Бизнесът срещу новите правила за касовите апарати

За удължаване на срока за приложение на Наредба Н-18 и за спешното й преработване настояват браншови и съсловни организации

Съсловните организации подкрепят усилията на финансовото министерство в тази насока, каза Станислав Попдончев от БСК. „В същото време, работещият „на светло" български бизнес е сериозно притеснен от изключително кратките срокове, в които трябва да приведе дейността си в съответствие с изискванията, както и непрецизно формулираните текстове в наредбата, които създават неяснота, правна несигурност и икономическа непредвидимост. Длъжни сме да отбележим, че

новите изисквания в наредбата създават допълнителна

административна тежест и изискват нови разходи, които ще бъдат значително по-високи от първоначалните оценки", каза представителят на БСК.

Има различни данни за реално функциониращите фискални устройства, но понастоящем те са не по-малко от 250 хиляди. От тях над 100 хиляди не подлежат на обновяване и ще трябва да бъдат подменени. От оставащите 150 хиляди устройства – около 50 хиляди са фискални принтери, при които доработката ще е по-изгодна от закупуване на ново устройство, но и тук ще се наложи подмяна на поне 10 хиляди устройства. И още около 100 хиляди устройства, за които търговците ще трябва за изберат дали да ги обновят или да си купят нови. Практиката показва, че в много случаи е по-изгодно да се закупи ново устройство, вместо да се обновява съществуващото.

„Трудно могат да се изчислят общите разходи за постигане на съответствие с изискванията на Наредбата, тъй като все още съществуват твърде много неясноти, вкл. за цената на новите устройства и новия софтуер, както и за стойността на преоборудването на старите устройства. Почти сигурно е, обаче, че

„белият" бизнес ще калкулира милиони левове

допълнителни и непредвидени разходи. Тежестта няма да е разпределена равномерно, тъй като лицата, които използват и системи за управление на продажбите в търговските си обекти, ще трябва да понесат още по-високи разходи", отбеляза Станислав Попдончев.

Според Ясен Танев (БАРБС), трябва да се има предвид, че голяма част от софтуерите за касови апарати съдържат много функции, касаещи конкретна специфика на даден клиент, които се свеждат не само до отчитане на продажбите, но и до отчетност на персонала, управление на процеси, визуализиране на поръчки и др. На практика, липсва методологията и експертизата, за да могат контролните органи обективно и правилно да установяват съответствието на един софтуер с изискванията на Наредба Н-18. На този фон, предвижда се при установяване, че един софтуер не отговаря или е спрял да отговаря на изискванията на Наредба Н-18, контролните органи ще издадат акт и ще уведомят всички ползватели за издадения акт, независимо от това, че все още актът няма да е влязъл в сила, т.е. преди съдът да се е произнесъл по неговата законосъобразност. Такова предварително уведомяване ще доведе до това

всички клиенти на нарочения софтуер да го сменят,

за да не носят самите те отговорност. Дори съдът да отмени административния акт, негативните последици за производителя на софтуер ще са налице и е много вероятно да доведат до неговата несъстоятелност, категоричен бе Ясен Танев.

Според новите изисквания на Наредбата, подмяната на фискалните устройства (ФУ) и инсталацията на софтуера трябва да се случи абсолютно едновременно. Това означава синхронизация между поне 5 различни фирми​ (лицето по чл. 3, производителя на ФУ, производителя на софтуера, сервиза на ФУ, инсталатора на софтуера), т.е. подмяната на ФУ и софтуера би отнела твърде много време и е на практика невъзможна за изпълнение.

„Ние, като производители на Бизнес софтуер, имаме предимството да общуваме с реалния бизнес и заедно да обсъждаме реалните процеси в работата му и да предлагаме решения. В последните седмици ни е сложно да обясним на малки, средни и големи потребители на софтуер какво точно да направят, за да запазят инвестициите, да изпълнят нормативната уредба и да спазят сроковете. В тези разговори сме и мисионери, които комуникираме и посланието на МФ, и целите, поставени за ограничаване на сивия сектор. Това, което установихме е, че отговорният „бял" бизнес има желание да съдейства, но не разбира какво може да се направи, защото текстовете изискват много тълкувания, част от тях са не приложими в общия случай, а за други каквато и да е незабавна промяна в края на бюджетния период е невъзможна", разказа Ясен Танев.

Той изброи 11 стъпки, които отговорният собственик

трябва да направи, за да изпълни изискванията на Наредбата.

