МС прие бюджета за 2019 г

С него се залагат повече пари за хората с увреждания, за пенсионерите, учителите и лекарите

Ключови цели в тригодишната бюджетна прогноза на страната продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, казват от МС. Запазват се бюджетното салдо съответно за 2019 г. с дефицит от 0,5 % от БВП, а за 2020 г. - балансирана бюджетна позиция, която се запазва и през 2021 година.

При приходите за периода 2019-2021 г. се наблюдава тенденция за спад от 37,7 % до 35,8 %, а в номинален размер се увеличават, като от 43 857,0 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат 47 582,3 млн. лв. през 2021 година. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.

Разходите, изразени като процент от БВП,

за периода 2019-2021 г. също бележат спад от 38,2% до 35,8%, което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 1,2 пр.п. от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита. В номинален размер разходите се увеличават, като от 44 457,0 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат 47 582,3 млн. лв. през 2021 година.

В сферата на социалната политика са предвидени средства в размер на 40,4 млн. лв. допълнително за всяка година от прогнозния период. Те са заложени за целеви помощи за отопление с цел социална закрила и равни възможности. Предвижда се о 150,0 млн. лв. допълнително за всяка година от прогнозния период за гарантиране на финансовата рамка на проекта на Закон за хората с увреждания и проекта на Закон за личната помощ при тяхното приемане. Също така 7,0 млн. лв. във връзка с въвеждането на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, съгласно промените в Закона за семейни помощи за деца, като размерът на помощта за 2019 г. е 115 лева.

Политиките за достъпно и качествено образование

се осъществяват чрез цялостен интегриран подход, базиран на обвързаните и съгласувани действия на институциите на национално и местно равнище. Средствата от държавния бюджет основно са насочени към четирите стълба за финансиране на системата, съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, както и към финансиране обучението на студенти и докторанти, определено въз основа на комплексната оценка на качеството на обучение.

В политиката по доходите, освен вече предвиденото от пролетта на тази година увеличаване на размера на минималната работна заплата през следващите години от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 г., в настоящата прогноза е заложена мярка за увеличение с 10% на средствата за заплати и осигурителни вноски в бюджетния сектор от 2019 г. За 2019 г. увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал средно е с 20 % с цел достигане през 2021 г. на удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.

Управлението на държавния дълг ще бъде

в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 г. се очаква намаление на държавния дълг от 22,2 млрд. лв. през 2019 г. до ниво от 22,0 млрд. лв. към края на 2021 г., респективно от 19,1 % до 16,5 % от прогнозното ниво на БВП. Нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление" се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 22,5 % до 17,7 % от БВП или между 24,3-23,5 млрд. лв. Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България сред 28-те държави-членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.

Правителството одобри и законопроекта за бюджета

на държавното обществено осигуряване за 2019 г. Проектът предвижда от 1 юли догодина пенсиите, отпуснати до края на 2018 г., да се увеличат с 5,7%. Това означава, че минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши на 219,43 лв. От същата дата максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 910 лв. на 1 200 лв. Мярката се прилага за всички пенсии, без оглед на момента на отпускането им. През 2019 г. за изплащане на пенсии са предвидени 9 988,2 млн. лв. - с 533,8 млн. лв. повече в сравнение с очакваните разходи през настоящата година. Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула ще се увеличи от 1,169 на 1,2. С проекта се предлага увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 2 600 лв. на 3 000 лв. Повишава се и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 510 лв. на 560 лв., както и за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 560 лв.

Министерският съвет одобри проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. Предвидени са 4 299 603,0 хил. лв. приходи и трансфери. Разходите и трансферите общо са в размер на 4 350 003,0 хил. лв., в т.ч. разходи в размер на 4 344 945,0 хил. лв., което е с 489 550,0 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г.

Разпределението на средствата за здравни

плащания е следното:

1. За медицински дейности - 2 567 164,4 хил. лв., в т. ч: първична извънболнична медицинска помощ - 225 000,0 хил. лв.; специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) - 250 700,0 хил. лв.; медико-диагностична дейност - 90 000,0 хил. лв.; болнична медицинска помощ - 2 001 464,4 хил. лв.

2. За дентални дейности - 167 000 хил. лв.

3. За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели - 1 221 800,0 хил. лв., като в това число се включват здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната - 732 000,0 хил. лв., в т.ч. лекарствени продукти, назначени с протокол, за който се извършва експертиза - 422 656,0 хил. лв.; за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги - 385 000, 0 хил. лв.; медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - 104 000,0 хил. лв.

4. За здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност по проекта за 2019 г. са разчетени 160 431,8 хил. лв.