Доходите скараха бизнес и синдикати

Бюджетите на касата, НОИ и на държавата заминават за Министерски съвет след люти дебати в НСТС

Десислава
Антова
antova.desy@gmail.com

Ябълката на раздора очаквано се оказаха заложеният ръст на максималния осигурителен доход на 3000 лв. и минималната работна заплата на 560 лв. Планираното повишение този път стана без благословията на бизнеса, а само на синдикатите.

Пълен парадокс е начинът, по който се взе решението за увеличаване на максималния осигурителен доход, заяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Според него ставаме синдикална държава. Синдикатите обаче не са на това мнение.

„Категорично намираме за правилно

увеличението на максималния осигурителен доход. Дори сме критични към плахите стъпки, с които това се случва. Балансите на осигурителната система бяха изчислени в съотношение 1:10 минимален – максимален осигурителен доход. Ако приемем, че минималният осигурителен доход днес е 560 лв. максималният трябваше да бъде 5 600лв. Ние тук говорим 3 000 лв. добре ли е, не е ли добре и какви страшни драми ще настанат, когато максималният осигурителен доход стане 3000 лв. Този въпрос има кардинално решение – махаме максималният осигурителен доход и спираме разговора, което ще ни даде отговор и на въпроса с максималната пенсия и отпадането на тавана", заяви Манолов.

Той обясни, че стремежът следва да се изразява в това минималната работна заплата да е на това ниво, че вноските от нея да покриват нивото на минималната пенсия.

„Бизнесът не подкрепя предложения ръст 

на максималния осигурителен доход и начинът, по който това се случи, без консултиране и без представяне на оценка на въздействие в подробен вид с работодателски организации", категоричен беше обаче и Димитър Бранков от БСК. Относно увеличението на минималните работни заплати на 560 лв. от догодина, той посочи, че бизнесът няма разчети, които да обосновават този ръст в средносрочната бюджетна прогноза. Той е 9,8% спрямо сегашния размер и по никакъв начин не съответства на производителността на труда, категоричен беше Бранков и настоя за програмно бюджетиране, ориентирано към резултати. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) също възрази на повишаването на максималния осигурителен доход и минималната работна заплата.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров обаче настоя, че увеличението на доходите е стъпка в правилна посока за задържане на работната сила в България посредством реални мерки за конвергенция на доходите с тези в страните от ЕС. Димитров припомни оценката на синдиката, че това е най-добрият бюджет в последните три години. 44 млрд.лв. разходи ще направи бюджетът за следващата година.

„Увеличението с 50 лв. за високоплатения работник кореспондира с увеличена максимална пенсия с 300 лв.", коментира Димитров увеличението. Разходите за труд в България ще се увеличават, ако искаме да задържим българите в България и да върнем тези, които са навън. Иначе си отива държавата ни. Аз така чета увеличените разходи за труд, за пенсии, за здраве.

Относно запазването на 10% данък,

което е плюс за бизнеса и правителството, синдикатите са категорични, че намесата на държавата в преразпределението на парите от Брутния вътрешен продукт е недостатъчна, а водената данъчна политика в оценката на Ваня Григорова генерира неравенство и бедност. КТ „Подкрепа" и КНСБ искат въвеждане на необлагаем минимум. От „Подкрепа" искат и въвеждане на подоходно облагане. Искат и повече мерки за минимализиране на сивата икономика. Големият сив сектор е причината за ниските обезщетения за безработица, майчинство и пенсии.

Двата синдиката се обявиха против запазването на нивата на обезщетение при безработица в размер на 9.00 лв. на ден и замразяването на обезщетението за майчинство на 380 лв. при втората година. Пламен Димитров припомни, че задържането на нивата на сумите плащани при безработица е в противоречие с разпореждането в закона, според което сумата следва да е 60% от това, върху което сме се осигурявали.

Ресорният министър Бисер Петков коментира,

че обезщетението за безработица се изчисляват на определена база. Той коментира, че въпросните обезщетения не се променят с бюджета за 2019 г. и припомни, че те са били увеличени миналата година. „Тезата, че те не се увеличават за дълъг период от време не е правдоподобна", коментира той.

Работодателите пък възроптаха и срещу въвеждането на квотния принцип за осигуряване на работа на хора с увреждания. Мярката е предвидена в приетия на първо четене Закон за хората с увреждания. Квотите засяга работодатели с над 50 работници. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков посочи, че двата проектозакона, насочени към гарантиране на правата на хората с увреждания. Той бе категоричен, че недостатъците в законопроектите ще бъдат адресирани с конкретни предложения от страна на депутатите.