Meдицина

В неврохирургията има диспропорция, но не и дефицит на кадри

09-10-2018 08:00
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
В неврохирургията има диспропорция, но не и дефицит на кадри Трагедията в Своге показа, че в нашата професия въпреки всичките проблеми е запазен един висок дух и морал, казва проф. Николай Габровски
Какво е състоянието на неврохирургията у нас, за иновациите в тази област, има ли дефицит на кадри, справиха ли се добре медиците ни при трагдията край Своге, където жертви продължава д аима и до днес, каква цена платиха. За всичко това разговаряме с проф. Николай Габровски, зам. директор на Пирогов и началник на Клиниката по неврохирургия в болницата.
- Проф. Габровски, тази година бяхте награден за професионализъм и иновации в медицината. Разкажете за новостите в неврохирургията.

- Медицината се развива доста динамично, както технологиите и всъщност целия ни живот. Времето от едно откритие до въвеждането му в практиката, до такава степен се е скъсило, че буквално всеки ден имаме нови пробиви в различни области на медицината, което е чудесно. Неврохирургията не прави изключение. Бих могъл да се спра на няколко акцента като важни за развитието на специалността през последните години. На първо място- развитието на образната диагностика и възможностите за интегриране на тези образи в реалните операции чрез системите за невронавигация, микроскопи и микрокамери, което ни дава много по-висока прецизност. Другите области са свързани преди всички с гръбначната хирургия и многото нови медицински изделия, благодарение, на които можем да бъдем по-полезни за пациентите си. Бих споменал също и 3D принтирането. За мен то е по-глобално като явление и съвсем не засяга само медицината и в частност неврохирургията. Но в нашата специалност то дава много добри възможности за персонализиране на подхода и изготвяне на индивидуални импланти, според конкретните нужди на пациента. Нещо, което до преди няколко години се знаеше, че е възможно, но не можехме и да мечтаем да го приложим в ежедневието си.

- Какво точно означава 3D принтирането и може ли да се каже, че вече е в ежедневието на лекаря ?

- 3D принтирането е т.н. адитивно производство. Т.е. имаме един триизмерен обект създаден на компютър и този обект се принтира в нашето реално, триизмерно пространство. Представете си нещо като паста, която на много тънки слоеве започва да изгражда обекта, линия по линия, милиметър по милиметър, докато се създаде цялостния обект. 3 D принтирането като принцип е създадено през 80-те години, но допреди няколко години беше наистина много скъпо. Освен това нито софтуерът беше на необходимото ниво, нито компютрите и на практика беше ограничено само до лабораторни условия. В момента, на една много достъпна сума може да се закупи домашен 3D принтер, макар и с доста ниско качество. Естествено това изобщо не е приложимо за медицински цели, но така или иначе е много по-достъпно. Реално 3 D принтирането все още не може да се каже, че е в ежедневието на лекаря. Причина е, че процесите все още са твърде бавни и сложни. Реално създаването на триизмерен модел се прави с сложни програми, които в голямата си част не са адаптирани за конкретни медицински цели. Т.е. те са по-скоро инженерни софтуери, трудни за ползване, а обработката на задачи от областта на медицина отнема доста време. Освен това се изискват специфични познания, които лекарите нямат. Всъщност реалната работа е в интердисциплинарен екип от инженери и лекари и изисква доста тежка компютърна дейност. Самото отпечатване също е бавно – често с дни. В резюме целият процес изисква доста време, трудоемък е и следователно доста скъп. Но резултатите са твърде добри и затова съм оптимист, че съвсем скоро процесът наистина ще бъде ежедневие за лекаря. Имаме редица успешни случаи лекувани чрез тези методи. В страната се използват услугите на външни лаборатории, като най-големите са в Германия и Австралия. Вече имаме опит с немската лаборатория, а междувременно направихме и първите успешни стъпки в България - работим по съвместен проект с Техническия университет - София, така че 3D принтирането да бъде по-достъпно, лесно и бързо.

- Какви са областите на лечение, при които този метод намира приложение?

- Различни са областите, в които 3D принтирането може да има приложение. Лечението свързано с възстановяване на части от опорно-двигателния апарат е най-облагодетелствано от тази технология. Могат да се създават специфични импланти за промяна на стави, на увредени от туморни процеси части от гръбначния стълб, за различни дефекти на черепа в резултат на травма или на тумор. В момента се говори много и за 3 D принтиране в други области, в които се слагат различни слоеве от клетки и по този начин започват да се правят опити да се имитира функцията на някои органи. Разбира се работата в тази насока е в много начален етап, така че предстои да се извърви дългът път, но като цяло възможностите са доста големи, както за реалната практическа работа, така и в областта на науката.