„Ако не ползвате касов апарат или сте в сивия сектор, то Вас това не Ви касае и няма и да ви засегне. Ако сте бял и отговорен, то вече е късно да започвате, защото няма да успеете. Ако имате 20 търговски обекта, за пускането на новата версия ще са Ви нужни 20 дни, ако имате 100 – 60 дни. Но освен да се занимавате с програмите, трябва да бракувате сегашните си устройства, да обновите старите или да купите нови. И да подадете всички необходими декларации", каза Ясен Танев и допълни: „За да имате бизнес, не е достатъчно да разбирате само от него, за да сте лекар, не е достатъчно да можете да лекувате. Всички трябва да сте поне малко IT и финансови експерти. A тези ресурси свършиха ...".

Представителят на БАРБС напомни, че електронната търговия и споделената икономика вече не са бъдеще, а реалност. „България е част от световния пазар и, както ние изнасяме продукти по света, така и светът работи в България. Сегашните срокове ни компрометират. И една добра идея може да се превърне в огромно объркване. В Наредбата има много дребни детайли или текстове, които могат да заплащат компания от закриване, а управителя и – на съдебно преследване. Сериозният и светъл бизнес не може да си позволи тази ситуация и всички ние искаме да сме полезни в създаването на модерната фискална рамка. Другите просто не ги касае това усилие", каза още Ясен Танев.

Не на последно място,

промените в Наредбата създават условия за нелоялна

конкуренция между българския и европейските доставчици на фискални устройства, а това крие опасност от процедури за нарушения на европейското право.

Ричард Алибегов (БАЗ) изрази силно притеснение от факта, че някои текстове в Наредбата предвиждат хипотези, в които трябва да се предаде на НАП целият сорс код на системата, за всички нейни версии, при това - без никакви гаранции за опазването на интелектуалната собственост, в нарушение на Закона за авторското право. Освен това, информацията може да попадне навсякъде и директно да накърни интересите на собственика ѝ. НАП ще има достъп до лични и чувствителни данни на съответния търговец и неговите клиенти и контрагенти, а в системата на здравеопазването – и до пациентите и тяхното здравословно състояние, както и до цялата дейност на лечебното заведение, без в наредбата да са предвидени гаранции за сигурността на този достъп и без каквато и да било отговорност в случай на злоупотреба или „изтичане".

Друг притеснителен момент е, че се предвиждат нови основания за налагане на принудителна административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни", но този път при неспазване на реда за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, вкл. и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител и използване в търговски обект на софтуер за управление на продажбите, невключен в списъка на одобрения софтуер. „Неприемливо е да се запечатва целият обект при първо нарушение или малозначително нарушение, или дори при нарушение, за което не е виновен собственикът или операторът на обекта, а например, някой служител", категоричен бе Алибегов. Той даде конкретни примери от практиката си на собственик на верига от заведения за хранене, с които демонстрира нагледно как новите изисквания биха се отразили върху бизнеса и доколко са изпълними в този им вид и при тези срокове.

Д-р Николай Брънзалов от БЛС

представи основните искания на браншовите

и съсловните организации, а именно:

- Удължаване на сроковете, предвидени за изпълнение на изискванията на Наредбата.

- Прецизиране на използваните дефиниции и разпоредби, за да се изключат възможности за интерпретации, които не са съобразени с целта на Наредбата или биха насърчили и позволили недобросъвестни практики при контролиращите и контролираните.

- Всеки софтуер да бъде сертифициран преди въвеждането му на пазара, за да се избегнат случаите, в които един софтуер се обявява за несъответстващ на изискванията на Наредбата, преди да е осъществен съдебен контрол.

- Изменения в самия ЗДДС, според които административно-принудителните мерки от типа „запечатване на обект за срок до 30 дни" да не се прилагат при първо нарушение.

- Въвеждането на стандарти относно сигурността на информацията, до която органите на НАП имат достъп, и ясно дефинирана отговорност на съответните органи и институции в случай на злоупотреба с такава информация или „изтичане" на такава информация.

- Премахване на неравнопоставеността в изискванията и критериите към различните участници в търговския процес

- Премахване на дублиращите се изисквания във фискалната среда чрез въвеждане на нови системи за контрол на дейността на бизнеса.

- Модернизация на фискалния процес чрез модерна законова рамка за регистрация на плащания, продажби и фактури в контекста на електронното управление и дигиталната икономика.

„Предприемаме действия за обединяване на всички браншови и професионални организации за единна позиция по отношение на Наредба Н-18. Търсим диалог с министъра на финансите и НАП и сме готови да участваме на експертно ниво във всякакви работни групи за прецизиране на Наредба Н-18", съобщи Станислав Попдончев (БСК). Той изрази готовност при липса на диалог да бъдат сезирани съответните институции, включително компетентният съд. Освен това, налице са дискриминационни разпоредби, поради което може да бъде сезирана Европейската комисия или да се приложат международни договори за защита на инвестициите.