Да се обединим не от тясно партийни интереси
.jpg)
Вярвам, че има символ в това, че днес разискваме проблемите на здравеопазването. Надявам се те да бъдат чути. Но не трябва да ги интерпретираме политически. Секторът се нуждае от надпартиен консенсус. Трябва да се правят политики за здравеопазването, а не от него. За съжаление с цялата процедура на вота на недоверие от БСП направихте демонстрация как не се търси съгласие. Тръгнахте да представяте своята програма „Визия за България", но явно не разбирате, че хората не очакват в Парламента непрекъснато да спорим и да се караме, а да намираме решения. Всичко, което представихте в този вот не са силни аргументи, аргументите на силния трябва да почиват на нормативните документи и да предлагат алтернатива.
В уводите се цитираше Конституцията на Българи,
в която се твърди, че няма право да се налагат допълнителни финансирания, но това става по условия и по ред определени със закон. В този случай това е законът за здравно осигуряване (ЗЗО), така че министърът изпълни решението на Народното събрание (НС), като внесе концепция за усъвършенстване на здравно осигурителния модел. В хода на обсъждането й ние наистина се срещнахме с всички организации, не само с общинските болници, а и с областните, университетските и частните. Срещнахме се не само с БЛС, но и с БЗС, с БФС. Здравното министерство се срещна и със застрахователите, така че министърът наистина изпълни нарежданията на НС.
Слага се аргумента, че имаме нефункционираща
здравна система, защото има децентрализация на лекарствената политика, на търговете. Но явно от БСП сте забравили протестите на онкоболните пред МЗ преди това. Промените категорично подобриха достъпа до терапия. Бяха проведени различни механизми за подобряване на достъпа до лекарства, въведе се 100% реимбурсиране на есенциалната хипертония, опитваме се да оптимизираме и разходите. В тази посока се създаде Националния съвет за цени и реимбурсиране, създаде се Комисия за оценка на здравните технологии, провеждаме рефериране на медикаментите с десет страни. Ако предлагате по-ефективни механизми, сме насреща, за да ги реализираме, но не мисля, че намаляването на ДДС е механизмът. Това подпомага индустриите, не пациентите.
Относно нарояването на болниците.
Истината е, че от 2001 до 2018 г. имаме най-много разкрити лечебни заведения в периода 2013-2014. Тогава са дадени разрешения на над 20 частни болници, а за 2018 г. имаме досега само три разрешения за нови болници. По отношение на здравните показатели - там имаме своите успехи. Детската смътност достигна своето рекордно ниско ниво, имаме трайно увеличение на средната продължителност на живота.
Твърдите, че няма ясен регламент за какво пациентът доплаща, но това не е така. Ясно е за какво доплащат българските пациенти по наредбата за достъпа, там е фиксирано, че се доплаща за подобрени битови условия, избор на екип и т.н. Доплаща се и за медицинските изделия и услуги, които са извън пакета на здравната каса и те са описани в ценоразписи на входа на лечебното заведение. Но явно сте пропуснали нормативната уредба.
Искам да подчертая и погрешността,
че имаме ограничен достъп до медицинска помощ, самият факт, че имаме 3 млн. хоспитализации го опровергава. С извеждането на някои дейности в извънболнична помощ се търси решаване на проблема с прекалено голямата тежест на болничната помощ. Имаме и 13% намаление на дълговете на публичните болници в рамките на тази година. Факт са и проектите за обновяване на спешната помощ и трябва да бъдем обединени в усилието си това да се случи. Инвестициите в държавните болници са в порядъка на 180 млн. лв. за онкология.
Прочетох с голям интерес визията, която предлагате, но с изключение колективизирането на лечебните заведения, остойностяването на труда на лекарите, друго полезно не видях. Тази алтернатива звучи като лозунги от доброто старо време – капитализмът най-големият враг на комунизма. Наистина е важно да има конструктивна алтернатива и дебатът да даде посока. Ние трябва да се обединим не от тясно партийни интереси, а от този на гражданите, които представляваме.

По следите на здравната реформа с доц. Спас Спасков

Политическите партии спряха реформата

Болниците бяха много още през 2003 г.

По следите на здравната реформа с проф. Красимир Гигов

"По следите на здравната реформа" с проф. Генчо Начев

Не съм оптимист за здравеопазването
С химикала се вадят повече пари, отколкото със слушалката и скалпела, цялата работа се изроди, защото няма контрол, казва проф. Генчо Начев

Парите движат здравеопазването
И в това няма нищо лошо, ако се използват, както трябва, особено, когато са обществени средства, смята проф. Атанас Щерев

НЗОК ще стане и застраховател

Районни колегии подкрепиха БЛС за новия модел