- Вие участвахте и на Деветия международен медицински конгрес, който се проведе наскоро в Босна Херцеговина. Председателят на Световна медицинска асоциация д-р Йошитаке Йококура акцентира върху продължаващата лекарска квалификация. Смятате ли, че трябва да има световно или регионални стандарти в това отношение?

- Заради бързото развие на науката и в частност на медицината, е много голям рискът човек да изостане, ако не поддържа постоянно познанията си. За да се избегне това навсякъде в Европа и в много страни в света има създадена система за т.н. продължаващо медицинско обучение, която е набор от правила и мерки, с които да се гарантира, че лекарите няма да останат с нивото на познания, които са имали, когато са завършили медицина или когато са взимали своята специалност, а постоянно ще ги обновяват, надграждат и развиват. Всичко това е решено по различен начин в отделните страни. Но на повечето места е една система, която в крайна сметка представлява стимул, защото хората, които поддържат своето ниво на познание, продължават да се обучават и имат по-висок брой акредитационни точки, могат да имат по-голямо възнаграждение и други предимства. Ние направихме много голяма крачка напред в това отношение. Тази година, когато беше подписан договор между БЛС и УЕМС, която е най-голямата медицинска организация, отговаряща за продължаващото медицинско обучение. УЕМС е с дългогодишната традиция в тази област, има много ясни и добре формулирани критерии затова кой метод и коя форма на обучение е по по-полезна за развитието на лекарите, за тяхното продължаващо медицинско обучение. Съответно с тези критерии се уеднаквяват и нашите стандарти в България, което ги прави сравними с предлаганите в Европа и в други държави от света.

- Хроничен проблем в България е недостигът на лекари. Как стои въпросът в неврохирургията, има ли дефицит?

- Няма еднозначен отговор. Много колеги избраха да търсят своето професионално развитие извън страната. Въпреки това, аз лично мисля, че за момента има достатъчно добре подготвени неврохирурзи и клинични центрове, които да осигуряват адекватна помощ. Големият проблем за неврохирургията и изобщо за медицината е, че за по-леките случаи има много лекари, които имат желание да се ангажират. Но за наистина тежките предизвикателни случаи, изискващи интердисциплинарен подход със скъпо продължително лечение, лекарите и екипите, които могат се справят не са толкова много. Така че се наблюдава една диспропорция, но не мога да кажа, че има дефицит.

А как стои този въпрос конкретно в „Пирогов". Мотивирани ли са лекарите да работят точно там, където предизвикателствата, за които говорите понякога са ежедневие? 

- Това е едно от големите предимства на Пирогов. Това е болница с огромно натоварване, с концентрация на много тежки случаи, с голям поток от пациенти, което дава възможност на лекаря да се сблъсква с много неща за кратък период. Това е и причината да привличаме млади, мотивирани, амбициозни медици към нашите екипи. Факт е, че екипът като цяло се обнови много през последните години. Открихме Гастроентерология, а до края на годината се очаква да открием и педиатрия. Имаме и много голяма активност в областта на лицево-челюстната хирургия. Някои колеги дори предпочитат да се върнат тук, вместо да работят в чужбина. Така че, ще имаме значително разширяване на спектъра на патология, която лекуваме. Иначе в областта на неврохирургия, към нашия екип се присъедини доц. Герганов. Той е доказан в Европа специалист, но реши да участва и в нашата професионална дейност. На изцяло нов етап на развитие е и отделението ни по неврология. Така че доста възлови за болницата области всъщност са с нови лица и с една много добра перспектива.

- Пирогов пое основната тежест от пациенти след трагичния инцидент в Своге. Какво ви струваше в професионален и човешки план?

- Пирогов беше най-близката болница до инцидента и повечето пострадали бяха при нас. Огромният проблем в тези случаи е, че те не могат да бъдат предвидени. Никой от нас не може да очаква, че точно този следобед ще се случи нещо такова. Няма как да го очакваме, никой не го е подозирал и предполагал. За съжаление непредвидимостта на тези случаи изисква една специфична мисъл, че подобни инциденти като катастрофи или не дай Боже природни бедствия, могат да се случат. Това е първата компонента в такива ситуации-неизвестността. Вторият проблем е голямата концентрация на тежко болни за много кратко време. На практика, ако трябва да се обгрижат шест тежко попстрадали, шокови болни за един ден, това няма да е никакъв проблем. Работата може да бъде планирана и екипите поетапно да свършат работата си. Когато обаче тези пациенти дойдат наведнъж, предизвикателствата към организацията и подготовката на екипите са на съвсем друго ниво. Така че това са двете основни, критични характеристики на подобни инциденти – няма начин да бъдат предвидени събитията и на второ място - необходимо е да се мобилизира огромен ресурс за много кратко време. Имаше лекари, които дойдоха от отпуска, от разходка в парка..., защото бяха чули за случилото се. Тук говорим за едно ниво на съзнание, което за щастие в нашата професия го има. Всеки се чувства съпричастен и е готов независимо къде се намира в момента, да се мобилизира и да дойде, дори без да е бил търсен. В Пирогов се стекоха десетки колеги, които бяха в отпуска с думите –„Има ли нужда от нещо? Можем ли да помогнем с нещо?". За мен това беше разтърсващо и отново показа, че в нашата професия въпреки всичките проблеми е запазен един висок дух и морал. Че лекарите не просто работят, а я живеят с това призвание. За нас този инцидент беше предизвикателство и би било за всяка една болница. Затова и смятам, че трябва да има мрежа от такива лечебни заведения. Преди време имаше друг инцидент, при който Окръжна болница пое по-голямата тежест. Трябва да имаме такава мрежа, защото никое лечебно заведение не би могло да се справи само при един инцидент с 20-30 тежко пострадали. Всякакви приказки в обратна посока са наивни и самонадеяни.

