията да оцелява оптимистично в трудното време, в което живеем. Това е много общо казано, но не смятам, че е правилно будителите да се категоризират по професии. Според мен във всяка една професия има хора, които са будители по душа, по нрав и по характер, а не толкова, че дадена професия може да се определи за будителска. И сред актьорите има будители, и сред писателите, които пробуждат и млади и стари за четене, и сред лекарите, които са иноватори и дават тласък на съсловието си.

- Много международни изследвания ни определят като нещастна нация. Как си го обяснявате като липса на духовност, култура или народопсихология?

- Винаги съм се впечатлявал от тези странни статистики. Във всяка нация има и щастливи, и нещастни хора. Не може да се каже, че ние сме безкрайно нещастни и всички да попадат под общ знаменател. Определено обаче българите са мрънкащи и вместо да направят някакво действие за по-добро, по-голямата част от сънародниците ни негодуват и клюкарстват. И може би точно в това мрънкане се поражда и негативното мислене, това излъчване на нещастни хора. Това, обаче не значи, че човекът наистина е нещастен. Има много негативно мислещи хора, които се самоопределят за щастливи, макар за околните да изглеждат по различен начин.

- А от какви будители имаме нужда?

- Определени от такива, които да ни обединяват. Напоследък по време на националните ни празници, сякаш българите се чувстват разединени. Обединяването ни около общи цели, каузи и стъпки, по които да вървим са важни. А това може да стане от хора, които умеят да обединяват и то големи групи хора с различно мислене.

- А на какво се дължи тази разединеност?

- - До голяма степен на доста ниския стандарт, при който живеем в продължение на години. Определено не бих казал, че сме нещастна, но със сигурност сме бедна нация. А бедността сама по себе си създава съмнения и невъзможност да сме обединени. Колкото са по-богати нациите, толкова са по-единни.

- От какво трябва да бъдем събудени като общество?

- От необходимостта за промяна. Всеки един сектор в обществото ни има нужда от промяна и тя трябва да бъде постоянна. Промяната у нас обаче се възприема трудно, тя винаги се оплюва, приемат се негативите й и чак тогава се осмислят позитивите. Според мен промяната е водещ двигател за пробуждане на всеки един от нас.

- Сякаш се оформя един парадокс от една страна все казваме, че са необходими промени, а от друга въставаме срещу тях? На какво се дължи това противоречие?

- Да, абсолютно винаги е така, а този парадокс трудно може да бъде обяснен. Във всеки един от нас като че ли е заложено първо да застанем против промяната, да я обругаем и след това да я допуснем. Естествено е, че неизвестността, която стои зад всяка новост поражда съмнението, притеснението и до голяма степен негативното мислене. Но да не забравяме, че хората, които са успели да прокарат промяната, будителите, които са останали в историята и те в някаква степен са се борили против статуквото във всяко едно отношение-било против религия, историческа кауза и т.н.

- Имаме ли добра памет за будителите?

- След като надскочат пубертета, хората добре помнят своите будители. Не бива да търсим във всяко едно дете дали непременно знае имената на всички будители. Защото то расте, променя се и в този процес наистина запомня важните хора, които са направили много за страната ни. Така че определено, да. Помнят се. За всеки един от нас те са различни.

- МОН публикува новите програми по профилиращите предметите. Като биолог какво мислите за тези по биология. В тях са застъпени съвременни теми като донорство, анорексия, ин витро, хората с различна сексуална ориентация. Смятате ли, че са адекватни, съдържателни и подходящи?

- Последните програми, по които сега се работи в средните училища са от 1995-1996 година. Не е чак толкова отдавна, но все пак са на повече от 20 години. Доста съвременни и задълбочени са предложенията на нови учебни програми. В тях са застъпени всички актуални достижения в областта на биологията и медицината. И те са представени с факти, доказателства без да се залита в посока какво мисли този или онзи авторски колектив, което е много добре. Защото във всеки един момент в 10, 11 и 12 клас, ученикът трябва да погледне фактите и той сам да ги анализира, без да му бъдат налагани постулати в каква посока да мисли. Биологичната дисциплина се радва на една сравнително добра неполитичност, което я прави от една страна малко по-консервативна и в същото време доста иновативна за новостите, които един ученик трябва да знае в края на 12 клас, за да влезе в университет. А и неслучайно това, което се учи в гимназиалния етап е застъпено и в материала през първата година в медицинските специалности, особено в общата биология. Новите неща, които в момента има в областта в клетъчното изследване, в размножаването, в половата култура, са затъпени, включително и в особеностите свързани с проучванията по отношение на вирусологията, СПИН, все неща, които не бива в никакъв случай да бъдат отминавани с лека ръка, защото те са част от живота на всеки един днес и още повече за тези, които предстои да завършат.

- Темата за „Сексуалността и социалните роли на пола", която е доста спорна е застъпена в програмата по философия. Удачно ли е това според вас?

- Коментарът ми като зрял човек е един, но ако попитаме един 16 годишен младеж, който ще учи философия, сигурно ще е съвсем различен. В съвремието, в което живеем няма как да не се говори за реалностите, които ни заобикалят. На един 16 годишен младеж не можеш да кажеш „не няма хомосексуалисти", защото това не е истина. Друг е въпросът, че темата трябва да се постави като акцент от преподавателя за размишление от самия клас и от учениците, без мисълта им умишлено да бъде насочвана в една или друга посока. Учениците сами повдигат тези въпроси и поставят дискусията по един свой начин, според спецификата на класа. В училището, което ръководя вече толкова години е имало класове, в което това не е проблем и тема, която трябва да дискутират. Но в други това е проблем и има дълги разисквания.

- Но, защо трябва да има формулировка за „социалните роли на пола", след като човек се ражда с мъжки или женски пол? Няма ли двусмислие, някаква уловка?

- Тази трактовка се наложи около дискусиите за Истанбулската конвенция. Едва ли за някой е тайна, че тя изобщо не е интересна за учениците. Те си живеят по свои правила. Има обаче дефицит на семейни ценности и е важно да се обясни ролята на бащата и майката в семейството.

- Доволен ли сте от бюджета за образование за 2019 година?

- Да, съвсем категорично. Това е един много добър бюджет за средно образование. Заложеното увеличение от 20% за заплатите на учителите е много важно. Освен това се отделят средства за извънкласни дейности, за уязвимите групи и за подкрепа на училището като институция.