10 години нощен труд състарява с шест

КТ "Подкрепа" иска нощният труд да е 0,5% от минималната работна заплата

Десислава
Антова
antova.desy@gmail.com

От синдиката настояват нощният труд у нас да се полага за определени дейности,така като е заложено в директивата на ЕК за сумирано изчисляване на работното време, в която се определят дерогации за дейности, в които има непрекъснатост на производствения процес. Работната седмица за полагащите нощен труд да бъде намалена от 56 на 48 часа, работният график да бъде намален от 6 на 3 месеца. Освен това работникът да има право да отказва нощните смени. Броят на поредните нощни смени да бъде намален от пет на три. В останалите европейски държави полагането на нощен труд е строго регламентирано. В Белгия нощен труд се полага само при колективно трудово договаряне договаряне при заплащане 50% от средната работна заплата, Италия 10% от минималната работна заплата, Испания минимум 25% от основната заплата, Латвия 50%, Лихтенщайн 50%, Малта – колективно договаряне минимум 25% от минималната работна заплата.

Румъния минимум 30% от основната заплата по закон,

Сърбия – 26% от минималната работна заплата. Регламентирани са удължени почивки, засилени здравни грижи. Ако бъде възприето предложението на КТ „Подкрепа" общата годишна здравноосигурителна вноска за 96 нощни смени от 13.44 лв. ще нарастне на 137.09 лв. Общата годишна пенсионнаосигурителна вноска – от 33.26 ще стане 339,29 лв. Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа" коментира, че всички институции са признали, че нощният труд е проблем, както по отношение на заплащането му, така и отсъствието на регламент за неговото полагане.

Около 400 хиляди души у нас полагат нощен труд.

Новите изследвания доказват, че нощният труд води до увеличени проблеми и рискове на здравето от Световната здравна организация категорично определят, че нощният труд е вреден за здравето на работниците и е необходимо неговото ограничаване. Както и осигуряване на възможности за качествено възстановяване. Повишени са рисковете за заболявани на стомашно-чревнзаболявания, сърдечно-съдови заболявания, ендокринни и метаболитни заболявани. „Работата през нощта продължително време е изключително вредна за здравето и води до затлъстяване, диабет, сърдечно-съдови заболявания и рак", посочи Здравчев. Той цитира данни от едно америкканско изследване на 75 хиляди медицински сестри проведено за период от 22 години показва, че

една от всеки десет работили през нощта ще умре по-рано.

Той изтъкна, че 2006 г. допълнителното заплащане бе определено на 0,25 лв. без никакви мотиви. „Още тогава излязхоме с предложение да бъде обвързано с минималната работна заплата и да бъде един процент от минималната работна заплата", каза още той. По думите у нас повече от 20 години полагащите нощен труд са оставени без никакви възможности за възстановяване. Хората са принудени дори да си плащат средствата за транспорт – 1,36 лв. получават за цялата смяна, което е по-малко от цената на билетчето за градски транспорт в София. Налице е явна невъзможност за осигуряване на адекватно заплащане, рационално хранене, рехабилитация. Констатира се повишено текучество. Така се стига до това в

едно предприятие за осем години да преминат 8000 работника.

Полагането на нощен труд води до допълнително натоварване на здравноосигурителната система и допълнително натоварване на социалноосигурителните системи. Хората, полагащи нощен труд у нас живеят в режим на материални лишения. Зад предложението на синдикат застават съсловните организации на БЛС, СФМВР, Професионалистите по здравни грижи. Инж. Румяна Михайлова, директор на Главна инспекция по труда посочи като основен проблем регламентацията на нощния труд - тоест кога е необходим, при какви условия ще се полага, работното време, продължителност на труд и почивка, безплатна храна, размерът на възнагражденията. Този размер компенсира частично вредността на въздействие на полагане на нощен труд, каза тя. Валентин Попов, председател на Синдикалната федерация на служителите в МВР заяви, че държавата е най-големият работодател, но не е сред най-добрите. Той обясни, че допълнително възнаграждение за полагане на нощен труд в

МВР се изплаща от 2014 г. насам.

Преди това изобщо не е заплащан. Освен това по закон у нас държавните служители у нас нямат право на колективно трудово договаряне. Нощен труд полагат служителите на  Агенция "Митници", местата за лишаване от свобода и охрана на съдебната власт. Освен това смените в системите на МВР не са осем, както е по закон, а  12 и 24-часови работни смени.