Изследват съдовете на краката с CO2
Около 12 процента от хората имат стеснения или запушвания на периферните съдове, сочи световната статистика. Техният брой нараства с годините, като достига до 20% при мъжете и жените над 70. Цифрата ще се увеличава заради появата на все повече пациенти с диабет и затлъстяване, смятат специалистите. При това състояние кръвта от сърцето не може да стига нормално до крайниците, тъй като те са запушени с плака. Обикновено проблемът поразява краката, но може да се срещне и при съдовете на ръцете. Освен захарната болест и възрастта, рискови фактори за появата му са пушенето, високия холестерол, обездвижването и атеросклерозата.
Как да се предпазим от запушване на съдовете
- Движете се, застоялият начин на живот е основна причина за появата на проблема. - Контролирайте високото кръвно, холестерола и кръвната захар. - Спрете да пушите, цигарите повишават риска между 2 и 6 пъти. |
Запушванията на периферните съдове са изключително опасни, тъй като могат да доведат до ампутация на крайници, инфаркт и инсулт. Основният симптом, предвещаващ проблема, е болката в краката при ходене и изтръпването им. При 40% от пациентите обаче тези усещания липсват. Други предвестници на проблема са загубата на муслкули и косми на крайниците, потъмняването на кожата им, липсата на чувствителност при докосване.
Лекарите диагностицират запушванията с редица изследвания, основна част, от които е ангиографията. Чрез нея те получават най-детайлна картина на стесненията на съдовете, за да ги отстранят. Това изследване обаче може да бъде опасно за определени групи пациенти, за които йодният контраст, който се използва при самата процедура, е опасен. Рискови за стандартната ангиография са хората със свръхчувствителност към тези вещества, с бъбречна недостатъчност, диабет, хипертония, висок креатинин ( Cr > 2.0 mg/dl), ниска скорост на гломерулна филтрация (eGFR< 60 ml/min). В тези случаи при ангиографията може да се получи контрастно индуцирана нефропатия. Това е нарушение на бъбречната функция, при което има 25% повишение на серумния креатинин от изходното ниво след изследването. Хората, които са получили подобни усложнения имат значително по-висока смъртност в сравнение с останалите, сочат клинични проучвания. Затова в тези случаи лекарите понякога предпочитат да не правят нищо, за да не увредят другите органи на пациента.
От няколко години обаче по света има алтернатива и за тези пациенти, която все още не е особено популярна в България. Това е така нареченият ангиодроид, с който спокойно могат да се диагностицират и лекуват запушени съдове на крайниците и при хора с бъбречни проблеми или непоносимост към йоден контраст. Причината е, че при този апарат ангиографията се прави с въглероден диоксид - CO2. Това позволява на лекарите да намалят дозата на йодния контраст до минимум, така че да не вреди на пациентите. Също така газът не се смесва веднага с кръвта, както йодният контраст, а я измества, след което бързо се изхвърля от организма през белите дробове. Така той не натоварва бъбреците и не предизвиква алергични реакции. Освен това изследването има по-ниска себестойност, тъй като консумативът за провеждането му - CO2, е безплатен за клиниките и пациентите.
Наши медици разработиха нов метод с ИИ
Телемедицината успешна в палиативните грижи
EMA oдобри 10 нови лекарства
5G проект за детско здравеопазване
Tой ще се изгражда в Бургас с европейско финансиране, съобщиха от министервто на транспорта
Революция в диагностиката на рак на простатата
В България вече се прилага роботизирана фюжън биопсия, съобщиха от болница „Дева Мария"