лица

Урок по достойнство

26-10-2018 11:36
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Урок по достойнствоСтаршите сестри се превърнахме в счетоводители, от бумащина не остава време за милосърдие, казва Лидия Георгиева
Това е Лидия Георгиева. Тя е старша сестра в една от най-натоварените клиники на болница „Св. Анна" в отделението по ортопедия. Откриваме я на работното й място, точно по обяд, когато са приключили операциите и тя може да ни отдели време, за един разговор посветен на сестринството и на важните уроци, в професията и в живота.
Днес сестра Георгиева е пенсионерка, но продължава да работи. Причината е не само ниската пенсия, която получава след 43 години работа, но и усещането за уют и семейна топлина, които получава сред колегите си в болницата. Разказва, че е завършила в Плевен, а първото й работно място е именно бившата Окръжна болница, днес УМБАЛ „Св. Анна" и така до пенсионирането й, преди 2 години. Продължила е да работи, защото желаещи да попълнят щата няма. И споделя: „Преди години за моето място щяха да чакат поне 5-6 момичета. А аз в качеството си на страша от 8 години не съм назначавала сестра."

 

В момента в клиниката работят 21 сестри,

от тях повечето са пенсионерки, а останалите са в предпенсионна възраст, с тъга споделя тя. „Едно, единствено младо момиче, сестра имам и много му се радваме всички". Надява се тя да не напусне, както все по-често се случва в цялата страна. И се чуди как може да се мотивират младите да работят, като основната заплата на сестрите е 600 лева, а на една санитарка е 510 лева. „Тези момичета са с висше образование. Те идват от университет с добър хорариум. А виждате, разликата в заплатите е само 90 лева."

За сестра Георгиева, най-голямото богатство е семейството.

Мъжът й е бил офицер. Няма спомени да са се карали, защото като млади ту тя е била на работа в почините дни, ту него са го викали по служба. А когато са се засичали вкъщи толкова са си липсвали, че само са се радвали един на друг. Има син, който живее в чужбина. Не е станал лекар, каквато е била мечтата й. Занимава се със строителство и е открил щастието далеч от дома. Споделя, че тази разлъка е била една от причните да не се застоява вкъщи след пенисионирането и да замести липсата на семейството с работа. Най-голямата й радост е 9 годишната внучка, която чака с нетърпение да посрещне за Коледните празници. Ще ги прекарат заедно в родната й къща, в Белоградчик. Още от сега е замислила, как ще замеси мекиците за закуска, и как аромата на топлия хляб ще събере семейството около масата.

С носталгия се връща към времето,

когато професията на сестрата е била уважавана и ценена. Сега определя работата си по-скоро, като счетоводителска, отколокото като сестринска. От бумащина и писане не остава много време да погледнат болните в очите и да му дадат милосърдието, за което са призвани. Продължава да мисли обаче, че професията на медицинската сестра е една от най-хубавите професии за жена. Не скрива и тъмните страни на работа - изтощителните нощни дежурства, малкото време, което остава за семейството и унизително ниското заплащане за всичко това. „Времената се промениха, няма уважение към медицинския работник- било то лекар, било то медицинска сестра. Пациентите рядко казват благодаря, много повече са готови да обидят или нагрубят" , казва тя.

Никога няма да забрави учителите си

в работата и важните уроци в живота. Най- ценният урок е получила от мъжа си, когато от редова сестра е станала старша. А той е бил урок по достойство и респект: „Ако искаш да имаш авторитет няма да позволяваш да ти носят 3 кг. картофи от село Окол, защото след това, ако речеш да направиш забележка няма да бъдеш уважавана." И до сега сестра Георгиева е спазва правилото - добрина и респект в правилната пропорция. От лекарите, които са й били началници също е научила много. Всеки един от тях е оставил своя отпечатък в професионалното й израстване. Никога няма да забрави уроците на първия си шеф - доц. Божков, който е бил съпруг на Леа Коен. От него сестра Георгиева е разбрала как трябва да се подготвия  болният за визитация и за операция. С какво може и с какво не може да се прави компромис в медицината.

И най-важното, как сестрите да се държат с болния.


„Той много държеше на правилното отношение на сестрите към пациентите. И ние имахме уважението на болните. Сега за съжаление не е така. Много, много неща се промениха, някои от тях, обаче не за добро". Д-р Захари Вълчев, доц. Кастелов са били част от началниците, за които си спомня с уважение и респект. Днес шефове са й лекари от Пирогов. Споделя, че е било предизвикателство, докато се напаснат на скоростта на пироговци. Мечтае в отделението да дойдат много млади сестри да им предеде уроците, които тя е научила. Казва, че с годините умората се натрупва, че работа много дава, но и много взема. Затова на колегите си пожелава здраве. И ги съветва да си помагат и уважават, защото само така ще направят трудния живот по-лек.



Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух

Да върнеш глътката въздух

Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка!

Учителко, целувам ти ръка!

Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Четвърт век влюбена в професията си

Четвърт век влюбена в професията си

Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Лошата черта на българите е, че много се оплакваме, каза Денис Милков
Докторът, който стана свещеник

Докторът, който стана свещеник

В село Драганово един човек лекува болежките и душите на хората
Лекарят, който спасява ангели

Лекарят, който спасява ангели

Да лекуваш деца не е просто предизвикателство, то е голямо удоволствие, казва доц. Христо Шивачев, началник на Клиниката по детска хирургия в Пирогов
1 2 3 4 5 ... 13 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юни 2019