кауза

Не стоим добре на картата на трасплантациите

23-10-2018 07:52
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Не стоим добре на картата на трасплантациитеЗа да се реши проблема с белодробните присаждания, трябва да се намерят средства, категоричен е проф. Димитър Петков
Заради седмицата, посветена на донорството, специално потърсихме за коментар едно от имената в кардиохирургията и сърдечните трансплантации - проф. Димитър Петков от УМБАЛ „Св. Екатерина". Къде е скрито ключето за тях, ще го открием ли скоро, ще възродим ли славата на България, като държава с една от първите успешни транспланатации на сърце. Вижте неговото мнение.
- Проф. Петков, каква е историята на сърдечната трансплантация у нас?

- Историята на сърдечната трансплантация у нас минава през два етапа. Първият етап е 1984-86 година, даже до 1988 година, когато са идвършени 6 трансплантации. Тогава всеки един от водещите хирурзи, като проф. Генчо Начев, проф. Александър Чирков, проф. Бояджиев и покойният вече доц. Мишев, са извършили по една от тези трансплантации. За съжаление документацията през този период е унищожена. Така се е случило през Възродителния процес. По данни от колеги преживяемостта на малкия Иванчо е най-голяма, около година и шест месеца. След което има един период на политическо преустройство на държавата, тогава спират трансплантациите. Отново ги възобновяваме през 2003 година. От този период вече имаме и пълна документация. Всяка година се извършват между 5-6 до максимум 9 трансплантации до 2016 година. Това ни нарежда на седмо ниво центрове по брой трансплантации в Европа. През периода от 2003 до 2018 година листата на чакащите за сърдечни транспланатции е средно е между 35-40, но виждате, че има една голяма пропаст между броя на трансплантираните и броя на чакащите в листата. Броят на донорските ситуации е също малък, което е основен проблем. Обикновенно годишно има 8 до максимум 10 донорски ситуации. Не всяко сърце, обаче става за трансплантация. Или пък ако има хубаво сърце, няма подходящ рецепиент. Така че, ние успяваме близо 60% от тези донорски ситуации да уползотворим и да извършим сърдечни трансплантации.

- Как стоим днес, на картата на Балканите, знаейки че България е била пионер в сърдечната трансплантология?

- Първата трансплантация в социалистическия блок тогава е извършена тук. Сега стоим не много добре на Балканите, защото страни като Хърватска и Словения имат значително по-голям брои транспланатирани от нас. Те имат от два до три пациенти на милион население, при нас се получава цифра под единица на милион население. Така че, не стоим много добре, не сме на първите места, както се казва.

- Какви са причините за това?

- Основната причина е малкият брой донорски ситуации.

- Липса на медици, които да издирват пациенти в мозъчна смърт или пък стигмата към донорството, са сред другите причини?

- Има ги и двата момента, говоря в исторически аспект. Когато започнахме най-напред с трансплантации не бяха заинтересовани нито ръководителите на лечебните заведения, нито самите колеги, защото те не получаваха никави финасови седства за това. Тя беше чисто доброволна. В последствие се промениха нещата и започнаха да се дават пари, започнаха тези хора да се викат на обучение. Тук в София идват специалисти, които са от Франция, Германия, Англия. Четат им лекции и ги обучават. Броят на донорските ситуации се качи, но все още сме далече от желаното и от необходимото.

- Какво е донорството през тази година?

- Досега имаме 5 сърдечни трансплантации. Донорските ситуации са с 3 или 4 повече, на които сме отказали сърцата. Причината е, че те са били на пациенти, които са над 50 години. Според западноевропейските и американските ръководства оптималната възраст е 45 години. А и самите рецепиенти, които не са в изключително тежко състояние, примерно 30-годишен пациент много трудно може да се убеди да приеме сърце, което е над 55 години. При някои от тези сърца също провеждаме коронарография и откриваме изменение по коронарните съдове, които също са противопоказание за трансплантация. Други пък имат митрална или друга инсуфициенция, за недостатъчност на клапите говорим. Така че, гледаме стриктно да подбираме сърцето и то да бъде максимално добро, за да може крайният резултат да бъде максимално добър.

