Здравната карта все още не е проработила

Чакаме разрешение да започнем лечение на сърдечна недостатъчност със стволови клетки, казва проф. Генчо Начев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Засега не е променила нищо, но това, което ще промени е, че там, където няма нужда от медицински услуги, те няма да може да се създават. Защото здравната карта определя това – къде от какви медицински услуги има нужда. Но, за да не остане тя само едно пожелание, трябва да се направи анализ на сегашното състояние на системата. И там, където има прекалено голямо предлагане на медицински услуги – повече от необходимостта, здравната каса трябва да сключва договор само с най-добрите доставчици. Ако има шест болници с едни и същи услуги, а трябват само две, касата трябва да избере тях. И обратното – там, където няма определени услуги, трябва да се даде възможност, ако държавата няма средства, частни инвеститори да ги предоставят. Така навсякъде ще има равен достъп. У нас сега има предлагане на услуги, но достъпът до тях не е равнопоставен, особено когато говорим за високоспециализирани дейности. Има градове, където има свърхпредлагане и други, които са забравени от Бога и в които няма никакви услуги.

- Трябва ли обаче в тези региони – забравените от Бога, да има високо спецализирани услуги?

- В цяла Северозападна и Централна България няма сърдечна хирургия – това нормално ли е! Защо трябва хората от Плевен или Търново да пътуват до Варна и София. Защо един университетски център няма кардиохирургия, а в София са шест, защо!

- Нали точно това беше целта на здравната карта, касата да сключи договори само с нужните центрове, не се ли получи така?

- В София здравната каса сключи договор и с шестте кардиохирургии, което е безумно. Няма такъв град с население от 2 млн. души, където да има шест кардохиругии. На 2 милиона са нужни максимум две. Така че, засега не виждам промяна, но здравната карта е изключително важен документ, който трябваше да се приеме още преди 15 години. Ако това беше станало, сега нямаше да има това безразборно изникване на здравни заведения в области, които са финансово изгодни.

- Смятате ли, че здравната карта наистина ще ограничи създаването на нови болници?

- Със сигурност ще ограничи създаването на нови болници, но аз се надявам от следващата година Касата да вземе нещата в свои ръце и да сключва договор само с тези, от които има нужда, а не да продължава инерционно да сключва договор с всички като намалява обемите. Това не е решение, а води до раздробяване и намаляване на качеството. Защото, за да има качество, трябва да се поддържа определен обем дейност.

- Как се отразява тази инерция на "Св. Екатерина" и на болниците, които имат кардиохирургии?

- Специално „Св. Екатерина" не може да се оплаче, защото правим така, че да влезем в лимита, който ни се дава. Нямаме дългове. Имаме положителен финансов резултат за първите 6 месеца – повече от половин милион. Което говори, че болницата се управлява правилно. Тоест ние се съобразяваме с наложените правила, може да не сме много щастливи. Но аз не мисля, че такива правила като лимитите са най-доброто. Всъщност касата търси начин да си управлява бюджета и да влиза в неговите рамки, мисля, че, ако тя въведе няколко мерки за оценка на качеството, за оценка на показанията за извършване на определени дейности и съответно на качеството на резултата от тези дейности, ще може много по-ефективно да изразходват бюджета си. Защото тогава парите ще може да се насочват там, където има нужда и където услугата е най-добра.

- МЗ вече издаде наредбата, по която касата да сключва договори с болниците в местата, където те са повече от нужното. Очевидно тя не е приложена. Мислите ли, че има връзка с политическата обстановка – предстоят избори?

- Не толкова с политическата обстановка, по-скоро с лобирането. То не е политическа обстановка, а използване на политическо влияние. Лобиране и финансови интереси, това е. Няма такъв бизнес в света и България, който преди да си започнал, да ти е сигурно, че каквото произведеш, ще ти се плати, без значение от качеството. А и да не се грижиш за кадрите, а да ги вземаш на готово.

- В тази връзка оправдавате ли решението на Надзорния съвет да отдели бюджет за две частни болници, които имат нови дейности тази година? Правилно ли е да има такива изключение от правилото по „целесъобразност"?

- Ами хубаво е Надзорният съвет да обоснове, каква е тази целесъобразност. Защото, ако наблизо няма такава дейност, в рамките на 100-200 километра, и ако за нея е инвестирано, защо да се чака една година. Това е целесъобразност наистина. Но трябва да се обоснове. Правилата трябва да важат за всички.

- „Св. Екатерина" е една от малкото държавни болници без дългове, каква ви е прогнозата за останалите?

- Аз не мога да давам прогнози за останалите, защото нямам данни. Но държавата трябва да бъде по-добър стопанин, по-добър собственик. Там, където се трупат дългове, трябва да се направи първо анализ, защо се трупат. Защото, ако има много дейности, за които не се плаща от касата, трябва да се помисли дали не може да се направи преструктуриране. За да няма разпиляване на една и съща дейност в няколко държавни болници, те могат да се обединят, да има по-строг контрол върху харченето, което да е съобразено с приходите. Това е пътят според мен. А не да се върви по инерция, защото болницата е структуроопределяща и без нея не може. Да, така е, но трябва да се направи сметка кои са губещите звена, защо и може ли се промени това. Има си правила за мениджмънт на болници.

- Какво се случва с прословутото обединение на 9-те болници около „Св. Екатерина"?

- Засега няма нищо. Всички сме в очакване.

- Броят на университетските болници нараства стремглаво през последните години, мислите ли че това е добра политика?

