От любовта към четката до скалпела

Кандидатствах медицина с мисълта да стана хирург, не толкова лекар, казва д-р Цветко Георгиев

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

„Тази награда беше изненада за мен самият, получих я съвсем неочаквано", каза д-р Георгиев. За него обаче това не е лична заслуга, а споделен успех на работата на целия екип в Детската хирургия в „Пирогов", с който работи вече повече от 20 години. Това са хирурзи, реаниматори и други лекари, с които д-р Георгиев е споделял много терзания и борби, с които е устоявал, за да създадат и затвърдят във времето позицията на Детска хирургия-София като много добро и водещо на европейско ниво звено.

Д-р Георгиев решава, че

ще облече „бялата престилка" през 80-те години.

„Кандидатствах медицина с мисълта да стана хирург, не толкова лекар. Усещах такъв подтик в себе си", сподели лекарят на годината. Това обаче не му е била детската мечта. Той искал да стане художник, но така и не го приели в Художествената гимназия. И макар да продължил да рисува, професионалният му път отбил в друга посока. „Може би уроците по рисуване ми дадоха възможност да имам една реална триизмерна представа за човешкото тяло, за пропорциите в него, което много ми помага в работата. Това са едни неща, много назад във времето, не съм се мъчил да правя анализи на това как съм избрал професионалния си път, но знам, че съм направил правилния избор", добави той.

Той завършва образованието си през 1992 година и започва работа в Хирургията на Ботевград. Там има възможност да се учи от най-добрите –проф. Никола Цанков проф., шеф на хирургиите на Военна болница и на Правителствена болница, както и от един от основателите на хирургичната онкология в България -проф. Станко Киров. „Две големи имена, от които научих много за хирургията въобще, за хирургичните техники, за критичните ситуации по време на операция, затова как трябва да се държи един лекар в такива ситуации, как трябва да подходи и как да постъпи.

Те ми дадоха едно много добро начало

и така след 4 години практика, постъпих на работа в детска хирургия", разказа с благодарност д-р Георгиев. Там попада на други добри учители в лицето на проф. Ангел Боянов, на доц. Минко Панов. Те го въвеждат в дебрите на сложната хирургия на вродените аномалии, където д-р Георгиев намира много богато поле за изява. „Това е една много сложна материя, която изисква от лекаря нестандартен подход, изисква да прояви творчество и мисъл. Всеки случай да го разглежда индивидуално, за да даде най-доброто на дадения пациент", разказа още той. Голям опит придобива и благодарение на американски детски хирурзи, които в онези години гостували в България, за да предадат знанията и уменията си.

„Тогава я нямаше възможността за свободно пътуване, каквото сега имат младите специализанти. Но имахме щастието при нас да дойдат най-добрите", каза още д-р Георгиев. И както сега се говори у нас да бъдат канени гост-хирурзи, които да показват и демонстрират оперативни техники при трансплантации на бял дроб например, така това се е случвало преди. „Това даде един много силен старт за развитието на детската хирургия, имахме възможност да внедрим много нови методики в областта на храносмилателния тракт, на лечението на вродени заболяване на белия дроб, на жлъчни заболявания, което доведе до много добри резултат, на които сме свидетели днес", обясни д-р Георгиев.

И както повечето български лекари, така и

пред него е стояла дилемата дали да остане в България

или да потърси по-добра реализация в чужбина. По-голямата част от колегите му в университета правят втория избор. „2/3 от моята студентска група, с която поддържаме много активни отношения работят и живеят във Франция. Тях ги притесняваше липсата на адекватен и нормален регламент на работа в страната. Не можеха да работят спокойно и да реализират добре знанията и уменията си, тъй като конюктурата и структурата на звената не позволиха това и не на последно място имаха мизерно ниско заплащане, което не отговаряше на статута на един лекар. Това продължава да съществува все още в някаква степен.", разказа още д-р Георгиев. И макар многократно да се е замислял, дали да не последва примера на колегите си, в крайна сметка д-р Георгиев остава в България. Вероятно преценката ми за удовлетворението от това, което върша, възможностите, които съм имал да реализирам знанията и уменията си като детски хирург не са ме тласнали към такова решение. Резултатите от работата ми, но говоря за лечението на пациентите, а не за заплащането са достатъчно удовлетворителни, за да остана в тази страна", каза още хирургът.

