Продължава работата по закона

Единодушно бе решението на присъстващите членове на съвета да бъде продължена работата по законопроекта с цел да се постигне съгласие. Аз също го подкрепям. За мен съгласието и подкрепата на специализирания орган Националният съвет за интеграция на хората с увреждания по този основен законопроект е много важно. Изправени сме вече пред задачата да балансираме не само между интересите на различните организации на хората с увреждания, но и становищата на отделни министерства, получени по линия на междуведомственото съгласуване. Това, което оттук нататък ще направим е да работим по отстояване на някои от предложенията, които бяха част от общественото обсъждане, но не получиха подкрепа в становищата на различни министерства.

Става дума за двата целеви фонда, които бяха предивдени да се създадат

за финансиране на дейности. Първият, свързан с осигуряване на заетост на хора с увреждания, другият е за достъпна среда. Коментираха се различните аргументи, които бяха постъпили. Направихме и невъзможното да разглеждаме законопроекта на 1-ви октомври, за да отговорим на времевите очаквания този законопроект да се придвижи по-бързо към Народното събрание. Съобразихме се с предложенията на други министерства, включително с предложенията на Министерство на финансите. Един законопроект, за да бъде подкрепен и одобрен от Министерски съвет трябва да има подкрепата на практика на целия Министерски съвет. Още повече такава политика и такъв законопроект, който изисква значителен финансов ресурс. Правителството потвърждава този ангажимент, поет в началото на лятото, че средствата в бюджета за следващата година ще бъдат увеличени със 150 млн. лн.

Въпросът е как да бъдат разпределени тези средства,

ето и сега участниците коментираха, че не са достатъчни, за да се постигне всичко, което е необходимо. Не са достатъчни, за да се постигне всичко, което е необходимо. Въпросът е да се започне, да се направят съответните стъпки, да се заложат бъдещите реформи. Този законопроект има такива бъдещи реформи. Спори се отново за този специализиран орган, който бе записан. Срещу този текст имаше възражения, че трябва ясно да се определи какъв е този орган. След като ние го идентифицирахме като Държавна агенция за хората с увреждания, тоест отговаря на исканията да бъде на подчинение на министър-председателя, да има координиращи функции, но в същото време да съчетава и функции на изпълнителна агенция, разбираме че същото нещо не се подкрепя. Говорих с представителите на протестиращите майки на инициативата „Системата ни убива". Ангажиментът, който бе поет към тях и по време на изслушването в Народното събрание, бе този законопроект да бъде готов в началото на месец октомври, за да може да се разгледа от Народното събрание със закона за бюджета на държавата.

Това все още е възможно, постижимо,

ние ще продължим да работим и да предложим на следващото заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания проект на закон, който да получи подкрепата на преобладаващата част. Това е реалистично да бъде другата седмица – заседанието на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Рискът, който поемаме е, че този законопроект не отразява становищата на министерствата, които са съгласували законопроекта пи евъзможно да се забави неговото разглеждане в Министерски съвет. Министерство на финансите има своите възражения и забележки към законопроекта и не е одобрило финансовата му обосновка. Така че ние, за да поискаме да предложим нова финансова обосновка трябва да се съобразим със становището на Министерство на финансите. В становището на Министерство на финансите се поставя под въпрос и не се подкрепя създаването на извънбюджетни фондове, каквито са двата фонда, които бяха предложени.

Поставя се въпросът за по-добра аргументация и финансова обосновка

на центровете за защитена заетост, които бяха предвидени в законопроекта, който бе предмет на обществено обсъждане. Поставя се въпросът за по-добро обосноваване на месечната финансова подкрепа, която бе обвързана с линията на бедност. На всички тези въпроси трябва да имаме отговори, за да може Министерство на финансите да одобри финансовата обосновка и законопроектът да бъде одобрен от Министерски съвет и да постъпи като предложение на Министерски съвет в Народното събрание. На днешното заседание бе заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството – г-жа Крумова. Едно министерство, което има основни компетентности по осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания. Коментирахме също фондът, който бе предвидено да се администрира от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, срещу което възразява министерството - не срещу това да има целеви фонд, но как той да се администрира - от органа за хората с увреждания, какви да бъдат разписаните дейности на този фонд. Направи се предложение и за ясно разписване на доходоизточниците.

Тоест всички глоби, които по този закон ще бъдат налагани.

Поехме общ ангажимент да разпишем така този фонд, че да успеем да убедим и Министерство на финансите за необходимостта да се направи това изключение от Закона за публичните финанси, защото той казва, че всички средства, които се събират, съответно трябва да бъдат за покриване на всички разходи. Тоест в рамките на консолидирания бюджет.

Имаше предложения да се пише нов закон, но това бе един от гласовете на членовете на националния съвет. На практика ние пишем нов закон, който запазва част от положенията на действащия закон за интеграция на хората с увреждания. Много усилия бяха направени и аз лично не споделям изказаното мнение, че трябва да се върнем отначало и да пишем нов закон. Имаме дадености, които не можем да променим. Такава даденост е сисетмата на ТЕЛК. Протестиращите майки смятат, че ТЕЛК-овете трябва да отпаднат – това не е в компетентностите и не можем да го решим в тази работна група.

Има толкова полезни неща- финансирането на медицинските изделия

в системата на здравеопазването, което има подкрепата от страна на Министерство на здравеопазването. Съответно заложено е да влезе в сила от 2020 г, защото трябва да има някакъв подготвителен период. В ситуация сме, в която предложение направени по време на общественото обсъждане се оттеглят. Пример чл. 333 ал. 7 на Кодекса за труда, който бе предложено от организациите на хората с увреждания. Сега те поискаха да няма промяна. МТСП се съобразява и търси баланса и компромиса. Ако трябваше да се подложи днес на гласуване, трябваше да се гласува, но това е консултативен орган и съответно аз, съобразявайки се със становищата на другите министерства, внасям законопроекта другата седмица в Министерски съвет без подкрепата на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, вероятно няма да има подкрепата и на социалните партньори.

За мен това не е правилната стъпка.

Защото принципът е „нищо за хората с увреждания без хората с увреждания". Не отпада личната помощ. Това, което бе записано като бележка от дирекция правна е, че не може един законопроект да препраща към несъществуващи закони. Законопроектът за личната помощ е в Народното събрание, но той не е приет закон, подготвен е законът за социалните услуги, но то не е действащо право. От тази гледна точка експертната група, която отразяваше постъпилите становища реферира към действащ закон, който в момента е законът за социалното подпомагане. Личната помощ като инструмент остава. Въпросът е, че тук има различни дефиниции какво е лична помощ. Това, което се очерта като съгласие, че ние ще реферираме в отделен закон, без да казваме кой е този закон, бъдещ закон, ако разбира се този закон не бъде приет няма да я има и личната помощ. Тя тук е маркирана само, но по настояване на протестиращите майки, те настояват да има отделен закон за личната помощ и затова тук, след като настоятелно бе поставен въпросът от тях и от омбудсмана това да се разпише като право, а реда и условията да бъдат в отделен закон, ние се съобразихме с това.