Бюджетът за 2019 г. – обичаен, но и по-щедър

От една страна бюджетът харчи повече, ръстът на разходите в номинално отношение е около 6 млрд.лв. спрямо очакваното изпълнение за тази година. Така че от тази гледна точка, в публичната сфера се разходват повече пари. Това не означава автоматично, че бюджетът е социален, защото тези пари идват от хората, включително чрез мерки за по-високо данъчно бреме. Визирам данъка върху старите коли, вдигането на максималния осигурителен праг. Така че повечето харчене през бюджета винаги идва отнякъде. Определено бюджетът е по-щедър от предходни години. Водещото е това 10% покачване на заплатите в публичната сфера, което се вижда в консолидираната рамка. В известна степен то следва процесите в икономиката. Трябва да се има предвид, че леко ще изпревари ръстът в частния сектор, тъй като най-вероятно там ръстът ще е по-малко от 10%.

В публичния сектор се предвижда с една идея

по-сериозно покачване, но пък и там нещата са от година на година по-критични. По отношение на пенсиите също има покачване. То е около 5%, но е по-малко от ръста на заплатите. Тази година ръстът на пенсиите беше изяден от инфлацията, то следващата с този ръст и с прогнозата поне към момента да се успокои инфлацията, би трябвало да е по-благоприятна за пенсионерите. През 2019 г. те би трябвало да спечелят нещо, а не да бъдат социално хванати от по-високите цени. Водещо, освен по-сериозния ръст на разходите е, че отново се планира дефицит. Тук буферът най-вероятно отново са капиталовите разходи, които са разписани да нараснат с 2 млрд. лв. Знаем, че те много често се задържат за края на годината. Голяма е вероятността, ако приемем, че следващата година се пълни излишък, той да бъде от неосъществяване на капиталови разходи.

Бюджетът за 2019 г. е сходен с предходните

бюджети, с малко повече напомпване на публични разходи. Има  пари в него, което  прави поносимо раздуването на разходите. Лошото е, че се планира дефицит. Има данъчни новини, които са две-три, но все в посока нагоре. Липсва някаква голяма реформа. В здравеопазването очевидно по-големите промени ще се отложат за 2020 г. Сега по-скоро ще бъдат доуговаряни и доизбистряни, но няма да влязат в сила през 2019 г. Големи изненади няма. Факт е, че данъкоплатците доста успешно пълнят хазната. Тази година само до края на лятото с един милиард повече бяха влезли само от подоходен данък и осигуровки спрямо същия период на миналата година. С малки мерки всяка година данъкоплатците отделят повече. Бюджетът има ресурс и към момента е с доста голям излишък. Следващата година се предлага увеличение на максималния осигурителен праг. В самото правителство също има спор. Най-вероятно ще се вдигне данъкът върху старите коли. Това ще окаже различен ефект. В големия град се гони екологичен ефект – по-малко замърсяване. В малкия град и в селото, няма толкова замърсяване, но хората и там ще платят този по-висок данък.

Покачването на здравните вноски с обсъжданите 12 лв.

най-вероятно ще бъде отложено за по-следващата година. Ще влезе в сила тол системата, което също ще коства допълнителен ресурс на гражданите. Беше хубаво да видим и контрамерки, свързани с намалението на някои данъци, но няма такива. Всяка година се обсъжда и плоският данък и общата рамка. Това е нормално, не е неочаквано. Не мисля, че ни предстои някаква сериозна промяна. Поне докато правителството е в този формат. То нито иска да отменя данъци, нито иска да сваля някои данъци. Относно кампанията за необлагаемия минимум – тя няма да доведе до промяна сега. В бъдеще за дебата е важно да знаем, какво стои зад всяко едно предложение, тъй като необлагаемият минимум на нивото на минималната работна заплата, означава почти половината приходи от подоходното облагане да изчезнат. Ако няма консенсус за свиване на ролята на държавата, би довело до вдигане на общата ставка минимум с 15%, най-вероятно въвеждане на прогресивен елемент със ставки и над 20%.

Това автоматично означава и вдигане на корпоративния данък

и съответно данъка върху едноличните търговци. Тоест необлагаемият минимум най-вероятно върви с общо покачване на ставките на преките данъци, което според мен, не би било добра новина и не би било и подкрепено от повечето хора. Много сектори се опитват да се преборят за диференцирана ставка ДДС. Не трябва да забравяме, че ДДС е най-доходоносния източник в бюджета. Напрактика от тези приходи зависи бюджета, както и от приходите от акцизи. По принцип винаги съм бил критичен към опита да се диференцира ДДС. Поради простата причина, че отстъпването му за един сектор, би повлякло крак и така и други сектори биха поискали същото. Ако се направи за лекарствата, хората ще кажат, защо не се направи и за хляба, защо не и за книгите. Вече дори имаше идея и за новите жилища. Тоест най-различни сектори ще започнат да искат същото. Веднъж, след като си отворил вратата, ще е много трудно да откажеш. Най-вероятно и самото финансово министерство не иска да се поставя в тази неудобна ситуация. По-добре е, ако ще се свива ДДС, тоест ще се намаля разпределението през държавата, това да стане за всички. Ако се свали общата ставка на ДДС, то това ще доведе и до по-малко приходи в бюджета, а това значи по-ефективно харчене.

Важно е бизнесът да не гледа толкова към бюджета,

тъй като този бизнес, който е напред и който ни дърпа, е този, който не гледа към бюджета. Бизнесът, който си работи, не зависи от публичните средства. Далеч е от обществени поръчки и скандали, далеч е от тежко регулираните сектори. Бизнесът, който е в производството, в услугите, ориентиран за външните пазари, не зависи от бюджета, а от данъчните мерки в бюджета. ИТ сектора, например е доста недоволен от вдигането на минималния праг, тъй като една трета от хората, които ще бъдат ударени са именно там. Извън данъчните новини, разходно не мисля, че бизнесът трябва толкова много да гледа към бюджета, а по-скоро към това да бъде конкурентен. Този бизнес, който вече е обвързан с бюджета, близък до политици и често е обвързан със скандали, за него също по-скоро има положителни новини, тъй като надуването на разходите означава и повече пари за бизнеса, който разходва публичен ресурс.

Капиталовите разходи са доста увеличени с 2 млрд. лв.

Голяма част от тях отиват до частния бизнес. Друг е въпросът, че това носи след себе си скандали. За него също има добри новини, защото има повече пари в бюджета. Бюджетът е по-щедър, тъй като има повече пари заложени, рекорден е всяка година, предвид разходите. Добър е този бюджет, който бори по някакъв начин проблемите и прави реформи там, където не работят системите. Тук няма някакви тежки реформи. Така че не можем да кажем автоматично, бе бюджетът е по-добър, а обичаен и по-щедър.