- Говорите за идеята на Столична лекарска колегия за определяне на 4 национални болници при кризи...

- Това е една идея, която беше лансирана във връзка с последния тежък инцидент. София вече е град с над 2 млн. население. Наивно е да се очаква, че подобна трагедия няма да се повтори никога вече. Правят се опити да бъдат цитирани стандарти и се говори за някакво вменено задължение на тези лечебни заведения. Истината е, че болниците, които поемат тази тежест го правят по своя воля, без никакъв допълнително финансиране. А както вече споменах, да се поддържа човешки ресурс и апаратура за посрещане на толкова тежки инциденти е изключително скъпо. Това не е рентабилно. И ние трябва да преценим кое искаме повече - по-голяма сигурност и стабилност или да сме готови да поемем риска в такива моменти да имаме една незадоволителна организация, която евентуално би имала последици в измерение на човешки животи.

- Откъде трябва да дойде финансирането за обособяването на тази мрежа от болници?

- Това ще бъде политически въпрос. Но говорим за бедствия и аварии, инциденти, извън ежедневието и нормалното. Въпросът не е да се вземе от една болница и да се даде на друга. Целта е да се намери допълнително друго финансиране и така както имаме пожарогасители на всеки етаж в големите сгради, да има и една мрежа, която специално в София трябва да бъде от няколко болници.



Хепатитът е агресивен при възрастните

Хепатитът е агресивен при възрастните

В Европейска седмица на тестването за ХИВ и вирусни хепатити, която стартира от 26-30 ноември, потърсихме професор Красимир Антонов, за да ни разкаже повече за коварните вируси.
Анаболите са бич за сексуалното здраве

Анаболите са бич за сексуалното здраве

Диагнозата еректилна дисфункция е често срещана у нас. Защо е така и кога трябва да потърсите помощ, разказва специалистът по урология и андрология д-р Александър Заимов.
Ще изследваме депресиите при лекарите

Ще изследваме депресиите при лекарите

Хората с психически заболявания се увеличават в цял свят. В същото време от ключово значение са условията в клиниките и комплексното лечение. Каква е ситуацията у нас, какво се случва с болниците, попитахме проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия и началник на Клиниката по психиатрия в "Александровска" болница.
Увеличават се бронхиалните астми

Увеличават се бронхиалните астми

Със застудяването на времето дихателните пътища стават по-уязвими. За кои белодробни болести трябва да бъдем особено бдителни, попитахме д-р Радка Александрова. 
Обида отключва анорексия

Обида отключва анорексия

Какво може да доведе до анорексия, какви са симптомите и етапите на поражение на заболяването, как една уж "безобидната обида" може тежко да поболее другия, попитахме проф. Донка Байкова.
Ракът на белия дроб се увеличава и подмладява

Ракът на белия дроб се увеличава и подмладява

Често зад тютюнджийската кашлица се крият коварни белодробни болести като онкологичните, казва пулмологът д-р София Ангелова
30 инвазивни кардиологии са ни достатъчни

30 инвазивни кардиологии са ни достатъчни

За да имат възможност да внасят ред в системата, медицинските дружества трябва да са част от Лекарска камара, казва доц. Божидар Финков

Имунотерапията е надежда за хората с глиобластом

Имунотерапията е надежда за хората с глиобластом

Резултатите са повод за размисъл и за разчупване на съществуващите канони на конвенционално лечение в онкологията, казва д-р Емануил Найденов

Над 1000 са новите случаи на левкемии

Над 1000 са новите случаи на левкемии

Средната възраст на пациентите с онкохематологични диагнози е 64 години, сочат данните на експертите

Феталната хирургия помага при спина бифида

Феталната хирургия помага при спина бифида

На какво ниво е феталната медицина в света и у нас, има ли приложение при деца със спина бифида, какво е то и накъде ще се развива този клон на медицината, попитахме проф. Никола Персико.
1 2 3 4 5 ... 29 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Декември 2018