Освен заплащането, да се подобри и квалификацията

Имаме нужда държавата да ни оцени като специалисти по здравни грижи, казва Милена Петкова

Току-що завършила вече се сблъсках с проблемите в Здравеопазването. В моите очи те са следните:

Заплащането, разбира се, е на първо място, за съжаление. Разочарованието, което изпитах, подписвайки договор за пълен работен ден със заплащане колкото на касиер в магазин, е неописуемо. Смятам, че всеки записал образование в сферата на здравеопазването, се посвещава на професията си напълно и с амбицията да се развива непрекъснато, така както и аз. Възнаграждението за това отдаване е първата пречка, която стои пред пълноценния работен процес за в бъдеще и пред желанието за усъвършенстване. Специалистите по здравни грижи имаме нужда да бъдем оценени от Държавата за това, че се посвещаваме на необятната наука Медицина.

Считам, че здравните работници трябва

да бъдат повече зачитани, да бъдат разграничени от обикновените професии, неизискващи образование, за да бъдат привлекателни тези специалности за младите студенти. Моето предложение е следното:

Стартово възнаграждение за всеки един здравен работник да е 1 100 лв. Което да търпи промяна в зависимост от натрупания стаж, допълнителни квалификационни курсове, инициатива или просто добре вършена работа.

Лесно достъпни професионални обучения

за всяко едно направление. За желаещите като мен да продължават да се развиват и след завършване на образованието си, би било добре да се разработят курсове в сферата на Клиничната лаборатория (и не само).

Предложения: Провеждане на семинари по Клинична лаборатория 2 пъти годишно на различни теми, да се дискутират проблеми, нововъзникнали тенденции и пр.

Онлайн обучения, специализирани в конкретна сфера - например ′′Съвременни туморни маркери′′, а не ′′Здравеопазване′′.

Съвременни учебници по основните дисциплини

Kато скорошен студен се сблъсках с липсата на съвременен учебник по Клинична лаборатория, Микробиология. Учебниците, които са на пазара и в библиотеките са с информация от миналия век, срещат се и преработени издания, но без промяна в съществена част. В тези учебници са описани методи, които са излезли от практиката преди 10-20 години. Никъде няма информация за съвременните такива, а такава дори и от интернет не може да се набави. Технологиите се развиват, ние трябва да сме в крак с новите тенденции и те трябва да присъстват в учебниците. Недопустимо беше за мен като студент да имам желанието да прочета повече за даден аналитичен метод или за съвременен клиничен показател например, но да няма от къде.

Предложение: Разработване на единен учебник за специалистите по Клинична лаборатория, който да включва съвременните аналитични методи, както и новооткритите диагностични показатели.

Магистърска степен ′′Медицински лаборант′′

Смятам, че специалността ′′Медицински лаборант′′ трябва да бъде ОКС Бакалавър, а не Професионален бакалавър. Изучаваните дисциплини са достатъчно много, за да могат да се разпределят в 4 учебни години, вместо по 10-11 предмета на семестър за общо 3 години.
Възможностите за магистратура след завършен Професионален бакалавър не са много, затова би било добре да се създаде магистърска степен за лаборанти, за да можем да се развиваме пълноценно.

Милена Петкова, медицински лаборант