КНСБ с положителна оценка за бюджет 2019 г.

За нас бюджетът за следващата година е по-добър от всички досегашни бюджети, които сме видяли в управлението на г-н Борисов. Това го казвам с чиста съвест и мога да го подкрепя с числа. Нарастването на разходите в много от перата са значителни и могат да осигурят добри, не казвам най-добри политики в отделните сектори и направления и най-вече едно прилично нарастване на възнагражденията на тези около 440 хиляди, работещи в България, които получават своите възнаграждения от бюджета на републиката. Общата ни оценка е по-скоро позитивна за бюджета за следващата година. Говоря за консолидираната фискална програма като цяло. Естествено с редица нюанси с конкретни искания, които остават нереализирани и за които в днешния разговор ще стигнем до конкретни решения. За нас рамката и тук мога да кажа една критика, рамката на бюджетите през през всички тези години винаги е била оптимистично занижавана като приходи и с всеобщи усилия естествено преизпълнявана. Оттук насетне предполагам, че ще видим същото и в бюджета за следващата година.

 

Припомням, че 3-те последни бюджета бяха преизпълнени

спрямо заложените си ключови параметри. Имам предвид бюджетното салдо. За 2016 г. с близо 1,5 млрд. лв. За миналата година близо 850 млн. лв., независимо, че бе заложен дефицит. И за тази година близо 600 млн.лв. се очаква да завърши на плюс, макар че беше заложен също дефицит. Така че дефицитът за следващата година от половин процент спрямо БВП – тоест тези около 600 млн. лв. ние разглеждаме като доста скромен буфер, който можеше да бъде и по-голям предвид на необходимостта от повече разходи в доста системи. Въпреки всичко в плана за следващата година виждаме близо 4,6 млрд. повече приходи, които ще събере бюджетът за следващата година спрямо очакваното изпълнение и това не може да не е добра новина. От тези 4,6 млрд. всъщност половината и малко повече от половината са от данъци. Тук вече имаме различни оценки за това дали събираме данъците по най-справедливия начин. Нашата оценка винаги е била, че не ги събираме по най-справедливия начин Преките данъци в България ще нарастнат с около половин милиард за следващата година.

От тяхното разпределение 60% – ще плащаме ние, докато 40% – бизнесът.

Във всички развити държави в ЕС бизнесът плаща много повече. Не в такова съотношение, а в пъти повече отколкото са данъците върху доходите. От тази гледна точка, това, че ние ще платим близо 4 млрд.лв. данъци за следващата година, а бизнесът ще плати 2,6 млрд. лв. очевидно е въпрос, който трябва да стои на вниманието, когато говорим за данъчни политики и за ребалансирането на една по-голяма справедливост за това какво плаща труда и какво плаща капитала като преки данъцци. От друга страна за нас ръстът на осигуртелните вноски е добра новина. Близо 1 млрд. лв. повече се очаква да бъдат събрани от НАП, ориентирани към двете осовни системи – здравноосигурителната и системата на обществено осигуряване. По този начин ще бъдат възможни политиките по разходната част. Наистина според нас с добър ръст, доста сериозен и по-голям от този, който е изпълнен през тази година. Макар, че ако гледаме очакваното изпълнение, той ще се приближи към него.

3,9 млрд лв. ще бъдат повече приходите настоящата година спрямо 2017 г.

4,6 млрд. лв. са едно увеличение на тази динамика. Според нас с общи усилия и с двете кампании, които КНСБ с организации на бизнеса започва следващите седмици, тук използвам възможността да информирам министър Горанов за това. „Сивото убива" е нашият хедлайн, който сме заложили, ще потърсим нашите възможности, заедно с работодателите да минимализираме сивата икономика в много сектори – автомобилните сервизи, леката промишленост, строителството, търговията с горива. Има какво и ние да допринесем и се надявам повече от 4,6 млрд. лв . да бъде увеличението на приходната част. Тогава да имаме разговор за някои други политики, които сега остават не толкова добре финансирани, колкото би ни се искало. КНСБ поиска през юни месец в една системна и координирана обща визия над 1,33 млрд. лв. увеличение на разходите за заплати в бюджетните системи на разходите за заплати. Това, което виждаме в бюджета, е около 900 млн. лв. повече средства за персонал. Затова казах в началото, че в отделни направления това, което се отразява в бюджетната рамка е доста близко до исканията на синдиката и затова дадох и тази оценка за един бюджет, който е добър по отношение на възможностите, които държавата може да си позволи. Естествено с всички условности в данъчната политика.

Там различията ни остават.