- Какви са индикациите за трансплантация на сърце?

- Общо взето това е крайната форма на сърдечна недостатъчност, когато по никакъв друг начин, с никакви лекарства не може да се въздейства и пада помпената функция на сърцето. Знаете че норамално сърцето изпомпва около 5.5 до 8.5 литра за минута, или фракция между 55 и 80, което се смята нормално. Като падне под 20 тази фракция, или като почне сърцето да изпомпва под 2 литра за минута или литър и нещо, тогава сърцето е в крайна форма на сърдечна недостатъчност. Обикновенно тези пациенти идват в крайно тежко състояние. Тук ги поставяме на вливания на медикаменти и когато медикаментите не могат да въздействат пациентите или загиват, или ако попаднат при нас им поставяме така наречените изкуствени сърца. Това са едни машини, които подпомагат функцията на сърцето.

- Колко време пациентите могат да изкарат с изкуствено сърце?

- Максимуът, който ние имаме като рекорд е 5 години и два дни, но в някои западноевропейски страни и САЩ международните конференции докладват за 8, 12 години, което никак не е малко.

- Професоре, след изкуственото сърце идва трасплатацията, нали?

- Точно така. Имаме вече известен брой пациенти, които най-напред са били на изкуствено сърце и след това при поява на подходящ донор експлантираме изкуственото сърце и поставяме вече нормално. Тази година имаме такъв случай, 2 месеца след поставянето на изкуственото сърце дойде донор, който е подходящ. Момчето беше 32 годишно и го трансплантирахме след това.

- След трансплантация кои са най-рисковите периоди за отхвърляне на присадката?

- Обикновенно, в ранния следоперативен период се разбира дали организма приема сърцето или не го приема. Ако пациента не се чувства много добре почваме с биопсии. Взимаме малки проби от трансплантираното сърце и се гледат под микроскоп. Вече колегите патолози ни казват тъканта от сърцето, която е взета дали е добре или пък има инфилтрация, дали съдовете са задебелени и т.н и могат да ни кажат имат ли отхвърляне и в каква степен е отхвърлянето. На базата на тази степен на отхвърлянето започваме веднага лечение с медикаменти, за да предотвратиме това отхвърляне на сърцето. При някои пациенти повлияването е бързо до седмица –две –три максимум, но сме имали и други случаи до 9-10 месеца докато потушим този процес на отхвърляне и пациента започне да се чувства значително по-добре.

- Каква е преживяемостта на пациент с ново сърце?

- Рекордът ни за сега е 14 години и той още е жив. В световен мащаб най-дългата е 24 години преживяемост, след сърдечна трансплантация. Сега има и аномалии Рокфелер да речем, според медиите той е 4 или 5 пъти трансплантиран, като последната е била на преклонна възраст, лично мен обаче ме съмнява това.

- От медицинска гледна точка, колко пъти е възможно да се присажда сърце на един пациент?

- Максимум още веднъж, да издържи. Защото лекарствата като циклоспорина и другите, които потискат реакцията на отхвърляне не са безобидни, увреждат бъбреците и останалите органи и започват да страдат и те. Много често изпадат в бъбречна недостатъчност, която недостатъчност може да прерастне в крайна форма и да се наложи и там бъбречна трансплантация. Имаме такъв случай на журналист, най-напред сложихме сърце, след това сложихме бъбрек.

- Каква е реалността от мечтата за трансплантация, до живота след нея?

