коментар

По-малко са парите за извънболнична помощ

31-10-2018 15:52
Думите на НЗОК и МЗ са коренно различни от делата по отношение на бюджета, каза доц. Любомир Киров По-малко са парите за извънболнична помощ
Clinica.bg

press@clinica.bg
Законът за бюджета на НЗОК за 2019 г. в четвъртък ще се разгледа от депутатите в бюджетната, здравната и социалната комисии. С него се дават повече средства в системата, но се залагат и много промени в нея. Какво е мнението на джипитата, може да видите в позицията на председателя на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ) доц. Любомир Киров.
През последните три години е явна тенденцията за намаляване дела нафинансиране на първичната извънболнична помощ. През 2017г. делът й е бил 6,5 от бюджета на НЗОК, през 2018 г. 5,8 %, а през 2019 г. 5,4 %. В Закона за обществените поръчки, съобразно официално публикуваните в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) се включват и финансовите средства за заплащане на медикаменти, медицински изделия и др. Цифрите недвусмислено доказват, че публичното говорене от страна на институциите за акцент върху извънболничната медицинска помощ и особено първичната извънболнична медицицинска помощ (ПИМП) не е подкрепено със съответните действия. За поредна година не се спазват и препоръките на Световната банка, Световната здравна организация (СЗО), както и поетите ангажименти в националната стратегия за здраве, което обезсмисля търсенето на консултации от тези уважавани и компетентни институции. Макар и увеличението на средствата за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) и медикодиагностична дейност (МДД) да е петкратно по-високо в сравнение с тези за ПИМП, като процент от ЗОП и абсолютна стойност попада във вече описаното несъответствие.

Накратко, думите на НЗОК и МЗ са коренно различни от делата по отношение на бюджета.


В проекта за бюджета на НЗОК 2019г. липсва яснота и прозрачност за броя на лицата, които се осигуряват чрез трансфери за здравно осигуряване, както и размера на заделените финансови средства за тях по групи. Предлагаме т. 1.2. да добие следния вид: 1.2. Трансфери за здравно осигуряване 1.2.1 За лица до завършване на средно образование (в останалите случаи до 18годишна възраст) – брой/сума в лв. 1.2.2 За лица в пенсионна възраст- брой/сума в лв. 1.2.3 Социално слаби според приети критерии- брой/сума в лв. 1.2.4 Държавни служители, студенти (до навършване на .......години) и др., за които осигуряването се извършва от държавния бюджет- брой/сума в лв. Предлагаме в т. 1.1. да има също информация за броя на лицата, които са здравноосигурени, поради редовно плащане на здравноосигурителните вноски.

Чл. 3, ал. (1), т. 3 от Проекта, който касае дейностите в СИМП и МДД, гласи: „анализират и отчитат тримесечно пред Надзорния съвет на НЗОК дейността си по т. 1 и 2." Считаме за по-правилно отчетите и анализите да се извършват ежемесечно, както е било до сега. Това осигурява по-добра информираност и яснота при разходването на средствата и възникнали потребности, дава възможност за своевременни, а не отложени във времето действия, съобразно реалността. В същия чл. 3 е добавена нова ал. (3), която гласи: „Надзорният съвет на НЗОК приема правила за условията и реда за прилагане на ал. 1 и 2."

Необходимо е да се разпише какво представляват тези правила

и те да се приемат след обсъждане и съгласие от страна на договорния партньор (в случая, БЛС).
В мотивите към Проекта за БНЗОК, като основание за нищожното повишаване на бюджета за ПИМП е разписано:

„Увеличаване на обхвата с профилактичните прегледи на ЗОЛ над 18 годишна възраст на 50% (при достигнати 37% през 2018 г.) и обхващане с вторични профилактични прегледи на групи лица с риск, при запазване цените на дейностите от 01.04.2018 г,. договорени в НРД за 2018 г., съгласно пакета по чл.2, ал.1 от ЗЗО." За да бъдем коректни, представяме следната информация: По данни на НЗОК за 2017 г. са отчетени 2 315 877 профилактични прегледи на ЗОЛ над 18-годишна възраст. При 4 700 000 лица над тази възраст (закръглението е до няколко хиляди), подлежащи на профилактичен преглед това са 49.3 % от подлежащите. За девет месеца (до края на септември 2018 г.) пак по данни за изпълнението на бюджета на НЗОК са извършени 1 759 409 профилактични прегледа. При запазване на този тренд, както и предвид показателите за 2017 г., очакваното изпълнение за 2018 г. ще е около 49.9% или закръглено 50%. Т.н. „вторичен профилактичен преглед". За липсата на медицинска целесъобразност и полза за пациента сме говорили достатъчно. Доказателство за неговата неефективност е и степента на изпълнение. Причината не е само в някои софтуерни проблеми в началото, а в липсата на целесъобразност по начина, по който е въведен.