Знаете, че ние сме против плоският данък и смятаме, че той трябва да бъде усъвършенстван с въвеждането на необлагаем минимум, който не виждаме през тази година и който би дал едни допълнителни средства 1,2 млрд. лв. за потребление и то в ръцете на по-нискодоходните групи, което би дало нов тласък на растежа на икономиката. Това е разговор, който ние водим. През септември пак с министър Горанов опитахме да сближим позициите по някои точки, както виждате, вече сме на едно мнение. Макар и тогава да не бе заявено, впоследствие след отделни срещи при министър-председателя максималният осигурителен доход беше повишен на 3000 лв. , както бяха заложени първоначално нашите предложения за бюджета 2019 г. Това не е самоцелна стъпка, видите ли да накажем младите ИТ специалисти, както някой каза, а обратно на тези 135 хиляди души, които получават доход над 2 600 лв. да им дадем възможност за повече права в цялата осигурителна система, не само за пенсия. Повече права, когато младата ИТ специалистка майка излезе в майчинство или когато вземе болничен.

Повдигането на тавана на максималния доход

не само влияе върху максималната пенсия и прави възможно нейното сериозно нарастване на 1200 лв. с около 300 лв- ръст, но както казахме и генерира допълнителни права за всички тези, които плащат по-високите вноски с около 50 лв. следващата година. Една пета от тези 50 лв. отиват директно по тяхната индивидуална партида. Кой какво точно е натовари и дали са увеличени данъците в България предстои да спорим. В това число и с вицепремиера Симеонов, който твърди, че данъците се увеличавали в България. Данъците не се увеличават. Увеличават се вноските и оттам правата на тези, които ги правят. Нещо доста различно от опростеното твърдение, че видите ли някой натоварил най-творческата част от българските работещи. В споразумението, което вече цитирах има два други важни раздела.

Единият е как тези 900 млн.лв. увеличение на разходите

за персонал да бъдат по-справедливо ориентирани към работещите в бюджетните системи. Тук съгласието, което бе постигнато, е да бъдат извадени пред скоби в рамките на бюджетите на първостепенните разпоредители и в рамките на нарастването, което е осигурено по отделните министерства и ведомства , приоритетно да бъдат изведени напред агенциите, които са на терен и двете приходни админстрации. Аз съм убеден, че в рамките на законовите текстове в бюджета и след това г-н министър, през постановлението за изпълнението на бюджета. Всичко това, което сме заложили ще стане факт. Другото, което там е заложено да има постянна, твърда, инфлационна част в увеличението на заплатите в бюджетните системи, което да направи възможно от една страна да се поемат увеличените разходи, заради ръстът на някои цени, от друга страна да има възможност за диференцирано увеличение в отделните ведомства, съобразно приноса на отделните служители. Този принцип, заложен там, ние се надяваме да видим в законовите и подзаконовите нормативни документи, регулиращ бюджетната материя.

В разходната част на бюджета

тези повече от 5,8 млрд.лв. спрямо очакваното изпълнение за 2018 г. , които ще бъдат направени за следващата година, освен заплатите, които вече коментирах имаме с около 1,2 млрд. лв. повече разходи в социалното осигуряване най-общо казано. Това разбито на три, за да бъде по-лесно дава половин милиард за пенсии, половин милиард за здраве и около 200 млн. за социални помощи и обезщетения. Това не може да не е добра новина. Естествено, че не стига. Винаги ще трябват повече, но това прави възможно нарастването на средната пенсия с малко над 6% - 6,2%. Както казах вече за 41 хиляди отпаданането на тавана на пенсиите за тях самите, тъй като тяхната пенсия е в рамките на тези 1200лв., които вече коментирахме. Важно уточнение е, че нито един български работник, който работи в условията на трета категория няма да има таван за неговата пенсия. По простата причина, че най-високата изчислена пенсия за всички от 3-та категория е 1100 лв.

Тоест около 20 хиляди души ще останат с отрязани пенсии

и то предимно категорийни работници. Категорийни в сферата на индустрията и някои от тях в силовите ведомства. Това е най-общо казано.Тези близо 11,7 млрд.лв., които ще похарчи държавното обществено осигуряване, всъщност само една трета от тях са финансирни от данъци. Припомням, че когато подновихме усилията си за продължаване на пенсионната реформа в 2014 г. това съотношение беше близо 56%, ако не се лъжа. Една доста сериозна стъпка напред за стабилизиране на осигурителната система в частност пенсионната, което трябва да ни радва. Това дава надежда напред за поколенията такива каквито мен след 10 години да получим пенсия, такава каквато очакваме, а не някоя, с която не можем да преживяваме.За първи път трансферът от републиканския бюджет към държавното обществено осигуряване пада под 4 млрд. лв. За пръв път от много години. Както казах е около една трета от общите разходи за социално осигуряване. В общ план това, тъй като ако влезем в много конкретика, ще стигнем и до много въпроси. Като цяло - едно прилично нарастване на доходите.

Не това, което искахме точно,

в отделни системи ние ще продължим да се борим в рамките на първостепенните разпоредители за по-високи увеличения, достигащи 15% - 20% предвид ниските бази и ниските заплати и в културата, домовете за социално подпомагане, в някои части в здравеопазването, някои части на науката – младите учени, сценичните изкуства, работещите във филхармонии и опери. Нашият подробен анализ ще представим утре на НСТС и след задълбочения дебат днес, там, където нашите федерации виждат възможност на някои допълнителни увеличения в рамките на заложената рамка.