Липсата на граница между различната собственост ще спъне реформата

Тези модели които се представят в момента не са на пълно разбираеми. И това е така, защото не се поставя ясна граница между частното и държавното медицинско застраховане. Ние оставаме в една размита зона, т.е. задължени сме от една страна да имаме едно задължително държавно осигуряване и едно задължително частно застраховане. В по-голямата часто от европейските държави имат частно здравно осигуряване. Другото е държавното осигуряване, което финансира общинските и държавните болници. Сега по закон всяка една възникнала болница би следвало да бъде финасирана от НЗОК. Остава една огрома дилема и един огромен въпрос - когато финансираме всички частни болници, които възникват без да са съобразени с една национална здравна карта, къде отиват парите?

 

Няма как да се ограничат течовете в системата

Ако министърът иска да му отпадне едно бреме, нека държавата да спре да финансира частните болниците. И тогава да пуснат частните здравноосигурителни фондове. Нека те да се занимават с частните болници. Тоест, ако имаме в София 30-40 частни болници и пуснеме 3-4 фонда, нека всеки един реши коя частна болница да финасира.Тогава тези болници, които са необходими, ще бъдат финансирани, а другите ще се превърнат в хотелите, за които са били предварително планирани.

Да се поучим от моделите в успешните страни

За мен тези два модела не са адекватни. За мен трябва да има една ясна здравна карта, с която да се съобразяват всички. Когато здравната карта е съобразена, както е в Берлин, ще се казва, че е нужно да има 30 държавни болници, три частни и повече не може да съществуват на пазара. Ако искат да излизат още частни болници, те трябва да бъдат съобразени с нуждите и да бъдат финансирани от частните застрахователни фондове, не от държавата. Според мен от здравния министър реално не зависи разрешаването за изникването на многото частни болници. Според мен и шефът на касата е в същото менгеме. Как да се справят те с проблема, след като разрешението се взима на политическо ниво. Там е проблемът за мен.

Все пак посоката на реформата е правилна,

но според мен сме далече от дефинитивни решения. А тези, които съветват министъра, дано да не го подхлъзнат и му дават по-смислени решения, които да не са само за застрахователите. Министърът е в известен смисъл на колене. Той е в едно менгеме и стоейки на този пост трябва да се съобразява с по-силните от него.

При избори, вероятно реформата ще се забатачи

Първоначално министър Владислав Горанов, отвори кутията на Пандора, като каза, че трябва да има демонополизация. Това всички го приветствахме. Въпросът е начинът, по който демонополизацията ще бъде проведена. Съгласни сме с министър-председателя, че се давет весе повече е повече пари за здравеопазването. Парите ги има, но пренасочването им към тези нови допълнителни застраховки в частни здравноосигурителни компании не би трябвало да се случва. Или теглим линията и променяме закона, така че частни болници да финансират частни здравноосигурителни фондове, но да има и пълна прозрачнаст кои са собствениците на тези фондове. Оттук насетне тези болници да не подлежат на контрола на НЗОК, а на фондовете. Тези лечебни заведения ще бъдат с много високо ниво на медицинско обслужване, броят им ще се редуцира, но качеството им ще се повиши. В Германия е подобен моделът. Частното е по-скъпо, но по-качествено. За тях ще се плащат по-високи вноски. Създаването на такива болници ще подобри медицинските услуги.

Иска ми се да бъда оптимист за предстоящата реформа, но ще видим как ще се развият нещата.