По данни на НЗОК за изпълнението на бюджета за 6 месеца

от въвеждането на вторичния профилактичен преглед са отчетени и заплатени 3 494 прегледа, за които са заплатени 31 446 лв. при предвидени близо 4 000 000 лв. за този вид дейност. Ясно е, че проблемът не е в ОПЛ (справка процентното изпълнение на годишния профилактичен преглед). Ето защо, настояваме този вторичен профилактичен преглед да бъде премахнат и средствата за него да бъдат разпределени върху стойността на годишния преглед. Припомняме, че във всеки бюджет за ПИМП, както и свързаните МДД и консултации, по традиция не се залагат средства за всички подлежащи по закон на годишен профилактичен преглед. Изводът е, че при декларирано нежелание за повишаване цените на дейностите в мотивите и желание да се запазят неработещи решения и манипулативни мотиви, истинският мотив на изготвилите Проекта е да се спестят средства от и без това инсуфициентния бюджет за ПИМП. Какво може да се предприеме, за да се увеличи процента на преминалите годишен профилактичен преглед? Да се увеличи размера на санкцията (ниска степен на ефективност). Да се разпише в ЗБНЗОК, че проведените над предвидените в бюджета профилактични прегледи и свързаните с тях изследвания и консултации, ще се заплащат от резерва на НЗОК. Това означава да няма регулация по повод на този вид дейност (да е извън т.н. регулативен стандарт).

Да се въведат повече опции като изследвания

и то ежегодни особено в младата възрастова група (не веднъж на пет години), което ще повиши интереса на подлежащите пациенти към прегледа. Имаме дадени предложения още миналата година. Да няма времеви ограничения за провеждането на профилактичния преглед, както е в момента- има задължителна продължителност, както и указани крайни часове. Да се възстанови по повод второто възможността да се провеждат извън обявения работен график, включително уикенди. Сега съществува изискване да се уведомява РЗОК ако ОПЛ има такива намерения. Да се предприемат инициативи за осигуряване на свободен ден или часове (разписано в закон) на работещите, през които да посетят ОПЛ за профилактичния преглед. МЗ и НЗОК да осигурят постоянно и коректно медийно разгласяване на периодичността, съдържанието и целите на профилактичния преглед.

Да се повиши цената на прегледа, да се направи анализ на досега събраните данни, за да се мисли за надграждане (може да го направим ако получим необходимите данни). В мотивите към Проекта е разписано също, че: „5. Със средствата е предвидено

допълнително стимулиране на общопрактикуващ лекар (ОПЛ)

на база система от критерии и индикатори за качество на оказаната медицинска помощ на база диспансеризираните лица, които са хоспитализирани за лечение на хроничното заболяване поне 1 път годишно – спрямо всички диспансеризирани при ОПЛ." Липсва конкретика, няма методика, която да е била обсъждана. Трудно е да се изгради такава система ако не се отчетат фактори като вид заболяване, възраст (има практики с преобладаващ брой на децата), пол, социален статус, придружаващи заболявания и ред други, за които ясна представа може да имат само практикуващи медицина и добре познаващи правилата на медицинската квалитология хора. Предвид някои „порочни" страни на системата, система в описания вид (залагаща на брой хоспитализации) е изначално компрометирана. Предвиденото увеличение с 11 000 000 лв. на бюджета за ПИМП, също така, няма как да бъде ползвано за стимул, защото разпределено на броя ОПЛ едва ли ще стигне за покриване на повишаващата се данъчна тежест и цени. 5. Настояваме в ЗБНЗОК да се разпише ясно текст, който не допуска прехвърляне на средства от бюджета от едно перо в друго (в нашия случай ПИМП), а резервът на НЗОК ще се използва при наличен преразход, където е необходимо. 6. Предлагаме бюджетът за ПИМП за 2019 да бъде в размер на 6,5% от ЗОП на НЗОК, съобразно дадената в началото дефиниция и да бъде разпределен основно в направления профилактика, диспансерна дейност, ваксинопрофилактика и част в капитациякато се запази превесът на дейностите.