На второ място любовта му към родината също е изиграла своята роля и е наклонила везната към решението да остане у нас. „Изключително харесвам България като позиция в Европа, като природа. Уникална страна.

Не харесвам държавността в последните 20-30 години,

но това може да бъде променено. А неизменчивото, завещаното от моя род си остава, аз съм българин и моето място е тук", каза още лекарят.

Случаите с пациенти, които д-р Георгиев няма да забрави не са един или два. Затова той не иска да се спира върху един конкретен пример. „Оперирал съм много деца с редки заболявания", каза хирургът. Неведнъж определени случаи са го будили нощем. А друг път именно в 3-4 през нощта се будил с решение, което търсил дни наред. За него обаче тези моменти са неотменна част от живота на един лекар. Той е щастлив, че лекува деца и признава, че удовлетворението от работата до голяма степен е по-осезаемо именно заради това. „Те се възстановят бързо, в тях има огромен жизнен потенциал и едно дете е благодатна почва да му помогнеш. Tо носи надежда за бъдеще, пред него стоят години, живот, развитие. И човек е в някаква степен и много по-удовлетворен", разказа той.

И макар да се чувства щастлив и в професията, и в семейството си, д-р Георгиев не скрива, че цената, която плаща, е висока. На първо място инвестицията в учене и практика, за които са необходими над 10 години. Едва след това може да се каже, че един лекар стартира своята професия, докато в други области човек може да напредне много повече само за 4-5 години, разказва д-р Георгиев. „Затова лекарската професия трябва да има най-висок статут и той да бъде припознат от обществото и да има възмездимост на всичките тези усилия.

В нашата страна това не съществува", казва той.

Цената е висока и от гледна точка на безсънните нощи и времето, което не е споделил със семейството си. Близките му обаче знаят, че лишенията си заслужават и винаги го подкрепят, сподели още той. Д-р Георгиев си спомня, че в началото на кариерата си е работил по 4-5 денонощия, почти без почивка.

През очите на лекаря българският пациент е многообразен. „Той е моделиран от социалната среда и митологията, която тази среда създава", коментира хирургът. Той прави разлика между пациента „преди" и „сега". В началото на своята практика д-р Георгиев помни българският болен като медицински еродиран човек, който се отнася с уважение към лекаря. „Отиваше на преглед със страхопочитание, чист, спретнат, с нови дрехи. Изчакваше пред кабинета и гласуваше пълно доверие на лекаря. Пациентът оттам насетне знаеше какво ще се случи и какво го очаква", обясни още хирургът. С времето обаче системата се променя, а с това и обликът на българския пациент. „Създаде се едно бих казал удобно и изкуствено противопоставяне лекар-пациент с възникването на финансовото взаимодействие с оглед лечението", обясни още той и уточни, че говори за периода след промените през 2000 година, когато се въвежда модела на здравната каса.

„И тогава се получи един дисонанс

между това какво иска да получи пациентът и какво трябва да получи. Какво може да даде лекарят и какво трябва да получи. Така изведнъж нещата между тези две страни, пациент-лекар придобиха съвсем друг характер, който ги постави в едни нечисти взаимоотношения и всичко това във времето се натрупа и за мен на тази база се получи, може би за някои политически кръгове една удобна ситуация, в която виновни за всичко бяха лекарите, а на лекарите пък бяха виновни пациентите. Тези неща продължават, но те не могат да продължат вечно", убеден е д-р Георгиев. Колкото до обсъжданата здравна реформа той се въздържа от коментари, преди официално да е видял предложения. Според него обаче в Европа има достатъчно добри модели на здравна система като немската, френската, австрийската. И най-удачно за нашата страна би било да приложим директно някой от тези модели.

„Интегрираме се към Европа, имаме изисквания от Европа, след като сме съгласни и приемаме тези условия, взимайки цяло законодателство, какво ни пречи да вземем най-добре работещата система. Ние можем да направим анализ на плюсовете и минусите. Вместо това политическите сили предлагат различни здравни системи и това вече години наред се повтаря. Не е работа на лекаря да измисли здравната система. Работата му е да лекува", каза още той.

Д-р Георгиев обича да разпуска сред природата. „Важното е, човек да се отдели, да излезе извън светската среда и рутината", обясни д-р Георгиев. Затова той предпочита да почива около планината и водата, за да се зареди с енергия за следващия пациент...