- Не. Защото, какво значи университетски болници. Те трябва да дават възможност на студентите да получат практически познания за услугите в болничната помощ. За тази цел лечебните заведения трябва да имат добри преподаватели и професионално подготвени, според европейските и световни норми, кадри – такива които са специализирали навън. Тези болници трябва да прилагат най-модерните методи на лечение, да имат най-модерната апаратура, за да могат студентите да се запознават с това, което днес е актуално. Голяма част от болниците, които сега станаха университетски, са предимно към Медицинския факултет на Софийския университет. Той нямаше такива болници, за мен той е изкуствено създаден, но това няма значение. Всъщност частните болници станаха университетски, сключвайки договор с този университет. Това не е нарушение на закона. Въпрос на министерствата на здравеопазването и образованието е, ако в тях изобщо има някакъв интерес в тази област, да не се разпиляват кадри наляво и надясно. Защото какво става сега, кадрите от едните университетски болници започват да преподават в другите университетски болници, преливат се. Добре, дава се възможност на хората да печелят по този начин, но аз не смятам, че качеството на образование, е на нужното ниво.

- „Св. Екатерина" успява ли да задържи добрите си кадри?

- Не сме имали досега проблем с кадрите. Разбира се винаги има някакво текучество, но то е предимно по отношение на сестрите. Лесно е да спечелиш една сестра с 200 лв. по-висока заплата, а след това да се окаже, че си я поизлъгал малко, защото тя не се е сетила, че вътре влизат и осигуровките. При лекарите е по-трудно, но там има специалисти с високо ниво на професионална подготовка, а не всеки от тях може да стане ръководител, защото местата са малко. Тогава наистина има основание някои от тези кадри да се преместят, за да станат шефове на клиники в други лечебни заведения. Аз никога не съм ги спирал, това е нормално, защото ние сме една ковачница на кадри и ако се замислите всички ръководители в кардиохирургията са излезли оттук.

- Има ли специализанти в „Св. Екатерина"?

- Само през последните две години съм назначил 4 човека на работа в кардиохирургията още от студентската скамейка. Те са били в кръжок, работили са в реанимацията, докато са следвали. След това ги направихме болногледачи, за да са в директен контакт с болните. Същото се отнася за отделението по реанимация и анестезиология, за кардиологията. Това са млади хора, които са посветили живота си на медицинската професия, самият факт, че искат да се докоснат до реалната медицина още, докато следват говори, че те се отнасят с голямо уважение към нея. Затова с голямо удоволствие давам шанс на такива хора да се развиват. Всички колеги сме готови да им дадем познанията си, литература, от която да черпят информация, да ги пратим по-късно, когато се научат поне малко, на специализация в чужбина, за да надградят знанията си. Мисля, че това е много важно за младите хора и само така, като виждат естествения ход за тяхното професионално развитие, като знаят какво ще стане след 5 години, ще останат тук. Защото аз не мисля, че те отиват навън само заради парите. Ако се замислите, ще видите, че заплатите не са много повече в сравнение със стандарта, който трябва да издържат. В същото време работата там е още по-тежка, макар че и тук се работи без работно време. Така че, при емиграцията освен финансовият фактор, роля играят възможностите за професионално развитие и уредената страна.

- Ще развивате ли в болницата нови дейности?

- Няма таван за развитието на една болница, светът върви напред особено в сферата на медицината. В областта на кардиологията., след като първи въведохме транскатетърните клапи и ендопротезирането на аортата с катетри, сега се оглеждаме за две неща. Едното е така нареченото катетърно лечение на митралната недостатъчност. При него се чрез един митраклипс с катетър се закачат две платна и се намалява връщането на кръв. Опитваме се да започнем да работим и със стволови клетки, искаме да се включим в клиничните проучвания, които са в Европа. Имаме много покани и чакаме разрешение от ИАТ, за да започнем тази дейност. Идеята е да се използват автоложни стволови клетки, които след обработка, могат да се инсталират в коронарните съдове чрез катетър. При другия метод при отворено сърце те се слагат директно в миокарда и се проследява какъв е ефектът. Методите ще се прилагат при хора с крайна степен на сърдечна недостатъчност. Въвели сме всички механични средства за асистиране на циркулацията, това са така наречените изкуствени сърца. Тази година сложихме вече 3 на млади хора, те служат като мост за трансплантация, защото без тях пациентите не могат да дочакат естествено човешко сърце. Има и случаи, при които това е постоянна терапия.

- Листите на чакащите – удължиха ли се?

- Не, същите са.

- Промяната на собствеността на най-голямата частна болница у нас ще окаже ли влияние на пазара според вас?

- Не мисля, че ще окаже голяма промяна на болничния пазар. Турция не е член на ЕС, а тук могат да се лекуват граждани на общността и техните каси да плащат за това. Ние знаем, че в Европейския съюз има голям брой граждани с турски произход, които системно се прибират и може по пътя да ползват услугите на тази болница срещу финансиране от ЕС. Разбираемо е желанието на такива инвеститори да влязат на българския пазар, няма нищо лошо, ако с тях влезе и съответното ноу-хау. В края на краищата българските граждани получават възможност да се лекуват в болници с добро качество. Но, за да сме сигурни, че това е така, трябва да има контрол над качеството, а такъв липсва.

- Мислите ли, че ще се появят и други подобни инвеститори?

- Не вярвам, че ще има голямо желание от западните страни, тъй като там има достатъчно предлагане, а и тук пазарът също се насити.