Коментар на преходни и заключителни разпоредби 


По отношение на предлаганите в текстовете след § 9 промени изцяло подкрепяме становището на Националния омбудсман и като допълнение обръщаме внимание, че чрез тях БЛС бива реално елиминиран от т.нар. договорен процес, тъй като разговорите по цени, обеми (брой) и санкции в рамките на предрешен бюджет, за които има фиксиран текст за периодичност, нямат отношение към правилата на работа, което определя какво, как с каква цел и очакван ефект ще се върши от изпълнителите на медицинска помощ, за което има мъгливо отбелязана възможност без ясен регламент. Резултатът е формално участие във формални преговори, които касаят само цифри. Въведените неизпълними срокове за подготовка на ръководства, правила за добра медицинска практика и др. също цели лишаване на съсловната организация от тези инструменти на влияние и защита на интерес (съсловен и на пациентите), ограничаване на клиничната свобода в медицинската професия, както и избора на пациента, за диагностика и лечение и т.н., както и трансформира препоръчителния им характер, какъвто имат тези документи в другите страни, е задължителен. Обезсмисля се и съществуването на арбитражните комисии като се разписва правило „Виновен без да е необходимо да се докаже". Въведени са и ограничения във възможностите кой и как да провежда продължаващото медицинско обучение и др. Описанието и коментарът по всяко едно предложение биха отнели няколко десетки страници, но обединяващото между тях е, че са нерационални, не биха довели да здравно-икономически, организационни и други ефекти в полза на системата на здравеопазване.


В заключение, по отношение на ПЗР
,

настояваме:
1. Да не се обсъждат, нито приемат заедно със ЗБНЗОК 2019.
2. Да се подложат на широко обществено обсъждане на следващ етап при отваряне на процедура за промяна на съответните закони.
3. Да се прекрати порочната практика за промяна на закони през ПЗР на ЗБНЗОК.


По следите на здравната реформа с доц. Спас Спасков

По следите на здравната реформа с доц. Спас Спасков

Тя ще дойде постепенно, но колкото повече се бавим, толкова по-висока цена плащаме и това е ясно, казва той
Политическите партии спряха реформата

Политическите партии спряха реформата

Те искат да управляват финансовия ресурс през болниците, а не това да прави пазарът, както и да имат работни места, за да изпълнят ангажиментите, които са поели, казва доц. Спас Спасков
Болниците бяха много още през 2003 г.

Болниците бяха много още през 2003 г.

Затова направихме първата здравна карта, тя трябваше да каже къде да има лечебно заведения и къде не, но медицината много често се политизира, казва проф. Красимир Гигов
По следите на здравната реформа с проф. Красимир Гигов

По следите на здравната реформа с проф. Красимир Гигов

Сегашното състояние на здравната систтема е плод на политическо решение, а не лично на МЗ, кзва той

"По следите на здравната реформа" с проф. Генчо Начев

Няма държава, в която здравеопазването да е чист пазар, никъде в цивилизования свят не може да отидеш на това поле и да направиш болница, казва той
Не съм оптимист за здравеопазването

Не съм оптимист за здравеопазването

С химикала се вадят повече пари, отколкото със слушалката и скалпела, цялата работа се изроди, защото няма контрол, казва проф. Генчо Начев

Парите движат здравеопазването

Парите движат здравеопазването

И в това няма нищо лошо, ако се използват, както трябва, особено, когато са обществени средства, смята проф. Атанас Щерев

НЗОК ще стане и застраховател

НЗОК ще стане и застраховател

Касата ще е равнопоставена на здравните фондове при новия модел, каза министър Ананиев
Районни колегии подкрепиха БЛС за новия модел

Районни колегии подкрепиха БЛС за новия модел

Лекари от София, Хасково и Кюстендил изразиха съгласие с опасенията на съсловната организия за предложената реформа
Ситуацията с новия модел е параграф 22

Ситуацията с новия модел е параграф 22

Здравният министър Кирил Ананиев представи официално визията си за новия здравноосигуретелен модел. Той предвижда демонополизация на НЗОК, която ще се конкурира с частни фондове. Kaкви проблеми би решил новият модел, какви са рисковете и алтернативите, попитахме Аркади Шарков, здравен експерт в ЕКИП.
1 2 3 4 5 ... 15 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли сериозни реформи от новия здравен министър?

Февруари 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм