Любовта чертае пътя на живота ни

Роден е в щата Пенджаб, Индия през 1983 г. в заможно семейство. Баща му е общопрактикуващ лекар и държи синът също да получи добро образование. Затова на 5-годишна възраст Гини Сингх заминава за едно от най-престижните училища в Хималаите - Dalhousie public school, Dalhousie himachal padesh. Там, на 2900 м. надморска височина се изгражда характерът на бъдещия лекар.

„Решиха да ме изпратят, защото нивото на училището е много високо - беше едно от най-добрите в Индия и като образование, и като дисциплина, което е много важно. Достатъчно беше директорът да се появи в двора и всички заставаха мирно", спомня си д-р Сингх.

Към лекарската професия се насочва благодарение на баща си и на колегите му. Привлича го уважението на хората в Индия към докторите. „Всеки ден гледах как докато отиде в клиниката, поне 100 човека го поздравяват и му благодарят", казва медикът. Като дете вижда за пръв път и как се прави сърдечен масаж и по този начин се спасява животът на човек. Тогава решава, че ще стане кардиолог. И осъществява мечтата си, само че, не точно както си е предтавял. Въпреки доброто образование, не успява да влезе да учи медицина в Индия. Обяснява, че политика на държавата е да заделя около 1000 места в университета за бедните, за да ги стимулира да учат. Така съдбата го довежда в нашата страна. „Знаех, че обучението в медицинските университети в България, а и медицината като цяло, е на много високо ниво, затова реших да опитам. Подадох документи и така дойдох. Останах в страната, защото намерих жена си тук, докато специализирах в Александровска болница", казва д-р Сингх. И допълва, че историята им е класическа – тя е старша медицинска сестра, той е лекар в отделението. Харесват се и се женят, вече имат едно дете и чакат второ. „Избрах любовта и оставам тук", усмихва се той.

Не мисли да емигрира, вече се е устроил, чувства се добре. „България е много красива страна – има море, планини... Харесвам и хората, по-топли са, приемат чужденците. Харесва ми начинът на живот тук", разказва той.

Чдно му е само защо българите са толкова сърдити. Разказва, че в Индия всички са усмихнати и щастливи. Дори да нямат пукната пара в джоба си, не се отчайват, приемат кармата си спокойно и се радват на живота. „Щастието за нас не зависи от парите. Хората искат любов, уважение, приятелство", смята лекарят.

Според него в здравната система у нас има проблеми, предимно свързани с касата. Започва кариерата си в Александровска болница, в клиниката по вътрешни болести. Смее се, че там работата е била много, но за сметка на това парите са били малко. Въпреки това не съжалява, защото точно в Александровска се е изградил като добър кардиолог. „Имаше изключителни специалисти – проф. Стефан Денчев, който ми беше ръководител, доц. Чавдар Панайотов, д-р Господинова, доц. Димитров. Всички бяха много добри лекари, но в момента не работят в болницата точно заради ниските възнаграждения". Затова и той напуска и се мести в МБАЛ „Люлин", където условията са много по-добри. Работи във вътрешно отделение на болницата и след това на кабинет в извънболничната помощ.

Според д-р Сингх в България има добри възможности за реализация и който иска да постигне нещо, може да го направи. Докато специализира, изучава различни модерни методи в кардиологията. „Обучаваха ни най-висок клас кадри, като проф. Марков, който почина на 87 години, но тогава идваше всеки ден и ни помагаше, спомня си медикът.

Питам дали се занимава с традиционната индийска медицина – Аюрведа. „Не съм се интересувал, не съм специалист", отговаря докторът. Виждал е обаче ефекта от прилаганото лечение. „Принципите на Аюрведа са насочени към профилактиката, към запазването на живота – здравословни навици и терапия не само на тялото, но и на психиката, на взаимоотношенията. При нея човек се разглежда като нещо цялостно. Тя съдържа методи за провеждане на профилактика, диагностика и лечение на различните видове болести. Лекува се с билки", обяснява д-р Сингх, като уточнява, че на него му допада съвременната медицина.

Любовта към семейството не го откъсва от родината. Въпреки че е останал в България, продължава да поддържа връзка с индийската общност тук. Поне два пъти годишно ходят и до Индия, най-вече заради дъщеря си, защото държи тя да е запозната с индийската култура и традиции.

Любопитствам как човек от страна с толкова богата и разнообразна култура, в която мирно съжителстват множество религии, възприема насилието и тероризма. Усмивката на д-р Сингх изчезва. Обяснява, че не само като лекар, но просто като човек не приема проявата на насилие. „Виновна е политиката - казва той. - Ние сме толерантни към различните религии, но за съжаление и при нас има проблеми, откакто разделиха Индия и Пакистан. Не мога да разбера това – хора, които говорят един език, които имат еднаква храна и обичаи, които в ежедневието се разбират добре, но когато става въпрос за политика, сме готови да се убием един друг."

В България д-р Сингх е открил и друга любов – риболова. Тази страст го откъсва от ежедневието и заради нея обиколя цялата страна. Обича да почива на планина, като предпочита Родопите, за море семейството му е избрало Варна. Непрекъснато се среща с приятелите си, на които държи много. „Повечето са българи, защото по-голямата част от съзнателния ми живот е минала тук - бях на 18, когато дойдох, а сега съм на 34 години. Надявам се да запазим добрите си взаимоотношения цял живот", казва д-р Сингх.