- Здравите хора имат безброй мечти, докато болните само една мечта. Разбира се, живота на тези пациенти, които са трасплантирани е значително по-добър от крайната сърдечна недостатъчност. Голяма част от по-младите пациенти се върнаха на работа. Даже имах едно момче 18 годишно, което не можеше да си намери работа и му написахме специална бележка, която да му послужи ,че може да работи и започна като шофьор. Другите също, някакъв бизнес са завъртяли или пък работят нещо друго.Те са активни, върнати в активния живот на обществото, което мен лично много ме радва. Защото хора, които са обездвижени на легло да успееш да ги възстановиш и да ги върнеш в активна трудова дейност е постижение. Още веднъж да кажа, всичко е много индивидуално, при хора които добре приемат органа и имат малък процент на отхвърляне преживяват дълго, при други с голям процент на отхвърляне живеят по-малко. Но от друга страна изкуствените сърца не се използват само като мост към трансплантация те имат и друга функция- крайна форма на терапия. При възрастни пациенти или при такива, които са противопоказани за сърдечна трансплантация, като се сложи едно такова устройство, пак му увеличава живота с 10- тина години.

- Професоре, трябва ли да има промени в здравната система и какви да са те?

- Трябва да се помисли за направления, в които да има иновации. В момента ние, за всяка една иновация, която правим се стремим да намираме пари от някъде. Или спира финасирането и ние спираме с нея, което е проблем, защото лишаваме българските пациенти от съвременния начин на лечение, който е в Западна Европа. Значи трябва да има един отделен фонд за това нещо. Второто, което ми си иска много е за всички трансплантирани да няма финасови ограничения. Защото има пациенти, които се нуждаят от едногодишно лечение . В момента едногодишното лечение за отвхърляне е 25 хиляди лева. Понякога пациентите ни струват по 150-200 хиляди лева годишно и ние сме принудени да взимаме от останалите пациенти, за да даваме за тях, което е друго перо и трябва по някакъв начин да се поеме. Нужно е финасиране за това. И за белодробните трансплантации пак е същият проблем - трябва да се намерят средства да се направи програма, както е в Унгария, Гърция в съседни нам страни. Колегите ходиха във Виена и на други места, седяха 6 до 7 месеца, след което колеги от Виена отидоха и им помогнаха за стартиране на проекта на първите няколко белодробни трасплантации. Сега Унгария и Гърция си имат собствена програма за белодробни трансплантации.

- Оптимист ли се, че това и у нас ще се случи?

- Мисля, че ще се случи. Общественият натиск е много силен. И не е чак такъв проблем, просто трябва две специалности - хирурзи и пулмолози, да се съберат и да го решат и трябва да има един орган, вероятно това ще е МЗ, който да реши проблема.



ВМА разшири трансплантационните екипи

ВМА разшири трансплантационните екипи

Вече не една, а две клиники участват в реализирането на донорските ситуации, казва генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски
Четири нови трансплантации

Четири нови трансплантации

Това се случи в навечерието на Европейския ден на донорството на 12 октомври
30 трансплантирани се включиха в маратона на София

30 трансплантирани се включиха в маратона на София

По този начин те отбелязаха Европейския ден на донорството
МЗ с цел за до 100 донора на година

МЗ с цел за до 100 донора на година

Очаквам да чуя какво още трябва да свърши държавата, за да се облекчи труда ви, каза зам.-министър Бойко Пенков на координаторите
1153 българи чакат нов орган

1153 българи чакат нов орган

В Европейския ден на донорството НДК ще светне в червено
35 на сто от европейците не дочакват трансплантация

35 на сто от европейците не дочакват трансплантация

Данните бяха съобщени по време на откриването на изложбата „Да дариш живот"
1145 души у нас чакат за трансплантация

1145 души у нас чакат за трансплантация

Страната ни спешно се нуждае от санитарен самолет, стана ясно след среща на ИАМН с пациентски организации
16 лекари заминават за Виена на обучение

16 лекари заминават за Виена на обучение

Вече ще се търси най-доброто място за трансплантация на пациентите, включително извън ЕС, каза министър Ананиев
По 3 хил. евро на трафикант за донор

По 3 хил. евро на трафикант за донор

Двама са осъществявали връзката на желаещите да "дарят" орган и нуждаещите се
Разкриха канал за трафик на донори

Разкриха канал за трафик на донори

За участие в схемата са задържани четирима души
1 2 3 4 5 ... 14 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Октомври 2019