Реформата никога не е спирала

Парите за здравеопазване у нас са 14 пъти по-малко, отколкото в Германия, но то не е 14 пъти по-лошо, казва доц. Божидар Финков

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Доц. Финков, отново сме на прага на поредната здравна реформа, има ли системата ни нужда от такава?

- Труден въпрос. Отдавна работя медицина – над 45 години, все сме в реформа. Имаше две по-резки стъпки, които внесоха нещо ново – минаването към фондово финансиране, когато здравната каса започна да плаща някои дейности, беше първата. Втората голяма стъпка беше, когато изцяло всички дейности бяха поети от касата и много малко функции останаха към МЗ. Това са двете по-съществени промени. Други, по-резки, досега не са направени, въпреки че всяка година някакви се реализират. Повечето бяха за добро и допринесоха за усъвършенстване на финансирането, организацията в системата. Като цяло реформата не е спирала.

- Все пак – трябва ли системата да се промени сега и то рязко?

- Животът се променя, така че и системата ще го направи. Освен това всяка промяна води до нови взаимоотношения в нея и до подобрения за здравето на пациентите. Няма да кажа нещо, което се счита за общоприето – че парите стават повече, а здравеопазването по-лошо. Това не е вярно, има десетки примери колко се е подобрило лечението на различни контингенти с определени заболявания. Такива са онкологията, неврохирургията, кардиологията, ортопедията. Така или иначе независимо от някои недостатъци, които има по отношение на организацията, възможността за получаване на адекватно лечение, е налице и ще става все по-добра.

- Добре ли се чувстват лекарите ни в системата, на работното си място?

- Ако лекарят е удовлетворен от работата си, заплащането и в личен план, няма основание да е недоволен. Сами разбирате , че отделни медицински специалности са по-добре заплатени от други, някои дори са дефицитни. Това също трябва да бъде обект на внимание, когато се подготвят стъпки на реформата оттук нататък.

- Този път се предлага нова кардинална промяна – желанието е да се пипне здравно осигурителния модел, смятате ли, че предложните варианти са удачни?

- Вариантите по същество много не се различават. Тези 12 лева, за които стана дума, че ще трябва да плаща пациентът, той и в момента плаща достатъчно, така че те са капка в морето. Въпросът е как да се организира събирането им, защото начинът, по който е предвидено сега, ми се струва наивен. И в момента има хора, които не се осигуряват, та камо ли да плащат още 12 лева. Но така или иначе, идеята е да се вкарат във финансирането на системата частни застрахователни дружества. И има логика в него. Митът, че парите са достатъчно не е добър, парите не стигат в Германия, в Америка, камо ли тука. Като изключим някои скандинавски и африкански държави, хората не са доволни от здравеопазването. Очакванията им винаги са по-големи от възможностите на една застрахователна или осигурителна система. На глава от населението парите за здравеопазване у нас са 14 пъти по-малко, отколкото в Германия. Но здравеопазването ни, не е 14 пъти по-лошо. Така че, макар и реторичен, този въпросът стои и не е лошо върху него да се замислят повече хора – дали в България парите не се използват по-ефективно, отколкото в Германия. Нека, дори на шега, някой да се опита да го обори.

- Защо постоянно казваме, че парите не стигат, а всяка година стават все повече? Комерсиализацията ли е проблемът?

- Не, в България пазарът не е толкова либерален, само така изглежда. Но всъщност по линия на нормативни документи, международни препоръки, които сме длъжни да спазваме няма особена либерализация на здравеопазването. Напротив, в доста ограничени рамки се движат нещата и така трябва да бъде, защото това е дейност с широк обществен интерес.

- Тогава защо не стигат средствата и пациентите непрекъснато доплащат?

- Защото навлизат нови методики на лечение, преди повече от 12 години системата работеше с 8 милиарда – 4 от касата, 4 от хората. Радостно е, че напоследък се изнасят данни, които показват, че официалните доплащания са голям процент от тези 4 млрд. лв. Другото е некрасива практика, която аз лично не използвам и държа да не се случва в клиниката. Но просто някой път парите не достигат и това е най-обичайният отговор, когато попитате - защо така.

- Министър Кирил Ананиев иска да ограничи доплащането с тези 800 млн. лв., ще успее ли щом има нерегламентирано?

- Никой не е успял. Имаше навремето здравни сметки на редица международни институции, за да видят колко плащат хората нерегламентирано. Не знам колко е техният дял от 4-те млрд. лв., но не е голям. Министър Ананиев обаче няма предвид тях, а споделянето на регламентираните.

- Но той казва, че болниците ще могат да формират различни цени, а пациентът ще доплаща разликата над национално приетата, как ще стане тогава ограничаването на доплащането?

- Изборът на екип и наличието на телевизор са приьоми на не много болници, за да увеличат приходите си регламентирано. Истината е, че една и съща диагноза, едни и същи дейности струват различно на различните лечебни заведения по много причини. Докато не се изясни каква част от една КП касаят издръжката на лечебното заведение, заплатите, консумативите, няма как да се намери общ знаменател. Може би с времето този въпрос ще стане по-ясен.

- Защо е толкова трудно да се извърши това остойностяване?

- Има различни системи за остойностяване в отделните държави. Всяка каса си е изградила своя. Не съм познавач, но това е трудна дейност. И все пак трябва да има реално остойностяване.

- Политически ли е проблемът – липса на едни пари?

- В България в крайна сметка всичко става политически въпрос. Това е експертен въпрос, но по пътя на решаването си се докосва до политиката и нещата се объркват. Трябва да се каже колко от парите по една КП са за издръжка на болницата. Макар че би трябвало това да е ангажимент на собственика, както е записано и в ЗЗО.

- Нужни ли са ни толкова много болници, не е ли съкращаването им най-лесният път към реформата?

- Дяволът е излязъл от бутилката. Сега виждате, че последните години се правят всякакви опити да се ограничи броя на болниците. Специално тази част – да разкриеш болница, почива повече на пазарен принцип. Това говори за властта и то не централната. Приложението на всички нормативни документи опира до малката власт и изглежда там най-лесно се издънва нормативната уредба и нещата си стават така, както не трябва, както са в момента.

- Има ли нужда да се измести фокуса у нас от болничната към извънболничната помощ?

- Ако естеството на медицинските дейности в болничната помощ донякъде се доближава до нивото в Западна Европа, то в доболничната за съжаление не е така. Това е така, защото така наречените джипита на Запад извършват една огромна по обем и естество работа. Те поемат много широк кръг заболявания и ги лекуват в рамките на амбулаторията. Но те имат възможност и нужната квалификация. Без да обиждам никого, защото системата е сложила нашите джипита там, където са, те не си вършат работата като институция, която трябва да задържи хората в амбулаторията.

- Какво трябва да се промени, така че лекарите да се грижат хората да са здрави, а не да ги вкарат в болница, за да ги лекуват?

- При старта на здравната реформа на министър Илко Семерджиев, когато участъковите лекари станаха джипита, бяха закупени огромно количество компютри, гинекологични столове, микроскопи и т.н. Целта беше да се създаде възможност джипито да поеме този широк кръг от задължения. Но виждате, че това не се случи и микроскопите не влязоха в употреба.

- Мислите ли, че тези изкривявания в системата ще се компенсират през следващите години, оптимист ли сте?

- Не, не съм оптимист, защото системата е много тромава, много бавно успява да бъде преместена в някаква посока, тя се самонаглася и самозащитава на всички възможни нива. По моему не е възможно да настъпят резки промени освен, ако не се случи нещо необичайно.

- Например?

- Например, да се върне старата система на финансиране – държавното здравеопазване, което съществува в някои високо развити държави.

- Ако това не се случи в България, каква ви е прогнозата – по-добро ли ще става здравеопазването за пациента?

- Здравеопазването в България не е толкова зле. То се оценява по достъп до медицинска помощ, качество и безопасност. Следва широкият спектър на медицински и немедицински дейности, свързани с общественото здраве. Ние сме държавата, в която достъпът до специалист е много къс – имате нужда от гастроентеролог и утре сте при него. В Англия и Германия се чака по няколко месеца. За съжаление качеството на здравеопазване в България е ниско, защото имаме малко добри специалисти във всяко направление. Обикновено те са скупчени в едно лечебно заведение и другаде няма. Лекарите не общуват със света, с големите университетски клиники и от тях не може да се очаква кой знае какво качеството. По отношение на безопасността, макар да е свързана с качеството, има една тънка разлика, защото Господ не е създал организма, за да го режем и тъпчем с хапчета. Това е един процес на усъвършенстване, който е много бавен и е свързан не само с четенето на новостите, а и с приложението им, а това зависи също от парите. Този процес ще се развива, но бавно.

- Остана общественото здравеопазване?

- Там за съжаление много не се прави, има цели глави в закона за превенция, работа с млади хора, но никога не сме имали традиционно големи успехи.

- Защо?

- Мисля, че малко му се обръща внимание. Много от администраторите и политиците, които се докосват до МЗ казват – щом не е болница, щом не е джипи, не свързано пряко с болестта – има време – догодина. И така от година на година, та досега. Има едни критерии на ЕС, с които се постановява вкарване на здравната норма в икономиката, селското стопанство. Сега понеже е модерно да се говори на ветеринарни теми, виждаме как здравната норма там се вкарва, също и при екологията – въздухът. Това е добре.

- Какво ще се случи с младите лекари, ще останат ли в България?

- По цял свят има непрекъснато движение – от Европа към Америка, от Азия към Европа. Може би ще започнат да идват лекари от Азия, но ме съмнява, защото доколкото знам заплащането в държави, които не се водят с високо ниво на цивилизованост, не е по-ниско от това при нас. Могат да се задържат лекарите тук с административни ограничения, както започвам да чувам, че се предлага. Разбира се – не ги подкрепям.