Листите с чакащи не винаги са възможни

Не трябва да има ограничение във финансирането на университетските структури, казва доц. Костадин Ангелов

Снимка: труд

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Не бих казал - основната цел на една болница е да лекува хората. Всички промени, които настъпват са свързани с начина на финансиране, организацията, осчетоводяването на дейността и няма как да променят работата ни или мисленето на лекарите и сестрите.

- Имаше много съмнения, че ще се намали финансирането с новите правила, но отчетите на НЗОК показват, че за първите 6 месеца касата е платила с 40 милиона повече на болниците, отколкото през миналата година. Вие какво усетихте, така ли е?

- Ние като болница разширяваме портфолиото на предлаганите услуги и това естествено трябва да доведе до увеличаване на приходите ни. Миналата година приключи успешно реализирането на един голям проект по СРИП за модернизиране на болницата. По него беше осигурена апаратура за около 24 млн. лв. Заедно с това разкрихме ново отделение по интервенционална гастроентерология, клиника лицево-челюстна хирургия. Въведохме нови услуги в областта на инвазивната кардиология, ранната диагностика на онкологични заболявания. Приключилите ремонти в педиатрията, нефрологията, реанимацията, всички тези неща непосредствено водят след себе си по-голямо търсене, нови пациенти и съответно повече заплатена дейност.

- Свикнахте ли с твърдите лимити?

- Зависи от лимитите и дали са направени справедливо. Общо взето логиката на лимитите през миналата година беше да са 95% от предходната, нашите бяха по-малки. Ние бяхме планирали дейността си на 95%, но в крайна сметка имаше суми, които останаха надлимитни и неплатени. Но за големите болници като нашата има някои неща, които трябва да бъдат казани на висок глас. Много трудно може да бъде лимитирана нашата дейност, защото това означава да кажеш на някой пациент – иди си или изчакай. В клиниките, където това може да бъде направено, се прави с листи на чакащи, но има ситуации, при които пациентите идват от другия край на България, минали са през няколко лечебни заведения, не можеш да ги накараш да чакат нито от медицинска, нито от човешка гледна точка. Затова смятам, че по отношение дейността на университетските структури не трябва да има лимити. Анализът, който сме направили на нашата дейност показва, че 51% от пациентите ни са извън София. Голяма част от тях са минали през няколко болници без да се реши техният проблем. Ако се възприеме логиката на твърдението, че парите следват пациента, би трябвало парите за пациента от град Х да идват в София, ако този пациент е избрал да се лекува в „Александровска", но дали става така. В крайна сметка твърдите лимити, които имаме тази година, изглеждат по-справедливо за нашата болница. Дали това ще остане така, ще разберем към септември.

- Много частни структури набират сили – „Аджъбадем" стъпи у нас, болницата в Панагюрище се разшири. Как това ще се отразява на качеството на лечение, на болничния пазар?

- Радостен съм, че това е факт. Наличието на такива институции на болничния пазар ни държи в кондиция, ние сме длъжни да поддържаме необходимото качество и ниво, за да отговаряме на нуждите на пациентите. Другото, което ме радва е, че както по цял свят, и у нас вече пациентите вървят след своите лекари, ако те са професионалисти. Затова политиката, която провеждаме тук е да запазим добрите си специалисти. Това усилие има две страни. Едната е чисто финансовата, другата е социалната, човешката, атмосферата на работа, нормалността, всичко, което да ги задържи тук.

Ние ще продължим да инвестираме в нашия екип, не се плашим нито от „Аджъбадем", нито от Панагюрище. Още повече, ако и чрез тези две болници продължим да намаляваме потока от пациенти, които отиват в съседните държави, ще е добре. Има един проблем обаче, върху който трябва да работим всички болници у нас. Той не е в битовите условия или техниката, а в обслужването, което не е на това ниво, както в чужбина, но там и цената за услугата е в пъти по-висока. Ако в България се даде възможност за въвеждане на доплащане, това ще се отрази на качеството на медицинските услуги, а и за контрол над изразходването на средствата. Представете си, че сте пациент на „Александровска" и при изписването ви даваме един чек лист, в който всяка манипулация е остойностена. Най-отдолу се получава 2500 лв., вие трябва да доплатите 10%, но преди това трябва да отметнете дали всички дейности са ви направени. Това е контрол в реално време, защото този на Касата и на „Медицински одит" е контрол по документи. А това мотивира определена част от структурите да правят перфектно документиране на лечението на даден пациент, за да се вземат парите от Касата без да се обръща по-голямо внимание върху самото лечение. Това трябва да бъде спряно. В нашата болница е точно обратното и много често, когато идва на проверка Здравната каса се намират пропуски, които дори дразнят – липса на подпис, на листче и други детайли, които нямат нищо общо с медицината.

- В тази връзка пръстовият идентификатор ще свърши ли работа за повишаване на реалния контрол?

- Първо трябва да кажем краде ли се наистина в България от фондовете за финансиране на здравеопазването – категорично да. Краде се и то много. Но за да спрем това, трябва да знаем как се краде. С различни начини и проверки се установи, че има места, където съществува болница, а в нея няма пациенти, или има стаи с цели кашони лични карти. Щом тези неща са факт, какви са механизмите, за да се удостовери реалното наличие на един човек в болницата. Да, идентификаторът е единият начин. Когато той се въведе, ние като болница нямаме притеснение, защото не работим с несъществуващи пациент, дори вече сме поръчали четци. Проблемът за нас ще дойде, когато накараш пациента да си сложи пръста и има отпор. Със сигурност тогава лекарите ще се чувстват некомфортно, но това трябва да бъде обяснено и показано, надявам се да има информационна кампания, за да се обясни.

Но има нещо друго. Всяка година се случва нова промяна. На всеки 11 месеца казваме на лекарите и сестрите ще работите по един начин, след още 6 месеца – ще добавим още и това, после казваме – всичко беше погрешно, сега започваме да работим по съвършено друг модел. Това няма как да сработи и създава отпор още в началото. Истината е, че през последните 20 години много хора се упражняваха да променят тази система, затова или ни трябва нещо генерално различно, или ще продължаваме по този начин – с кръпки оттук-оттам.

- Как ще се развива болницата занапред, предвиждахте създаване на кол център, докъде стигнахте?

- Идеята е да има един денонощен телефон, на него ще звънят пациенти, а двама млади лекари ще ги насочват – дали да дойдат спешно в болницата, къде да отидат. Така ще имаме почти денонощен контакт с пациентите. Той ни е нужен, тъй като нашата болница е като един малък град, в нея работят 1600 човека, около 1000 студенти идват почти всеки ден, отделно имаме специализанти, близки на пациенти.

- Тази година колко специализанти ще назначите?

- Тази година до момента сме взели 45, сега сме обявили още места за специалности, които преценяваме, че са таргетни за нас. Догодина също ще обявим места.

- Има ли проблеми с осигуряването на средства за заплатите им?

- Приходите на болницата се формират основно от НЗОК – около 90%. Разходът, който правим в рамките на един месец за фонд работна заплата е между 55 и 60 процента. Мениджърско решение е този фонд дали ще се дава на 1500 човека или ще се добавят още 35 човека. Но решението дали ще назначиш млади лекари и специализанти е въпрос на друг анализ, не на финансов.

Когато поехме болницата с моя екип, медицинските специалисти бяха над 55 години. Сега средната възраст е около 40 - 45 години, ние сме назначили около 150 млади лекари. Заплатата на всеки е средно между 1000 и 1300 лв., погледнато формално заплатите на специализантите са допълнително „бреме", защото назначаването им ще даде резултат едва след 5 години, когато свърши тяхната специализация. Затова въпрос на мениджърско решение е да бъдат назначени и как това бреме да се компенсира. Защото не бива да бъдеш само счетоводител, ако това стане - болницата ще престане да изпълнява основните си функции.

- Докъде всъщност болниците могат да трупат дългове, защото официалните данни показват, че те продължават да го правят?

- Крайната точка е обслужването на дълга, ако той се обслужва навреме не е проблем. Въпросът е когато не се обслужва, тогава трябва да се търси друг тип решение. И то може да е много драстично – като например отговор на въпроса - имаме ли нужда от тази болница или не.

- Тази година се оформя нов дефицит на касата, ако не се намалят разходите, как мислите, че ще се процедира – ще се генерира дефицит или отново ще се свиват разходите?

- От чисто бюджетна гледна точка, когато има преразход, трябва да се свият разходите. Това е счетоводният подход. От това, което чувам и чета знам, че са предприети разговори с фармацевтичните компании за връщане на отстъпки, ще се разблокира резерва. Оттам нататък е въпрос на решение на Надзорния съвет на касата как да процедира.

- Ще има ли по-голямо спешно отделение в „Александровска"?

- Вече сме подали нашите желания в МЗ, чакаме да се направи оценка на възможностите. Освен изграждането на спешен портал, искаме да се изгради център за лечение на инсулти. Ще въведем още две дейности в областта на инвазивната кардиология, едната от тях ще е за първи път в България, но засега е тайна. Вече отвори врати ремонтираният дихателен център, има и много други неща.

- Какво става с благотворителните кампании на болницата?

- Провеждаме нашите благотворителни прегледи на децата със зрителни проблеми. Въведохме още едно ново направление, насочихме се към възрастни хора в места, където няма достатъчно медицински специалисти, планували сме такива безвъзмездни прегледи. Фондацията ни „Направи добро" набира средства, за да подпомага тази благотворителна дейност, затова се обръщам с апел и към всички фирми, които биха искали да провеждат подобни кампании - нека се обадят, ние сме готови да откликнем. Подобна дейност не се развива от друга здравна институция, а ние смятаме, че трябва да даваме тон и в това отношение.